Решение № 431 от 11.10.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Варна, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20213100900589 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „АПМ ВАРНА" ЕООД, ЕИК 201845490, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от управителя П.Д.А., чрез адв.К.Г. срещу А. Н. И. и Ю. Б. И., и двамата с адрес ****, иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД, за приемане за установено съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответниците, произтичащо от „Предварителен договор за учредяване на право на строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сградата" с per. № *** на нотариус С.Ч., № 619 в НК, възлизащо на 20000 (двадесет хиляди) евро, представляващи предвидена в чл. 10, ал. 1 неустойка за забава на задължението на ответниците по чл. 5, ал. 8 от предварителния договор да освободят поземлен имот с идентификатор № **** по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Варна, с площ от 359 квадратни метра по документ за собственост, а по скица с площ от 364 квадратни метра, при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ N2 *** и ПИ №

***, в едномесечен срок от издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.11.2020г. Претендират се и разноски по заповедното производство в размер на 1783 лева, от които 783 лв. заплатена държавна такса и 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар. По заявление на ищеца било образувано заповедно производство и издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №2380/10.06.2021г. по ч.гр.д.№7954/2021г. на ВРС, срещу която ответникът подал възражение, с което се обосновава и правния интерес от завеждане на настоящия установителен иск.

1

Твърди се, че на 04.12.2018г. между ищеца като строител (изпълнител) и ответниците като собственици (възложители) бил сключен „Предварителен договор за учредяване на право на строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сградата". Съгласно чл. 1 предметът на договора включвал осъществяването на инвестиционно проучване, проектиране и изготвяне на инвестиционен проект в съответствие с одобрен ПУП-ПРЗ и РУП, изготвянето и снабдяването с други строителни книжа по смисъла на т.36 от § 5 на ДР на ЗУТ, строителството и въвеждането в експлоатация на бъдеща жилищна сграда с приблизителна РЗП от 1450 квадратни метра, предвидена да бъде изградена в собствения на възложителите ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **** по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Варна, с площ от 359 квадратни метра по документ за собственост, а по скица с площ от 364 квадратни метра, при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, възложителите се задължили първоначално да продадат на строителя само 120/359 идеални части от правото на собственост върху поземления имот, ведно с по 1/3 идеална част от правото на собственост върху построените в имота сгради с кадастрални идентификатори ****.1, ****.2, ****. 3 и ****. 4, срещу заплащане на посочената в ал. 3 продажна цена. Покупко - продажбата била извършена още същия ден, за което бил съставен Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 194, том LXXXVIII, дело 19163/2018 от 04.12.2018г. по описа на Служба по вписванията гр. Варна.

В чл. 2 от договора било предвидено разпределение на обектите в бъдещата сграда, като за целта страните се задължили, съгласно чл. 3 от договора, да си учредят взаимно ограничено вещно право за строеж на обектите, конкретно посочени и индивидуализирани в Приложение № 2 от договора „Протокол за окончателен избор на обекти". Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 9 от договора, в двуседмичен срок от одобрението на инвестиционния проект и ценообразуването на бъдещата сграда, съсобствениците следвало да си учредят право на строеж за самостоятелните обекти в бъдещата сграда. По силата на т.8 ответниците трябвало да освободят имота в едномесечен срок от издаване на разрешението за строеж, като до тази дата собствениците си запазили и правото на ползване на идеалната част от имота, собственост на строителя „АПМ ВАРНА" ЕООД.

Твърди се, че ищецът предприел всички необходими действия и в резултат било издадено Разрешение за строеж № 164/10.09.2020г. от Главния архитект на Община Варна. В допълнение строителят изпълнил и задължението си по чл. 12а от договора да намери подходяща квартира за собствениците, която същите да обитават за периода от издаване на разрешението за строеж до въвеждането на бъдещата сграда в експлоатация и съдействал за сключването на договор за наем, считано от 07.10.2020г.

С нотариална покана от 23.10.2020г. по описа на нотариус С.Ч. ищецът поканил ответниците да се явят на 28.10.2020г. от 15:00 ч. в кантората на нотариуса за сключване на 2 договор за учредяване на право на строеж в нотариална форма, като в поканата било включено и уведомление до собствениците, че следва да освободят терена за започване на строителството в срок до 30.10.2020г. На посочената дата и час ответниците не се явили, за което нотариусът съставил констативен протокол. Депозиран бил отговор на поканата от ответниците, с който се заявявала невъзможност Ю. И. да се отзове на поканата, поради планиран преглед и вероятен прием в болница, за което били приложени и медицински документи. Била отправена втора нотариална покана от 28.10.2020г., получена от ответниците на 30.10.2020г., с което била дадена възможност на ответниците да определят те удобни за тях дата и час за сключване на сделката, като в случай, че такава не бъде определена, да се явят в кантората на нотариуса на 16.11.2020г. от 15:00 ч. С тази покана строителят напомнил на собствениците, че до 30.10.2020г. същите следва да освободят поземления имот за извършване на строителството. Ответниците, въпреки предоставената им възможност, не определили дата и час за извършване на сделката, не се явили и не изпратили представител на посочените от ищеца дата и час и не предприели никакви последващи действия да се свържат с ищеца. За неявяването на ответниците нотариусът съставил констативен протокол с рer. № 3758, т. 2, № 46.

