Решение № 965 от 30.05.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 965/30.5.2018г. Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Варна, Пети наказателен състав, на осми май, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав: председател съдия Георги Митев, секретар Радостина Иванова, като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1444 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на П.Д.С. като управител на „Топ сейл“ЕООД против наказателно постановление № 03-009395/28.02.2018 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на „Т.с.“ООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1700 лева на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.224 ал.1 във връзка с чл.128 т.2 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, се представлява от адв.М. З., редовно упълномощена. Първоначално жалбоподателят „Т.с.“ООД е призован на посочения във въззивната жалба адрес гр.Варна, ул.“Първа“ № 22, ет.3, офис, който адрес е посочен и като седалище и адрес на управлението на дружеството в Търговския регистър, видно от служебно изготвената разпечатка.

Призовката от този адрес е върната в цялост с отбелязване, че адресът е посечен на 14.04.2018 г., от месец януари 2018 година няма служители в офиса и оставената призовка е непотърсена. След изготвяне на справка НБД“Население“ на посочения във въззивната жалба и записан в Търговския регистър като управител П.Д.С., дружеството бе призовано чрез управителя му С. на постоянен и настоящ адрес ***.

Призовката от този адрес е върната в цялост с отбелязване, че на този адрес няма данни за фирмата и на оставеното съобщение не се е явил никой. На 03.05.2018 г. в деловодството на Районен съд Варна е депозирано пълномощно от П.Д.С. като управител на „Топ сейл“ЕООД, с което упълномощава адв.М. З. да го представлява и защитава по АНД № 1444/2018 г. по описа на Районен съд, Пети състав. На 03.05.2018 г. адв.М. З. се е запознала с делото, което е отбелязано в Картон-заместител по делото, изготвен на основание чл.84 ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата. При изразяване на становище за даване ход на делото в съдебното заседание адв.З. заяви, че не възразява срещу нередовното призоваване на жалбоподателя. По същество адв.З. моли съда да отмени наказателното постановление като, в условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложената санкция.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт Георги Георгиев, редовно упълномощен, който по същество моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление.

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец февруари 2018 г. служители на Дирекция

„Инспекция по труда“ – Варна, сред които св.Н.Й.З., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Т.С.“ ООД. Повод за проверката бил постъпил в дирекцията сигнал от няколко лица, включително лицето И.М.И. за неизплатени възнаграждения, обезщетения и командировъчни.

На проверяващите били представени следните документи:

Трудов договор № 016/23.05.2017 г. между „Т.с.“ООД и И.М.И. за длъжността „Старши помощник капитан“ на учебно ветроходен кораб „Роял Хелена“, Допълнително споразумение към трудов договор от 01.09.2017 г., справки за начислени трудови възнаграждения, Заповед за прекратяване на трудов договор с дата на връчване 23.10.2017 г., Споразумение от 06.12.2017 г. за разрочване на дължими начислени трудови възнаграждения и обезщетения по кодекса на труда и др. Били снети обяснения и от управителя на дружеството- П.Д.С.. Въз основа на събраните материали св.З. установила, че И.М.И. е изпълнявал длъжността „старши помощник капитан" на учебно ветроходен кораб (УВК) „Роял Хелена" флаг Република

България, като не му е било изплатено от страна на въззивното дружество, в качеството на работодател, парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 23.10.2017 г. със Заповед от 23.10.2017 г.

Тези констатации са отразени в Протокол за извършена проверка № ПР 1804618/20.02.2018 г. Нарушението било извършено на 25.11.2017 г., когато е следвало да бъде изплатено обезщетението с платежния фиш за месец октомври 2017 година.

На 20.02.2017 г. от гл.инспектор Н.Й.З. срещу ”Т.с.”ООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-009395. В АУАН З. описала горепосочените обстоятелства и приела, че е извършено нарушение на чл.224 ал.1 във връзка с чл.128 т.2 от Кодекса на труда.

Акта бил предявен и връчен на управителя на дружеството П.С. на същата дата, който не направил възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на 28.02.2015 г. от административно-наказващия орган било издадено наказателно постановление № 03-009395, с което въззивникът бил санкциониран на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, за извършено нарушение по чл.224 ал.1 във вр. 128 т.2 от Кодекса на труда.

В хода на съдебното производство бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката З., чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, разпита на свидетеля в хода на съдебното производство, които преценени съвкупно са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна съгласно Заповед № З 074/12.01.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В акта и наказателното постановление е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията за непълно описание на нарушението и датата на извършване на същото.

Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.224 ал.1 от Кодекса на труда, според която при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. От това право на работника следва задължението на работодателя да изплати такова обезпечение за неизползван годишен платен отпуск. В АУАН и в наказателното постановление е направена връзка с чл.128 т.2 от Кодекса на труда, където е установено задължение на работодателя да изплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове, като според чл.177 ал.1 от Кодекса на труда за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение. Предвид гореизложеното съдът намира, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.224 вр.чл.128 т.2 от Кодекса на труда, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Видно от приложените по делото писмени доказателства на лицето И.М.И. не е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Това е следвало да стане с изплащане на последното трудово възнаграждение на И.. Според приложеното копие от трудов договор № 016/23.05.2017 г. трудовото възнаграждение в дружеството се изплаща до 25-то число на следващия месец, поради което правилно е прието, че на 25.11.2017 г. нарушението е осъществено. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е правилно наказан и не приема възраженията му в тази насока.

Съдът не констатира да е допуснато нарушение при започване на административно-наказателното производство с повдигане на административното обвинение със съставения АУАН. Както от материалите по преписката /АУАН и съпроводително писмо/, така и от показанията на св.З. е видно, че АУАН е бил съставен в присъствието, предявен и връчен на представляващия дружеството С., легитимирал се като такъв и при депозиране на жалбата срещу наказателното постановление, предмет на проверка по настоящето дело. Видно от съдържанието на писмо изх.№ 18013059 от 23.02.2018 г. на управителя на дружеството са изпратени екземпляри от АУАН с изричното отбелязване, че те вече са му били връчени лично на 20.02.2018 г. Така че не би могло да бъде споделено, че по някакъв начин е нарушено правото на защита на наказания субект. Горното личи и от депозираната срещу наказателното постановление жалба.

Обстоятелството, че са били дадени задължителни предписания, но преди изтичане на срока за изпълнение на предписанията е била ангажирана отговорността на дружеството по никакъв начин не касае ангажирането на административно-наказателната отговорност за извършеното административно нарушение. Неизпълнението на предписанията в предвидения срок би задействало друг състав на административно нарушение по Кодекса на труда. Изпълнението на тези предписания в срок представлява правомерно поведение, което препятства възможността за дирене на административно-наказателна отговорност по друг състав от Кодекса на труда, но не представлява изпълнение на задължението да бъдат изплатено обезщетението за неизползвани отпуск.

Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт, установен по делото е, че между „Т.С.“ ООД и И.М.И. на 23.05.2017 г. е бил сключен трудов договор № 16, който по силата на допълнително споразумение от 01.09.2017 г. станал безсрочен, а впоследствие със Заповед, връчена на И. на 23.10.2017 г., бил прекратен. В заповедта изрично е вписано, че на И. се дължи обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда за 13 дни в размер на 1564,30 лв. От всички доказателства по делото е видно, че такова обезщетение - за неизползвания платен годишен отпуск не е било платено на работника. Горното не се оспорва от въззивното дружество. Напротив в обясненията си от 20.02.2018 г., управителят на дружеството собственоръчно е посочил, че не са изплатени обезщетенията и възнагражденията на И.И..