Решение № 1175 от 07.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. Варна, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря М. Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110202869 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. Д. Г. от АК – Варна срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505680745, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ с който на жалбоподателката П., на основание разпоредбите на чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за това, че на 30.08.2022 г. в

08:57 часа е установено нарушение

№

E773DAC2D2614988E053041F16OA7B9E с ППС лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *, с технически допустима маса 1785, в общ. Долни чифлик, за движение по път I – 9, км. 150 + 249, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като нарушението е установено с устройство № 20912, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I – 9 км 150 +249 – нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

1

Жалбоподателката М. Д. П. намира издадения Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за незаконосъобразен, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда твърдения, че административно – наказателната й отговорност не следва да бъде ангажирана, предвид изтекла погасителна давност, доколкото нарушението е било извършено на 30.08.2022 г., а електронния фиш й е бил връчен на 25.06.2026 г, т.е. почти четири години по – късно. Обръща внимание на съда, че в случая е налице нарушение на принципа на пропорционалност, предвид противоречието на нормата на чл.

179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата с чл. 9а от Директива 1999/ 62/ ЕО, която не допуска национална система, предвиждаща една и съща фиксирана санкция за всички нарушения на задължението за предварително заплащане на пътна такса, без да се отчита характера и тежестта на конкретното нарушение.

Жалбоподателката също така оспорва доказателствената сила на представените електронни извлечения, доколкото според нея, същите не представляват първичните електронни документи, въз основа на които е установено твърдяното нарушение. Поради горезиложените съображения, жалбоподателката М. Д. П. отправя молба за отмяна на издадения Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като също така претендира присъждане на сторените от нея разноски в съдебното производство.

В проведеното на 30.09.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2869 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката М. Д.

П. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 30.09.2026 г. в деловодството на Варненския районен съд молба, изготвена от адв. Д. Г. от АК – Варна, в качеството й на процесуален представител на жалбоподателкката П., се заявява, че се поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания, моли се отмяна на наказателното постановление, като се моли и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 30.09.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2869 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна 2

Агенция „Пътна инфраструктура“ не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията на институцията в дадения ход на делото по същество.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 30.08.2022 г. в 08:57 часа било установено нарушение № E773DAC2D2614988E053041F16OA7B9E с ППС лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *, с технически допустима маса 1785, в общ. Долни чифлик, за движение по път I – 9, км. 150 + 249, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Нарушението било установено с устройство № 20912, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I – 9 км 150 +249.

Превозното средство лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № * било собственост на жалбоподателката М. Д. П., с ЕГН: **********, като за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата., бил съставен от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505680745, с който на жалбоподателката П., на основание разпоредбите на чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, й било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу Електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

3

В случая според съда не е необходимо да се прави някакъв обстоен и детайлен анализ на събраните в хода на административно – наказателното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, доколкото в процедурата по издаване на оспорения Електронния фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което представлява безусловно основание за отмяна на оспорения електронен фиш.

Аргументите на съда за така застъпената позиция са следните:

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. по ТД № 1/2014 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

По – конкретно приложение следва да намерят нормите на чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Съгласно чл. 81, ал. 1 от НК давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността за административнонаказателно санкциониране на касационния жалбоподател се изключва с изтичане на 3годишен давностен срок, като съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, същият тече от извършване на деянието.

Действително, както към датата на връчване на електронния фиш, така и към настоящия момент, не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.

81, ал. 3 от НК от 4 години и 6 месеца.

4

Това обстоятелство обаче не е спорно между страните по делото, а твърдението на жалбоподателката П., че е изтекъл обикновеният давностен срок от 3 години, предвиден в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл.

11 от ЗАНН, тъй като единственото предприето действие на преследване спрямо нея се изразява във връчване на оспорения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е осъщественото на 25.06.2026 г. връчване. (В този смисъл е и константната съдебна практика на Административен съд Варна – Решение № 4099 от 02.04.2026 г. постановено по к. а. н. д. № 506/2026 г. по описа на Административен съд Варна, Решение № 5018 от 22.04.2026 г., постановено по к. а. н. д. № 834/2026 г. по описа на Административен съд Варна и др.).

Доколкото с процесния Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505680745, жалбоподателката П. е наказана за нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата, извършено на 30.08.2022 г., ако не е спирана или прекъсвана, давността по чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, изтича на 30.08.2025 г.

Моментът/датата на издаване на електронния фиш е от съществено значение за преценката относно приложението на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като по аргумент от чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, издаването на електронния фиш представлява действие, предприето за преследване спрямо нарушителя, което прекъсва давността. По делото не са налице доказателства за датата на издаване на електронния фиш, а единствено за неговото връчване, което е осъществено на 25.06.2026 г.

Следва да се допълни, че в съдебната практика се застъпва становището, че тъй като става въпрос за нарушение, установено от автоматизирана техническа система по § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, то датата на установяване на нарушението и датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат. Приемайки датата 30.08.2022 г. за дата на издаване на електронния фиш, то от този момент до момента на надлежното му връчване на 25.06.2026 г. са изтекли повече от 3 години, с което е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, обикновена давност за наказателно преследване.

5

Съдът също така намира, че действително, както се възразява във въззивната жалба е налице противоречие на разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на постановеното решение по дело № С – 61/2023 г., както и на решението по обединени дела Euro – Team и Spiral – Gep, С – 501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата и на чл. 187а, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат „глоба“ в абсолютен размер от 300 лева, респективно - не предоставят никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.