Решение № 656 от 10.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. Стара Загора, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530103842 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Н. Г. А. от ............, против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София – по чл. 432 ал. 1 от КЗ.

Ищцата твърди, че на 06.05.2023г., около 00:10ч., в гр. Стара Загора, на кръстовището, образувано от ......... и ............., настъпило ПТП между управлявания от нея лек автомобил ..........., нейна собственост, и МПС .............., управлявано от М. А.

И.. Механизмът на ПТП-то бил следният: на горепосоченото кръстовище ищцата спряла на пътен знак „Б-2“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/, в този момент водачът на .............. не спрял на другия пътен знак „Б-2“, намиращ се на кръстовището, навлезнал в него, без да се убеди, че не създава опасност за останалите участници в движението по пътищата и така ударил автомобила, движещ се по пътя с предимство. Вследствие на това, последният се завъртял и настъпил сблъсък с МПС на ищцата. Причина за процесното ПТП била виновното поведение от страна на горепосочения водач, изразяващо се в неспазване на правилата за движение по ЗДвП, а именно -пропускане на движещите се по главен път участници в движението.

Вследствие на това нарушение, виновният водач предизвикал ПТП с материални щети, като от страна на ищцата нямало техническата възможност да бъде предотвратен сблъсъкът, макар и същата да била спазила предвидените в ЗДвП правила за движение.

Незабавно след инцидента информирали органите на МВР, които своевременно посетили мястото на инцидента, направили оглед и издали протокол за ПТП с № ............г., който се явявал официален документ, удостоверяващ настъпилото застрахователно събитие, и от който било видно, че виновен от техническа гледна точка за настъпването на процесното застрахователно събитие се явявал водачът на автомобил .............., с peг. № ........... В протокола бил описан и механизмът на ПТП-то, както и видимите имуществени вреди по процесното МПС – собственост на ищцата.

Същият доказвал по категоричен и несъмнен начин фактите и обстоятелства, изложени в исковата молба, и се явявал официален документ, съгласно чл. 179 ал. 1 от 1

ГПК. Спрямо виновния водач бил издаден ............ Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното застрахователно дружество, с полица .........., валидна до 09.08.2023г., още на другия ден от настъпването на застрахователното събитие, ищцата позвънила до офис на дружеството - ответник, за да ги уведоми за всички обстоятелства и факти, свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка, били извършени два огледа на собствения й лек автомобил, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизмът на тяхното причиняване. С оглед това, от представител на ответника - вещо лице ............., били съставени два броя опис на щети от 09.05.2023г. и 19.05.2023г. Във въпросните документи се установили конкретните имуществени вреди по отношение на собствения й лек автомобил, както и тяхната степен на увреда. Щетата била заведена под № ............, а ищцата била уведомена, че в законоустановения срок, ще й бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Видно от изготвените от страна на представител на ответника описи на щети, настъпилите имуществени вреди, по отношение на собствения й лек автомобил, били както следва: 1. Броня предна - със степен на увреждане - подмяна + боя; 2. Лайсна предна броня, лява - със степен на увреждане - подмяна + боя; 3. Решетка предна броня, лява - със степен на увреждане подмяна; 4. Калник преден ляв - със степен на увреждане - подмяна + боя; 5. Врата предна лява - със степен на увреждане - първа + боя; 6. Капак преден - със степен на увреждане - подмяна + боя; 7. Фар ляв - със степен на увреждане - подмяна; 8. Основа преден ляв калник - със степен на увреждане - подмяна + боя; 9. Рог ляв - със степен на увреждане - първа + боя; 10. Греда между праговете - със степен на увреждане първа + боя; 11. Греда над фар ляв - със степен на увреждане - подмяна + боя; 12.

Подкалник преден ляв - PVC - със степен на увреждане - подмяна; 13. Кутия бушони със степен на увреждане - подмяна; 14. Конзола вертикална рог ляв - със степен на увреждане - първа + боя; 15. Джанта предна лява, 14`` - със степен на увреждане подмяна; 16. Шенкел преден ляв - със степен на увреждане - подмяна; 17. Амортисьор преден ляв - със степен на увреждане - подмяна; 18. Носач преден ляв - със степен на увреждане - подмяна; 19. Конзола предна лява калник - със степен на увреждане подмяна; 20. Водач предна броня, ляв - със степен на увреждане - подмяна. Вследствие на гореизложеното, ищцата получила обезщетение – в размер на 825 лева, от ответника. Тъй като тази сума не отговаряла на реално претърпените от нея имуществени вреди върху собственото й МПС, подала възражение на основание чл.

108 ал. 6 от КЗ, като поискала да й бъде доплатена реално дължимата сума. В тази връзка, получила доплащане на обезщетение – сумата в размер на 1024,02 лева от ответника, която сума не отговаряла на реално претърпените от нея имуществени вреди, вследствие на ПТП-то от 06.05.2023г. Счита, че така получената разлика е в резултат на обстоятелството, че застрахователното дружество калкулирало цената на необходимия труд, който следвало да се положи за отремонтирането на автомобила й на сумата от 8 лева, която била крайно недостатъчна и неотговаряща на пазарната действителност в страната към момента на застрахователното събитие. Твърди, че при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386 ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 6 849,02 лева. Това било така, защото принципът на пълната обезвреда, 2 действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисквал обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която, вместо застрахованото имущество, можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със същото по вид и качество. Това било определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 400 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. Общата сума на претърпените от ищцата имуществени вреди била в размер на 6 849,02 лева, представляващи претърпените имуществени щети по отношение на собственото на ищцата МПС - лек автомобил марка ............, като от нея следвало да се извади сумата от 1 849,02 лева, която й била безспорно платена от ответника.

Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 935,72 лева /след изменение на иска в съдебно заседание/, представляваща неизплатени имуществени вреди по отношение на собственото й МПС - лек автомобил марка .................. както и законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.

Алтернативно, в случай че съдът счете иска за основателен, го оспорва по размер, като твърди, че същият е силно завишен. Оспорва да е настъпвало произшествие, за което изключително да е виновен водачът на застрахования при него автомобил марка “..........”, peг. № ............ Оспорва твърденията в исковата молба, относно фактите и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Оспорва представения протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, описваща механизма на произшествието, същият нямал доказателствена сила. На основание чл.

300 от ГПК гражданският съд бил обвързан единствено от влязла в сила присъда на наказателния съд. Относно механизма на ПТП протоколът не се явявал официален, а частен документ и не се ползвал с такава доказателствена сила. Твърди, че отразените в протокол за ПТП констатации, не отговарят на действителните факти и събития, нито на действителната пътна обстановка на мястото на ПТП. Оспорва твърдението, че отговорен за настъпването на ПТП е единствено водачът на автомобил “..........", peг. № ..........., от представения протокол за ПТП, не можело да се направи този извод.

Твърди, че водачът на .............., също има вина за настъпването на процесното ПТП.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди. Оспорва стойността на твърдените имуществени щети, като счита, че не всички щети, описани като увредени от ищцовата страна, са в причинно-следствена връзка с процесния удар.

Твърди, че със заплатената от застрахователя до момента на ищеца сума от 1 849,28 лв. застрахователят е изпълнил законоустановеното си задължение, като е обезщетил изцяло ищцата за претърпените от нея имуществени вреди. С оглед изложеното, възразява срещу пълния размер на имуществената претенция. Предявеният иск се явявал прекомерно завишен и не съответствал на средните пазарни цени, по които е възможно да бъде отремонтиран процесния автомобил. Съществувала явна несъразмерност между претендираната стойност на имуществената вреда и реалната стойност, необходима за ремонта на процесния автомобил, която вече била заплатена 3 на ищцата. Твърди, че е налице тотална щета по отношение на.............., регламентирана в чл. 390 от КЗ. Излага, че при хипотеза на тотална щета релевантна била действителната стойност на имуществото към момента на настъпване на застрахователното събитие. Когато обаче имало запазени части, то тогава от стойността на имуществото следвало да се извади стойността на запазените части.

Това било така, защото обезщетяването не следвало да води до обогатяване. В случаи, в които увреденото имущество има и остатъчна стойност - запазени части на автомобила, от действителната стойност на вещта следвало да се приспадне стойността на запазените части, които съставляват имуществена облага за ищеца. Да се приеме обратното би означавало наред с обезщетението, с което ищецът щял да се постави в имущественото състояние преди настъпване на застрахователното събитие, той да получи и имуществена полза. Това би нарушило принципът, обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това преди увреждането /Решение № 165/24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г., II т.о. на ВКС;

Определение № 92/20.02.2014г. по т.д. № 2662/2013г., II т.о. на ВКС./. Твърди, че констатираните вреди обуславяли квалифициране на щетата като „тотална“ по смисъл на чл. 390 от КЗ. Твърди, че запазените части на процесния автомобил “Тойота Ярис“, peг. № СТ6403РР, са в значително по-голям размер, поради това не следвало да бъдат изплатени вреди на стойност 6 849,02 лв., както са претендирани, а на действително претърпените представляващи 70 % увредени части, респективно минимум 30 % запазени части, поради това че ищецът не представил доказателства, че не е реализирал на вторичния пазар за авточасти останалите незасегнати и здрави части, детайли и агрегати по процесния автомобил, непредадени за скрап, респективно непродадени на вторичния пазар за авточасти. Във връзка с горното, моли да се отчете, че за определяне на дължимото застрахователно обезщетение следвало да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство. Целта на приспадането на запазените части била да не се допусне собственикът на увредения автомобил да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, каквато е честата практика в България. Съгласно константната практика на съдилищата за меродавна се приемала стойността на запазените части. В разгледания случай действителната стойност на увредените части би обусловило надхвърляне на законоустановения размер от 70 %, над които всяка щета следвало да бъде определена като „тотална“, тоест от действителната стойност като се приспадне реализирана печалба от продажбата за скрап на шасито на автомобила, както и продажбата на неговия двигател, скоростна кутия и работещо оборудване, се получавала действителна стойност на увреденото МПС, от която като се изчислят 70 % съгласно чл. 390 от КЗ се получавал максималния дължим размер на вредите при наличие на тотална щета, каквото била налице в настоящия случай. Не на последно място твърди, че съгласно специалната предпоставка по чл. 390, ал. 1 от КЗ, съгласно която преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в България, на застрахователя следвало да бъде представено удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на автомобила, в което да е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 44 от 02.06.2015г. на ВКС по т.д. № 775/2014г., 1 Т.О., Т.К. и пр./ предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му, т.е. изпълнението на административната процедура обуславя плащането.