Решение № 135 от 13.03.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Благоевград, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101784 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от М. Б. С., ЕГН ********** и С. А. С., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр.Б.**, чрез пълномощника им адв. Г. Ю. срещу Община Благоевград, с адрес: гр. Б.**, представлявано от кмета И.С..

Предявен е положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение, установено през 2000г. и продължаващо и понастоящем, на 222 кв.м., разположени в югозападната част от недвижим имот с идентификатор № ***, индивидуализиран в исковата молба.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за неоснователен.

Ищците твърдят, че са съпрузи от 24.04.1999г. Заявяват, че след сключването на гражданския им брак и през 2000г. заживели в собствен на родителите на ищеца М. С. недвижим имот с идентификатор № ***, в който изградили двуетажна жилищна сграда. Поддържат, че оградили и дворно място към изградената от тях жилищна сграда, като дворното място свършвало до един скат, непосредствено до ул. "Б. и било част от съседния имот с идентификатор № *** по КК на Благоевград. Излагат, че са собственици на основание давностно владение, установено през 2000г. и продължаващо и понастоящем на това дворно място с площ от 222 кв.м., разположени в югозападната част на поземлен имот с идентификатор № *** по КК на Благоевград, целият с площ от 2542 кв.м., находящ се в гр. Б.***, който е подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба. Заявяват, че в продължение на повече от 20 години /от 2000г./ упражнявали фактическа власт върху процесната реална част от имота, разположена в югозападната част на имота, като имотът никога не бил частна или публична общинска и държавна собственост. В тази връзка заявяват, че решили да предприемели действия, за да се били снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се били снабдили със скица на имота и подали молба-декларация до ответната община, с която да им бъдело издадено удостоверение, че процесната реална част от 222 кв.м., 1 разположени в югозападната част на имота, не били общинска собственост. Искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на тези 222 кв.м.

Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищците не са били установили владение върху процесната реална част от имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесният имот е бил собственост на Община Благоевград като част от Общинския поземлен фонд на основание Решение на ПК № Г-1 от 05.11.1998г.; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС; бил е придобил имота на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС - за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общината.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищците върху реална част (222 кв.м., разположени в югозападната част) от процесния недвижим имот.

Предявеният установителен иск е допустим.

Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са титуляри на правото на собственост върху процесната реална част от имот, на заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка трябва да установят, че са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част от имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време.

Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищците. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от държавна в общинска.

За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. В. Ю., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 13.02.2023г. се установява, че процесният имот е нанесен за първи път в Картата на възстановената собственост на землището на гр. Благоевград през 1998г. с пълен номер № 000484, с НТП „Друг вид терени със селищен характер“, м.“О.**“, площ 12,473 дка, вписано като собственост на Община-Благоевград-Застроено по Решение № Г-1 от 05.11.1998 г., издадено от ОСЗГ-гр.Благоевград /Приложение № 6 към експертизата/.

Вещото лице поясни, че въпреки че имотът съгласно Решение № Г-1 от 05.11.1998 г. издадено от ОСЗГ-гр.Благоевград е към Общинския поземлен фонд, то същият не би могъл да бъде към него, защото не е земеделска земя, а реално представлява урбанизирана територия. Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, включително и процесната реална част като е изготвил скица от оглед на място /Приложение № 15 и Приложение № 21 към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че част от процесният поземлен имот с идентификатор № *** по КК на Благоевград е оградена от собствениците на поземлен имот № *** (ищците по делото), с ограда от бетонови колове и оградна мрежа между тях, с оформени два отделни 2 входа за достъп до имот № ***, като оградената площ е присъединена към ***, като това онагледено на Приложения № 13 и Приложение № 14 към експертизата. Установява се, че площта от 219 кв.м., с тонирани в червено граници (Приложения № 13 и Приложение № 14 към експертизата), се ползва от ищците М. С. и С.

