Решение № 267 от 11.06.2018, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 147/2018
- Вид
- Решение № 267
- Подписан
- 11.06.2018
- В сила
- 11.06.2018
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 238-239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238-239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
Ловеч, 11.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА при секретаря……...Петя
Маринова.............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 147 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Галина Стойчева-Кръстева, срещу З.С.С. ***, по реда на чл. чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 6340.92 лева по Договор за потребителски кредит № **********/21.07.2016 г.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр. Ловеч по ч.гр.д. № 2422/2017 г., получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 15.12.2017 г., предявяват настоящия иск с правно основание чл. 415 ал. 1, т. 3 относно вземанията на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит (ДПК) № ********** - З.С.С. в общ размер на 6340.92 лева, включващ: остатъчното неизплатено задължение по отпусната главница в размер на 2475.91 лева; неизплатено задължение за договорно възнаграждение, разсрочено на вноски в рамките на погасителния план – 1710.80 лева и неизплатено задължение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, което е разсрочено във времето и се погасява от клиента като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план - 2154.21 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, респективно иска до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че вземането му произтича от сключен с ответника З.С.С. Договор за потребителски кредит № **********/21.07.2016 г. и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписани при Общи условия, неразделна част от договора и споразумението, които били предадени на ответника при подписването им и той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, като поел задължение /чл. 8 от Общите условия/ да върне на ищеца отпуснатия му кредит в срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 192.15 лева и падежна дата – всяко 18-то число на месеца.
Ищецът посочва, че договорът за кредит е сключен при следните параметри: общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги към него – 6917.40 лева, включващо: сума на кредита: 2600.00 лева; срок на кредита:
36 месеца; размер на месечната вноска по кредита: 126.87 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 18-то число на месеца; годишен процент на разходите /ГПР %/ 49.90; годишен лихвен процент: 41.17; лихвен процент на ден: 0.11, или общо дължима сума по кредита: 4567.32 лева.
Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги били както следва: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2350.08 лева и размер на вноската по този пакет: 65.28 лева, или общо задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги, както следва: 6917.40 лева, общ размер на месечна вноска по договора:
192.15 лева и дата на погасяване: 18-ти ден от месеца.
Твърди се, че с част от сумите по договора е поискано да бъде извършено рефинансиране по други договори, които клиентът – ответник е сключил с ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, а именно вътрешно рефинансиране към ищеца по други два договора с ответника, със суми за рефинансиране: 570.06 лева и 1816.62 лева.
Ищецът изтъква, че е изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като извършил поисканите рефинансирания, а останалата част от сумата по договора, след извършените рефинансирания, в размер на 213.32 лева била преведена на З.С. по посочена от него банкова сметка, *** ***реждане документ №12340538 за кредитен превод с референция: №270РМWР162030035 от 21.07.2016 г. и от удостоверение за наличие на банкова сметка на З.С. в „Общинска Банка“.
Първоначално изготвеният погасителен план с определени 36 вноски, всяка по 192.15 лв. с падежна дата - всяко 18-то число на месеца, се твърди, че впоследствие се увеличил с четири вноски /т.е. на 40 вноски/, тъй като ответникът поискал безплатно отлагане на четири вноски, като тази възможност е получил съгласно сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и ОУ към договора. Поради отлагането на вноски били подписани Анекс № 1/28.10.2016 г. и Анекс № 2/13.01.2017 г. с нов погасителен план, неразделна част от тях, като съгласно втория анекс, погасителният план е с 40 погасителни вноски.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е само пет плащания по заема на следните дати: на 20.10.2016 г. - 198.80 лв.; на 16.11.2016 г. - 98.80 лв.; на 01.12.2016 г. - 92.80 лв.; на 17.03.2017 г. - 188.80 лв. и на 22.03.2017 г. - 9.15 лв., или обща сума на направените плащания /по кредита и по споразумение/ 588.35 лева, с която била погасена сума в размер на 576.48 лева /платени изцяло три вноски и частично плащане от 0.03 лв. по четвърта вноска по погасителен план/ и начислени лихви за просрочие – 11.87 лева.
Посочва се, че предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и изпаднал в забава, договорът бил прекратен и задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 05.07.2017 г., на основание чл. 12.3 от Общите условия към договора, за което длъжникът бил уведомен чрез уведомително писмо на посочения от него адрес в договора.
С оглед на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да им заплати сумата в общ размер на 6340.92 лева, включваща остатъчно неизплатено задължение по отпусната главница в размер на 2475.91 лева; неизплатено задължение за договорно възнаграждение, разсрочено на вноски в рамките на погасителния план – 1710.80 лева и неизплатено задължение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, което е разсрочено във времето и се погасява от клиента като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план - 2154.21 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, респективно иска до изплащане на вземането.
Моли за присъждане и на направените разноски в заповедното и исковото производство.
С протоколно определение от 15.05.2018 г. са приети като доказателства по делото представените с исковата молба заверени копия от: Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********/20.07.2016 г.; Стандартен европейски формуляр от 20.07.2016; Допълнителна преддоговорна информация от 20.07.2016 г.; Договор за потребителски кредит № **********/21.07.2016 г. със Стандартен европейски формуляр и Допълнителна преддоговорна информация,
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 21.07.2016 г.;
Общи условия *** „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към Договор за потребителски кредит - Версия 06/15.06.2016г.; Погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********; Удостоверение за наличие на банкова сметка на З.С. в „Общинска Банка“; Заявление за промяна на погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********/20.10.2016 г.; Анекс №1 към Договор за потребителски кредит № ********** с коригиран погасителен план; Заявление за промяна на погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********/04.01.2017г.; Болничен лист № Е2016/5715103/04.01.2017 г.; Болничен лист № Е2016/5715074/16.12.2016 г.;
Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит № ********** с коригиран погасителен план; Преводно нареждане № 12340538/21.07.2016 г.; Справка за начислени лихви; Уведомително писмо до З.С.С.; Удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД.
Приложено е и ч.гр.дело № 2422/2017 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 12100 от 20.11.2017 г., подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против З.С.С. за същото вземане, произтичащо от същите обстоятелства. С Разпореждане № 5979/07.12.2017 г. заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение и указал на заявителя за възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си.
С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият осъдителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба, постъпила на 04.05.2018 г., пълномощникът на ищеца – юрисконсулт Галина Стойчева-Кръстева заявява, че поддържа изцяло исковата молба и моли да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са налице предпоставките за това. Поддържа и искането за присъждане на разноските в двете производства съгласно представен списък.
Ответникът
З.С.С. не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се явява и не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника като предявения осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /20.11.2017 г./ до изплащане на вземането.
Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство, а именно сума в размер на 126.51 лева - държавна такса, и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при съобразяване на чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски: 226.51 лева.
Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата 100.00 лева до пълния претендиран размер от 300.00 лева за исковото производство следва да се отхвърли.
Съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно: 127.13 лева – внесена държавна такса, и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски: 177.13 лева.
Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата 50.00 лева до пълния претендиран размер от 150.00 лева за заповедното производство следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З.С.С., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” 49, бл. 53Е, вх. “В”, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц,