Решение № 683 от 12.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Плевен, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20214430105045 по описа за 2021 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ *** чрез юрк. ***, против Н. ЦВ. Д., от гр. Плевен, с която е предявен искове с правно основание чл.

422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.

86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от общо 2569,19лв., от която: сумата от 1714,45лв.- главница, сумата от 446,01лв.- възнаградителна лихва, за периода 30.11.2018г.-02.09.2020г, сумата от 194,75лв.- мораторна лихва, за периода 30.11.2018г.- 12.03.2020г, сумата от 123,98лв.- такси, за периода 12.01.2018г.- 08.11.2020г. и сумата от 90лв.нотариални такси за периода 06.07.2020г.- 08.11.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК- 16.11.2020г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№6102/2020г. по описа на ПлРС. Твърди се, че между страните е сключен Договор за издаване на кредитна карта VISA Clasic от 14.01.2016г, по който е предоставен револвиращ кредит, под формата на кредитен лимит, в размер на 1800лв., който може да бъде усвояван по начините, посочени в чл. 5- до чл. 8 от Общите условия на ***, за които се твърди, че ответникът е запознат. Твърди си, че кредитодателят е изпращал ежемесечно до ответника, с обикновена поща, месечно извлечение, което отразява всички извършени операции с 1 картата, както и всички други сделки, извършени през предходния период.

Посочва се, че върху усвоената и непогасена част, се начислява възнаградителна лихва, по действащия лихвен процент- 18,9% ГЛП, върху използвания кредитен лимит. Твърди се, че усвоената от ответника главница е в размер на 1714,45лв.- формирана като сума от всички усвоявания. Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения по погасяване на дължимите суми, не е заплатил дължимата минимална месечна вноска, както и дължимите суми, вкл. и тези, с които е превишил кредитния лимит, както и дължимите лихви и такси, посочени в Приложение №1 към ОУ. Твърди се, че на основание чл. 20,2 от ОУ, при непогасяване на минималните месечни вноски, по две последователни месечни извлечения, кредиторът може да обяви задължението по Договора за предсрочно изискуемо. Твърди се, че поради непогасяване на две последователни минимални месечни вноски, с краен срок за плащане- 29.11.2018г. и 31.12.2018г, *** е обявила кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане на нотариална покана, връчена на 02.09.2020г. Твърди се, че ответникът дължи и такси, по реда на чл. 19 от ОУ, в размер общо от 123,98лв., от които: 45лв.- 1 бр. годишна такса обслужване, 38,28лв.—за 3 бр. обезщетения за надвишаване на кредитен лимит, 10,70лв.1 бр. такса за блокиране на карта и 30лв.- такса администриране на просрочен кредит.

Ответникът Н. ЦВ. Д., чрез назначеният му особен представител адв.

А.Г., срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност на предявените искове- оспорва се предявените искове като неоснователни.

Прави се възражение за нищожност на процесния договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК, като се твърди, че същият не отговаря на изискването на чл. 10, ал.1 от ЗПК, тъй като е изготвен на шрифт по- малък от 12 пункта; ОУ са изготвени на различен от договора шрифт. Твърди се, че Договорът и ОУ не са със съдържание, съобразно изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК. Твърди, че поради това, ответникът дължи връщане само на чистата сума по кредита. Посочва се, че се претендира установяване дължимостта на възнаградителна и на мораторна лихва, с начална дата- 30.11.2018г, върху едно и също вземане за главница, което е анатоцизъм и е недопустимо. Оспорва се положеният за заемател подпис върху процесния договор и Общи условия към него.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните 2 по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за незабавно изпълнение №***г, въз основа на разпореждане №***г. по ч. гр.д.

№ 6102/2020г. по описа на ПлРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда срок по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява също, че въз основа на заявление- договор за издаване на кредитна карта VISA, от 14.01.2016г., от страна на отв. Н.Д., до ищеца, е сключен процесния договор за издаване на кредитна карта и Общи условия към него, по силата на който, картодържателя има възможността на извършва плащания и платежни нареждания, посочени в чл. 5 от ОУ.

Съобразно чл. 1.2.3 от ОУ, понятието „заявление- договор за издаване на кредитна карта”, съставлява договор между *** и картодържателя, по силата на който, *** издава кредитна карта и обслужва операциите, извършвани посредством нея, и въз основа на който договор, *** предоставя на картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит; посочено е също, че договорът е безсрочен. В чл.2,1 от ОУ се установява също, че договорът се счита за сключен на датата и мястото на подписването му от страна на ***- в случая като дата на сключване съдът приема отбелязаната върху заявлението- договор дата- 12.01.2015г.

По делото се установява, че Общите условия са подписани от страна на кредитополучателя, което съобразно чл. 11, ал.2 от ЗПК, е единствено релевантно по делото, за да имат същите действие спрямо процесния договор за кредит, и като условие за действителност на същия- чл. 22 от ЗПК.

По делото се установява също, че към ОУ е налице действащо Приложение №1, касаещо таксите по отпуснатите кредити; в същото е установена такса от 45лв.- за разглеждане заявлението за отпускане на кредит, годишни такси обслужване, такси за теглене на суми в брой и по друг начин. В приложението е уговорено също, че минималната месечна вноска е в размер на 3% от общо дължимата сума, но не по- малко от 15 лв., ГЛП- при покупки, теглен на пари в брой и при превод чрез ePay/bPay- 18,9% и обезщетение за забава- ОЛП на БНБ +10 пункта. Посочено е също, че ГПР е 31,73%, при максимален кредитен лимит от 3000лв, при ГЛП от 18,9%, изплащане на кредитния лимит на 12 равни месечни вноски, всяка от 3

287,83лв.- общо дължима сума- 3453,92лв. По делото се установява също, че Приложение №1 е подписано от страна на ответника Н.Д..