Твърди се в исковата молба, че поради реализираната от ответниците забава при изпълнение на задължението за освобождаване на имота се дължи в полза на изправната страна предвидената съгласно чл. 10, ал. 1 от предварителния договор мораторна неустойка за забава по договора, възлизаща на 200 евро за всеки ден забава, но не повече от 20000 евро. Сочи се, че неустойката се дължи от изтичане на 1 месец от издаване на разрешението за строеж, тоест от 10.10.2020г., максималният размер на неустойката от 20000 евро е бил достигнат на 18.01.2021г. В евентуалност се излага, че ако неустойката се дължи от изтичане на 1 месец от влизане в сила на разрешението за строеж, тоест от 30.10.2020г., максималният размер от 20000 евро е бил достигнат на 07.02.2021г.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците А. Н. И. и Ю. Б. И., и двамата с адрес **** са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявения иск като неоснователен. Не се оспорва сключването на представения към ИМ предварителен договор между страните. Твърди се, че ищецът – изпълнител е в забава, тъй като почти две години след сключване на предварителен договор не е осигурил инвестиционен проект. Сочи се, че виза за проектиране е получена на 17.12.2018г. и съгласно чл.5, ал.1, т.7 от договора строителят е бил задължен в срок от 6 месеца да осигури изготвянето на инвестиционен проект. Твърди се, че ищецът не е изпълнил в срок това задължение, както и че не разполагал с финансови ресурси да изпълни задълженията си по предварителния договор, с оглед на което се сочи наличие на хипотезата на чл.90, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че не се дължи претендираната неустойка, доколкото ищецът няма качеството на изправна страна по договора. В евентуалност се прави възражение за прекомерност на неустойката с искане за нейното намаляване.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и 3 правна страна следното:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№7954/2021г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от „АПМ ВАРНА" ЕООД, ЕИК 201845490, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от управителя П.Д.А. срещу А. Н. И. и Ю. Б. И., и двамата с адрес **** заявлениепза сумата 20000 (двадесет хиляди) евро, представляващи предвидена в чл. 10, ал. 1 неустойка за забава на задължението на ответниците по чл. 5, ал. 8 от предварителния договор да освободят поземлен имот с идентификатор № **** по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Варна, с площ от 359 квадратни метра по документ за собственост, а по скица с площ от 364 квадратни метра, при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ N2 *** и ПИ № ***, в едномесечен срок от издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2020г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №7954/2021г. на ВРС.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника А. Н. И. и Ю. Б. И. за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, с което се обосновава и правния интерес от предявяване на настоящия иск.

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор както и предвидените в договора предпоставки за дължимост на претендираната неустойка, дължимия размер, настъпила изискуемост на задължението.

От представените по делото писмени доказателства се установява и не се оспорва от ответника, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение. От ответната страна не се оспорва наличието и действителността на сключения „Предварителен договор за учредяване на право на строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сградата", сключен на 04.12.2018г. между ищеца като строител (изпълнител) и ответниците като собственици (възложители). Видно от чл. 1 предметът на договора включвал осъществяването на инвестиционно проучване, проектиране и изготвяне на инвестиционен проект в съответствие с одобрен ПУП-ПРЗ и РУП, изготвянето и снабдяването с други строителни книжа по смисъла на т.36 от § 5 на ДР на ЗУТ, строителството и въвеждането в експлоатация на бъдеща жилищна сграда с приблизителна РЗП от 1450 квадратни метра, предвидена да бъде изградена в собствения на възложителите ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **** по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Варна, с площ от 359 квадратни метра по документ за собственост, а по скица с площ от 364 квадратни метра, при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ №

***, ПИ № *** и ПИ № ***.

4

Установява се от текста на договора, чл. 5, ал. 2, че възложителите се задължили първоначално да продадат на строителя само 120/359 идеални части от правото на собственост върху поземления имот, ведно с по 1/3 идеална част от правото на собственост върху построените в имота сгради с кадастрални идентификатори ****.1, ****.2, ****. 3 и ****. 4, срещу заплащане на посочената в ал. 3 продажна цена. Покупко - продажбата била извършена още същия ден, видно от представения по делото нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 194, том LXXXVIII, дело 19163/2018 от 04.12.2018г. по описа на Служба по вписванията - гр. Варна.