Решение № 3271 от 18.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3271 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100501728 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20222920 от 15.12.2021 г., постановено по гр. д. № 7470/2019 г. по описа на СРС, 151 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че М. Д. Х. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 6201,33 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„**** за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва , считано от 23.06.2017 г. до окончателното погасяване; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 68,95 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2017 г. до окончателното погасяване; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1072,66 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 12.06.2017 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 17,14 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 12.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40977/2017 г. по описа на СРС, 151 състав., като са отхвърлени претенциите за разликата над сумата от 6201,33 лв. до пълния предявен размер от 7441,59 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г.; за разликата над 68,95 лв. до пълния предявен размер от 82,74 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., за разликата над сумата от 1072,66 лв. до пълния предявен размер от 1289,91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 12.06.2017 г., както и за разликата над сумата от 17,14 лв. до пълния предявен размер от 20,69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 1.06.2017 г.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство М. Д. Х., чрез назначения й особен представител адв. С.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в 1 обжалваната част е недопустимо, неправилно и необосновано, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между ответницата и топлопреносното дружество. Сочи, че в производството пред СРС ищецът не е доказал реално доставена и използвана топлинна енергия за процесния имот. Поддържа, че неправилно първоинстанционния съд бил изчислил погасените по давност искови претенции. Поддържа, че за процесния период не дължи обезщетение за забава, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което не е установено изпадането му в забава. По тези съображения моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер, поради което е отправено искане до въззивния за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М. Д. Х. искове с правно основани чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 6201,33 лв. до пълния предявен размер от 7441,59 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г.; за разликата над 68,95 лв. до пълния предявен размер от 82,74 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г.,, за разликата над сумата от 1072,66 лв. до пълния предявен размер от 1289,91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 12.06.2017 г., както и за разликата над сумата от 17,14 лв. до пълния предявен размер от 20,69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 1.06.2017 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на решението, съдът намира следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена. В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за 2 енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ ( приложима редакция след 15.05.2015 г.) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай по делото е представен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 111, том LLXXVI, дело № 25376/1995 г., по силата на който М.Б.К. и Б.Д.К. са дарили на М. Д. Х. (ответница по делото) своите 5/6 и.д., от процесния недвижим имот. Ето защо противно на възраженията, поддържани от ответницата в производството за липса на пасивна процесуална легитимация по предявения иск, въззивният съд при извършване на собствена преценка на събраните в хода на съдебното дирене пред първа инстанция доказателствен материал, намира, че по делото е установено, че ответницата притежава правото на собственост на 5/6 ид. ч. върху процесния недвижим имот.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са приети протокол от проведено на 02.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № 3823/18.09.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Т.с.“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния имот.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 3

ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани четири отоплителни тела и съответно четири топлоразпределители, както и една щранг-лира в банята без монтиран топлоразпределител. В имота липсвало узаконен водомер за топла вода, поради което е начислявана служебно на „брой лица“ ( в случая на 4 лица) с разходна норма на 140 л на денонощие за 1 потребител. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за апартамента на ответницата, е разпределена в съответствие с правилата на Наредбата – пропорционално на отопляемия обем на имота – 194 куб.м. Вещото лице е посочило, че не е била разпределяна топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела в общите части на сградата, съответно не са били начислени суми по това перо. Вещото лице е приело, че за процесния период общият топломер е годно средство за измерване на топлинната енергия. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца. Топлоенергията е разпределена в съответствие с нормите на ЗЕ и Наредба № 16334 за топлоснабдяването. След края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. е в размер на 5196 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.