По делото се установява също, че до ответника Д. е изпратено уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост, считано от получаване на уведомлението, в което е посочено, че към 18.06.2020г, същия дължи сума от 2479,19лв; с уведомлението, на длъжника е предоставен 14дневен срок за доброволно изпълнение на задължението. Установява се също, че уведомлението е връчено чрез Нотариус ***, по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, на 02.09.2020г. Видно от съдържанието на разписката, се установява факта, че Нотариус *** е направила справка в НБД население за регистрираният постоянен и настоящ адрес на адресата на поканата /длъжник/, обстоятелството, че служител на нотариалната кантора е посетил адреса на три последователни дати, повече от един месец., факта на залепяне на уведомление на адреса на ответника на 18.08.2020г. на адреса и факта, че в двуседмичния срок адресата не се е явил, за да получи книжата. Съдът приема, че е налице редовно връчване на уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор, на посочената по- горе дата-15.01.2018г., предхождаща датата на заявлението по чл. 417 от ГПК.

По делото се установява също, съобразно допълнителна молба от ищецал. 84, факта на усвояване на сумите по кредита- дадени в табличен вид като точна сума и дата на усвояване, за периода 26.01.2016-05.12.2017г., както и факта на надвишаване на кредитния лимит от 1800лв.- дадено също в табличен вид като размер на надвишението и дата, за което са начислени такси.

По делото е открито производство по чл. 193, ал.1 от ГПК, по направено от страна на ответника оспорване подписа на „кредитополучател“ върху процесния договор за кредит. В рамките на откритото производство по оспорване, е допусната СГЕ, от заключението на която се установява, че подписът за „клиент“ в оспореният Договор, е положен от ответника Н.Д..

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: при проверка в счетоводството на ищеца ВЛ е установило следното: въз основа на процесния договор, *** е предоставила на ответника кредит, под формата на кредитен лимит в размер на 3000лв. по 4 кредитна карта VISA CLASSIC, при ГПЛ от 18,09%. ВЛ е дало в табличен вид усвоените суми по кредитната карта- сума и дата, както и начин на усвояване. ВЛ е установило, че общият размер на задължението по кредитавключващо усвоените суми, начислени лихви, лихви за забава и такси, е в размер на 6221,43лв, от които: 3800лв.- усвоена главница, 1383,88лв.договорна лихва за периода 29.02.2016-21.01.2020г, 598,07лв.- лихва за забава, за периода 11.08.2016г- 21.01.2020г, 439,48лв.- начислени такси, както и погасените от ответника суми- общо в размер на 3742,24лв. ВЛ е установило, че дължимият остатък по кредита е от 2479,19лв.- общо, като просрочените вноски започват от 30.11.2018г. ВЛ е посочило, че общо дължимите суми по пера, към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК са :

1714,45лв.- главница, 446,01лв.- договорна лихва, за периода 30.11.2018г.21.01.2020г, 194,75лв.- лихва за забава за периода 11.03.2019г. 21.01.2020г, такси в размер на 123,98лв. и нот. такси, заплатени м. 07.2020г. и м. 10.2020г. общо от 90лв.- или общо сумата от 2569,19лв. ВЛ е дало разпределение на сумите по периоди, като претендираните такси в общ размер от 123,98лв., са формирани от начислени такси за блокиране на кредитната карта- 10,70лв., годишна такса обслужване – 45лв., 3 бр. обезщетения за надвишаване на кредитен лимит в размер на сумите от 9,94лв, 12,59лв. и 15,75лв, и такса администриране на просрочен кредит от 30лв. ВЛ е посочило също, че чистата усвоена сума по кредита е 3800лв, при плащания в размер на 3742,24лв., неплатен остатък по кредита- сумата от 57,76лв. В с.з., при изслушване на ВЛ, същото посочва, че начислените договорна и мораторна лихви не съвпадат, като мораторната лихва е начислена върху дължимата минимална месечна вноска по кредита, а договорната лихва- върху цялата усвоена главница.

По делото е допусната и изслушана и СТЕ, от заключението по която се установява следното: в процесния заявление- договор за издаване на кредитна карта, са използвани различни шрифтове с различна големина, означени от ВЛ на съответните места с цветни маркери; ВЛ е посочило, че използваното начертание- type face- вид на шрифт е специализиран за този вид документ и в неговата стилистика са използвани основно два вида шрифта- посочени. ВЛ е установило, че използваните шрифтове са: шрифт с размер 10, главни букви и удебелявания- условно означени с 1 жълто; шрифт с размер 6- условно означени с 2 синьо; шрифт с размер 7,5 - условно означени с 3 оранжево;

5 шрифт с размер 6 - условно означени с 4 зелено; шрифт с размер 7,5 - условно означени с 5 червено; шрифт с размер 6,5 - условно означени с 6 бяло. ВЛ е установило също, че представените по делото Общи условия, са съставени н шрифт с размер 12. При изслушване на ВЛ в с.з., същото посочва, че шрифтът, на който е съставен процесния договор е специализиран- създаден на съответната Банка, като комбинация от други два шрифта.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

По делото безспорно се установява факта на сключването на Договор за издаване на кредитна карта VISA Classic от 14.01.2016г, между страните в настоящето производство, по силата на който, ***- ищец е предоставила на ответника кредитополучател, револвиращ кредит в размер на 3000лв. по кредитна карта. Безспорно се установява и факта на усвояване на суми по кредита, от страна на кредитополучателя Д., в размер на 3800лв.- усвоена главница, факта на извършване на плащания по кредита, в общ размер от 3742,24лв., както и факта на забавата, считано от 30.11.2018г. / съобразно заключението на ВЛ, което съда кредитира изцяло/.