Решение № 60 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20211110157917 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 представлявано от ПП и МЦ, със седалище и адрес на управление – град София, п.к. 1680, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, след депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 15.01.2021 г., против Б. Я. Н. с ЕГН: ********** с адрес: гр. С.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил доставени количества топлинна енергия в общ размер от 1 341,57 лева, от които 1 077,44 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.11.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2021г. до изплащане на вземането; 236,10 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 06.01.2021г., както и суми за дялово разпределение: 22,56 лева главница за периода от м.02.2017г. до м.11.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 5,47 лева - лихва за периода от 31.01.2018г. до 06.01.2021г., като се претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е длъжен да монтира средства за дялово разпределение по чл.

140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплаща цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Посочва се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а в чл.33 от ОУ, е регламентирано, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, 1 както и следва да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ищецът поддържа, че ответникът не е заплатил претендираните суми за процесния период и към настоящия момент.

Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис“ ЕООД.

Сочи се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период м.05.2017г. до м.11.2018 г. за процесния имот са начислявани от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г, за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. Твърди се, че за имота на ответника са издавани изравнителни сметки /индивидуални справки/.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 представлявано от ПП и МЦ, със седалище и адрес на управление – град София, п.к. 1680, рн Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б и Б. Я. Н. с ЕГН: ********** с адрес: гр. С, че Б. Я. Н. с ЕГН: ********** с адрес: гр. С дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 1 341,57 лева, от които 1 077,44 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.11.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2021г. до изплащане на вземането; 236,10 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 06.01.2021г., както и суми за дялово разпределение: 22,56 лева - главница за периода от м.02.2017г. до м.11.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 5,47 лева - лихва за периода от 31.01.2018г. до 06.01.2021г.

Прави се искане за присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба – такъв е постъпил по делото, като обективно съединените искове се оспорват по основание и размер.

Оспорва се качеството на собственик и потребител, като се изтъква, че с декларация за отказ от вещно право от 08.10.2018 г. ответникът се е отказал от правото на ползване на процесния имот. Сочи се, че с нотариален акт № 30 том III рег. № 4613, дело № 154 от 22.11.2018 г., А. Б. Н. и ......... са продали съсобствения си имот на .........., а именно апартамент № 11 с адрес: гр. .........

По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца – “Техем сървисис” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ”Проф. Г.Павлов” № 3.

За ищеца, редовно призован, в съдебно заседание се явява упълномощен представител.

Прави изявление, че поддържа исковата молба, оспорва постъпилия отговор, поддържа доказателствените си искания.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от назначения особен представител. Заявява пред съда, че поддържа отговора на исковата молба.

Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител.

2

Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

По делото е приложено ч. гр. дело № 67253/2021 г. по описа на Софийски районен съд, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Издадена е била заповед за изпълнение на парично задължение от 15.01.2021 година за процесните суми.

В дадения от съда срок, ответникът Б. Я. Н. е упражнил правото си на възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал в срок разглеждания в настоящето производство иск за установяване на съществуващото си право.

1. Ответникът е вещен ползвател на процесния имот за процесния период в обем от 1/2/една втора/.

В хода на съдебното дирене се установи, ответникът е вещен ползвател на процесния имот за процесния период. Това се доказа от една страна чрез нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящи № 197, том. LIXIIX, дело 29505/1996 г., в който ищецът и неговата съпруга са дарили процесния имот, запазвайки си правото на ползване; и от друга страна чрез Декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот от 08.10.2018 г. по описа на Красимир Катранджиев, нотариус с рег. № 064 на Нотариалната камара, с район на действие СРС. От анализа на доказателствата се установява, че през 1996 година Б. Н. и Мария Янакиева си запазват правото на ползване върху отопляемия имот.

Мария Янакиева умира през 2009 година, преди процесния период. В този смисъл от фактическа страна се доказва, че Б. Н. е вещен ползвател в обем от 1/2/една втора/ от правото на ползване, което е не наследимо до датата на която е заявил отказ от същото – 8.10.2018 година.

2. Установи се размерът на вземането и неговото основание.

Чрез допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза се доказа, че за процесния период за потребена топлинна енергия ответникът дължи размера на претендираното в обем от 1/2/една втора/, а именно: 534,09 лева главница за периода 1.5.2017 година до 30.11.2018 година. Размерът на лихвата за забава върху тази главница е на стойност – 110,74 лева, дължима за периода 15.9.2018 година до 6.1.2021 година. За дялово разпределение ответникът дължи 11,28 лева - главница за периода от 1.2.2017г. до 30.11.2018г. и 3,37 лева - лихва за периода от 31.01.2018г. до 06.01.2021г. – тази дата е друга по таблица 5.2.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящото производство са заявени в условията на обективно, кумулативно съединяване по реда на чл. 422 от ГПК следните искови претенции: 1) по иска за главница представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния период правната квалификация е чл. 422 от ГПК и чл. 149 вр. чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите; 2) по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите; 3) по иска за главница, представляваща стойността на цена за услуга дялово разпределение за процесния период - правната квалификация е чл.

3

422 от ГПК и чл. 149 вр. чл. 155, ал. 1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите; 4) по иска за лихва върху главницата за дялово разпределение - законна лихва за забава - правната квалификация с чл.422 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите;

По исковете за главница и лихва, доказателствената тежест е на ищеца, който следва в условията на пълно главно доказване, по смисъла на чл. 154 от ГПК, да установи:

Съществуването на вземанията, техният размер, основание и падежа им;

Качеството „потребител“ на ответника по смисъла на чл. 153 ЗЕ;

Реално потребление на топлинната енергия и ДР по размер (количество и цена) Неизпълнение от страна на ответника.

За ответника е тежестта да докаже твърдените с отговора на исковата молба факти, от които черпи права, както и да докаже точно изпълнение.

Съдът при анализа на доказателствата прави следните изводи, които обосновават доказаността на исковете на ищеца в една част:

1. Ответникът не е оспорил количеството на потребената ТЕ.

Ответникът не е оспорил в хода на съдебното производство топлоснабдеността на имота, като не е оспорил количеството топлинна енергия, видно от протокол от публично съдебно заседание от 06.12.2023 г. По силата на това волеизявление се счита за доказано потреблението на топлинна енергия по размер. Същото се отнася и до дяловото разпределение, тъй като с отговора на исковата молба ответникът не оспорва и сключения между етажната собственост в сградата, където се намира процесния имот, и „Техем сървисис“ ЕООД договор за дялово разпределение.

2. Ищецът е доказал наличието на качеството на ответника „потребител на ТЕ“ по смисъла на чл. 153 ЗЕ по отношение на процесния имот в рамките на процесния период.

Възражението на ответника по отношение собствеността на имота и качеството му на длъжник е неоснователно, доколкото същият е вещен ползвател на имота, доказано безспорно в хода на съдебното производство в обем от 1/2/една втора/ за процесния период.

Съгласно чл. 153 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия…“ в качеството си на клиент на топлинна енергия между ответника и ищеца е възникнало облигационно правоотношение, което по силата на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” EАД на клиенти в град София. В същите Общи условия, влезнали в сила по нормативно установения ред, се урежда и заплащането на топлинната енергия, както и настъпването на забавата.