С.. Става ясно, че в югозападната част на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *** има реализирано строителство от ищците, на масивна жилищна сграда на два етажа, с площ от 68 кв.м. при основите /показано на скиците от оглед и замерване на място Приложения № 13 и Приложения № 14 към експертизата, и на съвместената специална скица, снимка от дрон - Приложение № 16 към експертизата/. Сградата не е нанасяна в одобрен кадастрален план, поради отменен такъв с одобрение на КККР от 2006 г., но тя е нанесена и присъства КККР на дата 03.09.2018 г. /показано на Приложения № 13,14 и 16 към експертизата/. Вещото лице е категорично, че достъпът до тази сграда и въобще до имота, се осъществява по изграден от ищците път от източната фасада на сградата, с качване на изток, през част от имот № ***, до съществуващ черен път за връзка с паркинга пред жилищните блокове, като поради голяма денивелация на терена, над 4,50 м на място, това е единственият възможен достъп до имота и сградата /онагледено на Приложения № 13, 14 и 16 към експертизата/. Става ясно, че сградата е записана като собственост на ищците. Установява се, че в имота, който се ползва от ищците М. С. и С. С., и е част от имот № *** /посочена в тонирани в жълто граници на скиците от оглед на място Приложения № 13 и 14 към експертизата/, няма трайни насаждения, има изградени 4 бр. подпорни стени с различни височини, поради денивелация на терена. Става ясно, че в имота, който се ползва от ищците и е част от процесния имот № ***, приобщен към имот № ***, с тонирани в червено граници на скиците от оглед на място /Приложения № 13 и 14 към експертизата/, има трайни насаждения, и изградена 1 брой масивна, бетонова, подпорна, стъпаловидна стена, с дължина от 15,70 м., с височина от 2,80-3.00 метра до сградата и 2,20 м. в източния край, и с дебелина от 0,40 м., която е подпряла целия склон, като стената е строена през 2022г. от ищците. От тази подпорна стена дължина от 5,70 м., попадат в границите на ПИ № ***, а останалата част с дължина от 10 м., попада в границите на процесния поземлен имот № ***. Установява се, че над подпорната стена има склон с височина около 1,50 м. до достигане терена на паркинга пред жилищните блокове. Оградата на присъединената част от имот № ***, към имот № ***, от страна на ищците /тонирани в червено граници на скиците от оглед на място -Приложения № 13 и 14 към експертизата/, се намира на равната част пред паркинга, като между тази ограда и подпорната стена подпираща склона под паркинга, са посадени 21 бр. кипариси с височина от 1 м. до 8 м., с различна дебелина и възраст, като най-възрастните дръвчета са на възраст около 10-12 г. Отделно има и едно дърво бряст на възраст над 15 г.

Става ясно също, че единственият достъп до собствеността на ищците, находяща се в югозападна част на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № ***, с тонирани в жълто граници на скиците от оглед на място /Приложения № 13 и 14 към експертизата/, е от югоизток, през приобщената към имота част от процесния поземлен имот с идентификатор № ***, с тонирани в червено граници на същите скици. Поради голяма денивелация на терена от юг, по-високо около 4,50 м, директен достъп да имота по цялата му дължина от юг, от паркинга до жилищните блокове в ж.к.“Е.“ - О.**, е невъзможен, като поради тази причина, достъпът до имота и жилищната сграда в него, се осъществява по изграден от ищците път от източната фасада на сградата, с качване на изток, през част от имот № ***, до съществуващ черен път за връзка с паркинга пред жилищните блокове. Пред сградата е бетонирана площадка, с изградена дренажна канализация, с отточни решетки, за събиране на повърхностните води от пътя за достъп и от ската над подпорната стена. За осигуряване на този достъп и предпазване на изградения път за достъп, съхранение на жилищната сграда от затрупване, при евентуално свличане на склона /каквото се е случвало вече/, от югоизточния ъгъл на жилищната сграда, в посока изток, е 3 изградена масивна, бетонова, подпорна, стъпаловидна стена, с дължина от 15,70 м., като над стената от страната на ищците, са засадени 21 бр. кипариса и присъства и един по-стар бряст. Площта на приобщената към имота на ищците, част от процесния поземлен имот № ***, с тонирани в червено граници, е от 218,73 кв.м. /по скица 219 кв.м./., като тази площ е показана и скица, представляваща Приложение № 15 към експертизата/, а площта между изградената подпорна стена и края на имота, откъм паркинга на ул.“Б.“, е 113,21 кв.м.

При изслушването си вещото лице заяви категорично, че за процесния имот /представляващ съгласно действащия регулационен план за VII микрорайон на гр.

Благоевград от 1998г. парцели IX, X, XI - Приложение № 3 към експертизата/ няма предвидено озеленяване. Мястото, предвидено за озеленяване, се намира извън процесната реална част на имота, като същата е маркирана в зелен цвят на Приложение № 3 към експертизата.

За процесния поземлен имот не е бил съставен от страна на ответната община Акт за частна общинска собственост (АЧОС).

Основното възражение на ответника е, че по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС процесният имот е бил собственост на Община Благоевград като част от Общинския поземлен фонд на основание Решение на ПК № Г-1 от 05.11.1998г. Това възражение е неоснователно. Това е така, защото с оглед приетото заключение на вещото лице, процесният недвижим имот, включително претендираната реална част от него, не е имал и няма статус на земеделска земя. Същият представлява урбанизирана територия. Следователно същият не може да бъде част и от Общинския поземлен фонд. При това положение горепосоченото решение на ПКБлагоевград няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината, с оглед на което в настоящия случай ответната Община Благоевград не може да се легитимира за собственик на процесния имот.