Определение № 20 от 07.01.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Враца, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500562 по описа за 2025 година Производство е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.414а ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Определение № 918/03.10.2025 г. по ч. гр. д. № 1093/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй в частта, в която е отхвърлено възражението на дружеството-жалбоподател по чл.414а, ал.1 ГПК за недължимост на претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, разноски по делото в общ размер от 3 692,68 лв.

В частната жалба се поддържа, че „Столичен автотранспорт“ ЕАД не дължи разноски, тъй като преди образуването на заповедното производство не е отправена покана от кредитора за плащане на описаните в заявлението по чл.410 ГПК суми, въпреки че между счетоводствата на двете дружества съществува редовна комуникация за уточняване салдата по всички сключени помежду им договори. Твърди се, че дружеството е формирало задължения по различни договори за снабдяване с топлинна енергия на различни свои обекти и при наличие на финансова възможност текущо извършва частични плащания на дължими главници по отделните сключени договори. Посочва се, че причините за натрупване на задълженията са свързани с обстоятелството, че на дружеството не са заплатени над 25 милиона лева за реално извършени превози, което от своя страна е довело до затруднения в обслужването на текущите задължения към всички контрагенти.

В жалбата се сочи още, че „Столичен автотранспорт“ ЕАД не е спирало да обслужва задълженията си към заявителя, поради което не е дало повод за завеждане на делото и съгласно чл.78, ал.2 ГПК не следва да понася сторените от „Топлофикация София“ ЕАД разноски по конкретното заповедно производство.

Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

1

Ответната страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва частната жалба и изразява становище, че определението е правилно и законосъобразно в атакуваната част.

Счита жалбата за бланкетна и немотивирана и оспорва изложените в нея твърдения. Изтъква, че длъжникът е станал повод за образуване на заповедното производство, тъй като не е заплатил своите задължения за доставена топлинна енергия, поради което следва да отговаря за сторените от заявителя разноски.

В отговора се посочва, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.София, според които купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката. Навеждат се доводи, че доколкото длъжникът не е заплатил задълженията си на падежа, същият е станал повод за образуване на заповедното производство, поради което следва да отговаря и за сторените разноски от страна на заявителя. Твърди се, че въпреки наличието на договорен падеж на задълженията, преди образуване на заповедното производство до длъжника е било изпратено и писмо с рег.индекс П4081/29.04.2025 г, с което е уведомен за натрупаните задължения. Тъй като не е последвало доброволно плащане, длъжникът е дал повод за образуване на заповедното производство, а извършеното от него частично плащане е едва след връчване на заповедта за изпълнение.

Прави се искане частната жалба да бъде оставена без уважение.

Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.275, ал.1 ГПК – обжалваното определение е връчено на „Столичен автотранспорт“ ЕАД на 14.10.2025 г., а жалбата е депозирана на 21.10.2025 г.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

По заявление на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК рег. № 673/14.08.2025 г. по ч.гр.д.№ 1093/2025 г. по описа на РС-Козлодуй против „Столичен автотранспорт“ ЕАД за следните суми: 171 532,37 лв. – главница за неизплатена топлинна енергия за периода 01.11.2022 г.-30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази главница за период от 12.08.2025 г. до изплащане на вземането; 42 732,97 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 31.12.2022 г.–11.08.2025 г; 7,98 лв. - - главница за услугата дялово разпределение за периода 01.11.2023 г.–30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 12.08.2025 г. до изплащане на вземането; 1,55 лв. мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода 31.12.2023 г.–11.08.2025 г. Разпоредено е длъжникът „Столичен автотранспорт“ ЕАД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за държавна такса в размер на 3 642,68 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

2

Заповедта е връчена на длъжника „Столичен автотранспорт“ ЕАД на 27.08.2025 г.

В срока по чл.412, т.8 ГПК е постъпило възражение вх.№ 5650/29.09.2025 г. по чл.414а ГПК от „Столичен автотранспорт“ ЕАД, в което се сочи, че е изпълнило частично своето задължение по издадената заповед за изпълнение, като на 23.09.2025 г. е заплатило сумата 10 000 лв. Във възражението се посочва, че дружеството не е дало повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството. Като основание за възражението се сочи, че между страните са установени трайни търговски отношения, произтичащи от сключени поредица договори за доставка на топлинна енергия до различни сгради, собственост на длъжника.

Прави се пояснение, че салдата на задълженията по сключените договори се променят постоянно, поради което счетоводствата на двете дружества поддържат редовна комуникация помежду си и текущото салдо подлежи на допълнително уточняване между страните.

