Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 03.12.2024, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Административно наказателно дело 413/2024
Вид
Решение № 93
Подписан
03.12.2024
В сила
08.04.2025
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Царево, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20242180200413 по описа за 2024 година

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. К. Д.. ЕГН **********, против наказателно постановление № 11-01-298/ 21.08.2024 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки и Заповед № ЗМФ-51/ 24.04.2024 г. на Министъра на финансите, на М. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10000,00 лева, за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП, вр. чл. 18, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е материално и процесуално незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил нарушението за което е санкциониран.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Поддържа жалбата и моли атакуваното НП да бъде отменено изцяло.

1

Административно наказващият орган се представляват от юрисконсулт в съдебно заседание. Пледира се за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се актосъставителя.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Актосъставителят, държавен финансов инспектор в АДФИ, извършила финансова инспекция, съвместно със свои колеги, във връзка с възлагането на обществени поръчки от Община Царево по заповед на директора на инспекцията.

При извършената проверка било констатирано, че на 22.12.2023 г., в Община Царево, гр. Царево, М. К. Д., ЕГН **********, в качеството си на кмет на Община Царево и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки, е извършил нарушение, като без да са налице условията посочени в чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП, е провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП и е възложил обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на инженеринг — изготвяне на инвестиционен проект, строителство и упражняване на авторски надзор на строеж: „Аварийно-възстановителни работи по мостово съоръжение с.

Фазаново и част от прилежащ общински път *** по КККР на с.

Фазаново и *** по КККР на с. Велика“ (РОП № 00079-2023- 0029). В резултат на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП от възложителя е сключен договор № С127132/22.12.2023 г. с „Алди комерс груп“ ЕООД на стойност 1 548 815,80 лв. без ДДС (1 858 578,96 лв. с ДДС).

Констатираното мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 11-01-298 от 14.03.2024 год. където описал приетото за нарушение ясно, точно и изчерпателно. Въз основа така съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което деянието е описано по същия както в акта.

Деянието е квалифицирано като такова по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП, вр. чл. 18, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки и санкционирано на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен 2 анализ на събрания по делото доказателствен материал- писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателствапоказанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля, при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като истинни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок, съдържа всички необходими реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

3

В конкретния казус, съда съобрази следното:

Безспорно, Община Царево, гр. Царево попада в обхвата за контрол, на държавната финансова инспекция като бюджетна организация, по смисъла на чл. 4, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция. Жалбоподателя М. К.

Д. е кмет на Община Царево и като такъв е първостепенен разпоредител с бюджет, съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси и е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки.

На първо място съда приема, че при сключване на процесния договор за обществена поръчка с предмет инженеринг (проектиране и строителство) в условията на пряко договаряне- са налице всички предпоставки, за прилагане на изключение по чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП, а именно наличие на изключителни обстоятелства по смисъла на пар. 2, т. 17 ДР на ЗОП. произтичащи от интензивни валежи в периода 04.09.2023 г. до 05.09.2023 г. В случая, безспорно описаните валежи, представляват изключително обстоятелство, предизвикано от непредвидими за възложителя събития, по смисъла на пар. 2, т. 17 ДР на ЗОП. Това е така поради това, че през процесния период на природни бедствия от 04.09.2023 год. до 06.09.2023 год. на територията на Община Царево, са измерени количества валеж: на 04.09.2023 г. от 10.8 л./кв.м. дъжд, на 05.09.2023 год. от 320.4 л./кв.м. дъжд и на 06.09.2023 г. от 2.8 л./кв.м. дъжд. Безспорен и обществено известен факт е, че значителните количества валежи причиниха големи наводнения на територията на цялата община, вкл. в гр. Царево, с. Лозенец, с. Варвара, гр. Ахтопол, с. Синеморец, с. Резово, с. Бродилово, с. Българи, с. Кости, с. Кондолово, с Велика. За това обстоятелство е издаден и сертификат за непреодолима сила изх. № 12-0316/02.10.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на Българската стопанска камара и удостоверения от Националния институт по метеорология и хидрология.

