Решение № 18371 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18371 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело № 20241110141379 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. О. И. и Б. В. П. срещу „******“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество няма подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу ищците за следните суми, дължими разделно от всяка една от тях: по 1391, 38 лв. – ½ от цената на доставена топлинна енергия възлизаща на 2782, 76 лв., ведно със законната лихва от 27.12.2012 г. до окончателното им изплащане; по 279, 13 лв. – ½ от лихвата за забава върху посочените главници, начислена за периода 1.10.2009 г. – 16.11.2012 г., възлизаща на 558, 25 лв; по 41,71 лв. – разноски по делото, възлизащи общо на 83,41 лв., за които суми на 09.04.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 25781/2012 г. на СРС, 81 състав, в полза на „******“ ЕАД, въз основа на който срещу ищците е образувано изпълнително дело № 20138440401759 по описа на ЧСИ *******.

С исковата молба се твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, доколкото кредиторът не е инициирал извършването на изпълнителни действия, прекъсващи давността, в продължение на повече от пет години. Последното изпълнително действие е наложен запор върху банкова сметка на длъжниците, извършен на 09.01.2019 г., и след тази дата до 09.01.2024 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, прекъсващи давността. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото.

С отговора на исковата молба, подаден от „*******, чрез юрк. ********, се изразява становище за недопустимост на иска – поради прекратяване на изпълнителното производство с постановление на частния съдебен изпълнител от 20.04.2023 г., евентуелно – за неоснователност на предявения иск, с твърденияя, че за принудителното събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист били предприемани изпълнителни действия, имащи за последица прекъсване на погасителния давностен срок. Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на дружеството. Прави се възражение за прекомерност на разходите за адвокатско възнаграждение, претендирани от насрещната страна.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:

Искът е допустим.

Неоснователно е възражението на ответника, че искът е недопустим поради прекратяване на изпълнителното производство с постановление на частния съдебен изпълнител от 20.04.2023 г., на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Съгласно практиката на ВКС – решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 50041 от 10.05.2023 г. по т.д. № 20/2022 г. на ВКС, I т.о. и др., длъжникътищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, и при прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително производство. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново (като номер) изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

От фактическа страна:

От съдържащия се в кориците на приложеното към делото заверено копие на изпълнително дело № 20138440401759 по описа на ЧСИ *******, се установява, че изпълнителен лист от 09.04.2013 г. по гр.д. № 25781/2012 г. на СРС, ГО, 81 състав, е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.01.2013 г., издадена по същото дело на СРС, и със същия П. О. И. и Б. В. П. са осъдени да заплатят на „*******, всяка от тях: по 1391, 38 лв. – ½ от цената на доставена топлинна енергия възлизаща на 2782, 76 лв., ведно със законната лихва от 27.12.2012 г. до окончателното им изплащане; по 279, 13 лв. – ½ от лихвата за забава върху посочените главници, начислена за периода 1.10.2009 г. – 16.11.2012 г., възлизаща на 558, 25 лв; по 41,71 лв. – разноски по делото, възлизащи общо на 83,41 лв.

От приложеното към делото заверено копие на изпълнителното дело се установява също, че то е образувано на 23.04.2013 г., по молба на „*******, въз основа на издадения изпълнителен лист от 09.04.2013 г. по гр.д. № 25781/2012 г. на СРС, ГО, 81 състав, както и че с молбата от 23.04.2013 г. „******* е възложило, на основание чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото на ищците и да определи начина на изпълнението. По изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни действия по отношение на длъжниците: на 02.07.2013 г. са наложени запори върху банковите сметки на Б. П.; на 03.09.2013 г. е наложена възбрана върху собствен на Б. П. недвижим имот; на 03.02.2016 г. взискателят е 2 поискал налагане на запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците; на 03.02.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжниците в „Банка ДСК“ ЕАД; на 25.04.2016 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжниците; на 11.05.2016 г. е наложена възбрана върху собствен на длъжниците недвижим имот; на 29.12.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците; на 10.01.2019 г. са наложени запори върху банковите сметки на П. И.; на 29.10.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците, както и да бъдат извършени опис и оценка на движимите вещи на длъжниците.

Следва да се посочи, че с молба от 21.04.2016 г. (л. 73 от изпълнителното дело), подадена от ищците до ЧСИ, същите са признали вземането на ответника за посочените в изпълнителния лист суми и са поискали принудителното изпълнение да бъде насочено само срещу имуществото на П. О. И..

От правна страна:

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, оттеглено е или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.

418 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено по давност.

В случая ищците П. О. И. и Б. В. П. доказаха твърдението си, че срещу тях има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми от „******“ ЕАД.

С оглед датата на издаване на заповедта за изпълнение (02.01.2013 г.) и разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение би могла да влезе в сила най-рано на 05.02.2013 г. (02.02.2013 г. е бил почивен ден – събота), след която дата е 3 започнал да тече и петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече най-рано на 05.02.2013 г., не е изтекъл към предявяване на иска на 09.07.2024 г., тъй като е бил спиран и прекъсван, поради което и процесните вземания на ответника към ищците не са погасени по давност. Съображенията за това са следните:

Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителният давностен срок спира да тече по време на висящността на изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Същото е обявено за изгубило сила на 26.06.2015 т., с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се приема, че висящият изпълнителен процес не спира течението на погасителната давност, а погасителният давностен срок се прекъсва с извършването на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., следва да бъде зачетено до обявяването му за отпаднало с новоприетото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се дава друго задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Това е така, защото постановлението и тълкувателното решение дават различно тълкуване на една и съща правна норма, задължително за съдилищата, съдебните изпълнители, страните в искови и изпълнителни производства, с което правните субекти са длъжни да се съобразяват.

Принципът на обратно действие на тълкувателните актове на ВС и на ВКС не важи в хипотезата, когато спрямо една и съща правна норма се дава различно задължително тълкуване с ново тълкувателно решение. В тези случаи последващите тълкувателни решения нямат обратно действие и тяхното прилагане започва от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Да се приеме противното би означавало да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, § 1 КЗПЧОС. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, както и практиката на Европейския съд на правата на човека (решение от 19.02.2013 г. по делото ***** срещу ********* и решение от 10.01.2019 г. по делото ******* срещу *********).