Към възражението е приложено преводно нареждане, от което се установява, че на 23.09.2025 г. „Столичен автотранспорт“ ЕАД е превело на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 10 000 лв. по Заповед № 673/14.08.2025 г.

На основание чл.414а, ал.4 ГПК препис от възражението е връчен на заявителя за становище в тридневен срок от получаването, като са му указани правните последици от неизпълнение на указанията, посочени в чл.414а, ал.5, изр.1 ГПК.

В предоставения срок е постъпила молба вх.№ 5789/02.10.2025 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, с която се признава извършеното плащане в размер от 10 000 лв., но се посочва, че същото е крайно недостатъчно за покриване на процесните задължения и с него длъжникът е заплатил само разноските в заповедното производство и част от претендираната мораторна лихва. Заявителят счита, че доколкото процесните задължения не са платени, то длъжникът е станал повод за образуване на заповедното производство и дължи сторените разноски. Посочва, че към момента са останали незаплатени главница в размер на 171 540,35 лв., ведно със законната лихва от 12.08.2025 г. до окончателното й изплащане, както и част от претендираната мораторна лихва в размер на 36 427,20 лв. Моли да бъде издаден изпълнителен лист за незаплатените суми.

С обжалваното Определение № 918/03.10.2025 г. районният съд е:

- обезсилил Заповед за изпълнение № 673/14.08.2025 г. в частта, в която е разпоредено длъжникът „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, сума в размер на 10 000.00 лева, представляваща разликата над сумата от 161 532.37 лева до пълния претендиран размер от 171 532.37 лева за главница за топлинна енергия, за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период след 23.09.2025г. и е прекратил производството по делото в тази му част;

- отхвърлил е възражението по чл.414а, ал.1 от ГПК на длъжника „Столичен автотранспорт“ ЕАД в частта, в която твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед №673/14.08.2025г. по ЧГД №1093/2025г. по описа на РС - Козлодуй за изпълнение на парично задължение на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 3 642.68 лева – държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение;

3

- оставил е в сила Заповед за изпълнение №673/14.08.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ЧГД №1093/2025г. по описа на РС – Козлодуй, в частта, в която е разпоредено длъжникът „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, сума в размер на 161532.37 лева, представляваща главница за топлинна енергия, за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 12.08.2025г. до изплащане на вземането и ведно със законна лихва върху главница от 10000.00 лева за периода от 12.08.2025г. до 23.09.2025г.; 42732.97 лева, представляваща мораторна лихва - върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2022г. до 11.08.2025г., 07.98 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 12.08.2025г. до изплащане на вземането, 01.55 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2023г. до 11.08.2025г., както и сумата 3642.68 лева – държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Както бе посочено, предмет на въззивно обжалване е само частта от определението, с което е отхвърлено възражението на длъжника „Столичен автотранспорт“ ЕАД по чл.414а, ал.1 ГПК за недължимост на претендираните от заявителя „Топлофикация София“ ЕАД разноски по делото в общ размер от 3 692,68 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.414а, ал.3 ГПК, а именно – с поведението си длъжникът да не е дал повод за предявяване на вземането.

На първо място в жалбата се твърди, че длъжникът не дължи разноски за заповедното производство, тъй като преди образуването му не е била отправена покана от кредитора за плащане на претендираните суми.

Тези доводи настоящият съдебен състав счита за неоснователни. Към заявлението е приложен Договор № ***, от който произтичат претендираните вземания. От същия е видно, че е сключен при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.София, които също са приложени към заявлението. В чл.40, ал.1 от тези ОУ е договорен срок за заплащане на дължимите месечни суми за топлинна енергия. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходимо отправяне на покана от кредитора - чл.84, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

На второ място в жалбата се навеждат доводи, свързани с причините, довели до неизпълнение на задълженията на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, като се посочва, че причините за натрупване на задълженията са свързани с обстоятелството, че на дружеството не са заплатени над 25 милиона лева за реално извършени превози, което от своя страна е довело до затруднения в обслужването на текущите задължения към всички контрагенти.

Настоящият съдебен състав намира, че вземанията на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД не могат да зависят от възможността на трети за договора лица да престират към неговия длъжник „Столичен автотранспорт“ ЕАД. Противното би означавало да се приеме тезата, че отсъствието на средства освобождава от отговорност да се плати, което би било нарушение на основен принцип на облигационното право, залегнал в разпоредбата на чл. 81, 4 ал. 2 от ЗЗД, а именно - обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Най-сетне в жалбата се посочва, че „Столичен автотранспорт“ ЕАД не е спирало да обслужва задълженията си към заявителя и при наличие на финансова възможност текущо извършва частични плащания на дължими главници по отделни договори, поради което не е дало повод за завеждане на делото и не следва да понася отговорност за разноски.