Изготвени са и съответните експертизи, където е посочено, че процесното съоръжение, е в пред аварийно състояние, с тежест „много тежко“ частично разрушено, посочено е, че съоръжението е негодно за експлоатация.

Този извод е потвърден и от Доклад изх. № 03-00286/29.09.2023 г. на заместник-министъра на околната среда и водите и Председател на временна експертна междуведомствена комисия, създадена със Заповед № Р4 173/08.09.2023 г. на министър председателя и включваща в състава си представители на МОСВ. МРРБ, МЗХ, АПИ, областна администрация Бургас и общинска администрация Царево. Докладът е адресиран до министър председателя и в т. 7 от него е посочено, че мостовото съоръжение е „напълно отнесено“ и че трябва да бъде изградено пак. Посочено е, че съоръжението е засегнато в степен, в която не подлежи на ремонт и възстановяване, а е необходимо изграждане на ново, което да се ушири и да бъде възстановен пътят в обхвата му.

Всичко изложено води до единствения извод, че в случая са приложими основанията на ЗОП, визирани в чл. 18, ал. 1, т. 12 и т. 13 ЗОП вр. чл. 182, ал.

1, т. 1 ЗОП.

На следващо място, съгласно чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП, възложителят може да проведе пряко договаряне, предвидено в чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗОП, когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 4; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя.

Разпоредбата е транспонирана от чл. 32, пар. 2, б. „в“ Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО.

Сочената разпоредба предвижда три кумулативни елемента от фактическия състав, за да пристъпи възложителят към пряко договаряне: 1) наличие на изключителни обстоятелства по смисъла на пар. 2, т. 17 ДР на ЗОП; 2) несъвместимост със сроковете по чл. 178, ал. 2 и ал. 4 ЗОП; 3) причинна връзка между изключителното непредвидимо събитие и необходимостта от спешно възлагане /Решение на Съда по дело С-352/12 от 20 юни 2013 г. точки 50-52/.

Като беше посочено по- горе, в случая няма спор, че са налице изключителни обстоятелства и че неотложността не се дължи на възложителя.

Според съда- поради по- горе изложените факти- безспорен е и факта, че процесното възлагане е неотложно необходимо в степен, до която не е възможно спазването на сроковете по чл. 178 ал. 2 и ал. 4 ЗОП.

Прякото договаряне е допустимо за строителство-това следва както от разпоредбата на чл. 182 от ЗОП, така и от изричното предвиждане в чл. 32, 5 пар. 2 Директива 2014/24/ЕС. Няма изключение за видове строителство, което може да се възлага при пряко договаряне. Реконструкцията на строежи, необходими за предпазване и защита на населението и възстановяване на районите от бедствия и аварии и съоръжения за геозащита и брегоукрепване по реките и морския бряг по чл. 137, ал. 1, т. I, буква „в и „ж от ЗУТ, се отличава със значителна времева продължителност и прекомерна регулация. В конкретния случай, срокът за проектиране е 60 дни, а за СМР - 240 дни, което е в рамките на очаквания срок за реализиране качествено строителство.

Според съда, тези срокове изцяло покриват изискванията за срокове, за настъпване на резултата. Щом разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП (чл. 32, пар. 2, „в“ Директива 2014/24/ЕС) допуска възлагане при пряко договаряне на изграждане, реконструкция и основен ремонт на всички категории строежи, то няма как тя да предпоставя моментално настъпване резултата от възлагането.

От всичко изложено по горе, се налага единствения извод, че в случая са били са налице извънредни обстоятелства, налице е спешност и има причинна връзка между тях.

По изложените доводи, съда намира атакуваното НП за неправилно и незаконосъобразно, поради което и същото следва да бъде отменено изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-298/ 21.08.2024 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки и Заповед № ЗМФ-51/ 24.04.2024 г. на Министъра на финансите, на М. К. Д. ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10000,00 лева, за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП, вр. чл. 18, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.