Решение № 541 от 13.12.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Варна, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20223100900058 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба подадена от „Бългериън Пропърти Тръст“ ЕООД за приемане за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че „Илот Блек Сий Хотелс“ АД, ЕИК 148081432 дължи на „Бългериън Пропърти Тръст“ ЕООД, ЕИК 175149354, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 365 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 52 266,00 евро, представляваща неП.тен остатък от главница, дължима по силата на Споразумение от 19.02.2021 г., рег. № 437/19.02.2021 г. на нотариус рег. № 547 на НК, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 14.05.2021 г. до окончателното изП.щане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 6832/2021 г. по описа на ВРС.

Ищецът твърди, че ответното дружество било регистрирано през 2007 г. с цел осъществяване на инвестиции в недвижими имоти на територията на България като акционери в него са дружествата: "Протуба С.А." с 53 % от капитала, "Бинобона С.Л.Ю." с 22 % от капитала и ищеца с 25 % от капитала. Преди учредяване на ответника между първия и третия акционер – ищеца било подписано Споразумение от 01.02.2007 г. за участие в съвместно дружество, с което била договорена целта, предмета на дейност и начина на финансиране на съвместното дружество. Тъй като целта на акционерите била разработване, управление и съвместно владение на хотелски обект в гр. Обзор, общ. Несебър, ищецът следвало да прехвърли придобитите от него по силата на предварителен договор от 08.12.2006 г. права върху имот, находящ се в гр. Обзор, м. "Кавак дере", кад. № ***, с площ 13365 кв.м. Това свое задължение ищецът изпълнил на 15.02.2007 г., видно от нот. Акт за покупко-продажба № 197, том II, рег. № 1285, дело № 373/2007 г. на нотариус с рег. № 208. В изпълнение на задълженията си по сключеното споразумение и за 1 постигане на общата между акционерите цел ищецът заП.тил на 08.12.2006 г. и сумата 30000,00 евро, представляваща задатък по сключения предварителен договор от същата дата, за придобиване на имота. Ищецът заП.тил и сумата 400,00 евро, представляващи възнаграждение за ТБ „Алианц България“ АД, за откриване и обслужване на специалната банкова сметка на името на ответника с оглед заП.щане на продажната цена за имота.

Твърди, че са били направени и други разходи съобразно клаузите на споразумението от 01.02.2007 г. Така, с оглед покупката на процесния имот, бил сключен и Договор за поръчка от 08.02.2007 г. между ищеца като възложител и "Фортуна 22" ЕООД като изпълнител с предмет осигуряване правна помощ и съдействие за удължаване срока на предварителния договор и сключване на окончателен договор за покупка на придобивания имот. За възложената по договора за поръчка работа било уговорено възнаграждение в размер на 40000,00 евро. Левовата равностойност на уговореното възнаграждение – 78200,00 лв. била преведена от ищеца по сметка на изпълнителя "Фортуна 22" ЕООД. На 14.02.2007 г. бил подписан тристранен Анекс към Договора за поръчка от 08.02.2007 г., по силата на който ищецът, в качеството на възложител, със съгласието на изпълнителя прехвърлил правата си по договора в полза на ответника. С оглед постигнатото от страните съгласие всички изП.тени към момента на сключване на анекса суми по договора за поръчка в полза на изпълнителя да се считат за изП.тени и преведени от името и за сметка на ответника на името на ответника била издадена и фактура № 0000000001/15.02.2007 г. за заП.тената от ищеца сума. Посочените суми, наред с други направени от ищеца разходи за финансиране на дейността на ответника, били в общ размер 971134,00 евро, а в резултат на дофинансиране и частично връщане, към момента възлизали на 953000,00 евро. Сочи се, че сумите, с които е финансирано ответното дружество, са включени в приети от ОС на акционерите на дружеството баланси към годишните финансови отчети и в справката за оповестяване на счетоводната политика, които са обявявани в ТР и НСИ, което представлявало потвърждение и признание на задълженията към ищеца. Между ищеца и ответника по делото било подписано и Генерално компенсационно споразумение от 10.02.2007 г. и съгласно постигнатите в него договорености ищецът щял да заП.ти своята част – 25 % от разходите, необходими за закупуването на имота в гр. Обзор, както и за регулацията му, директно на продавачите и/или доставчиците. Съгласно т. 2 задължението на ищеца да финансира "Илот Блек Сий Xотелс" АД щяло да се счита за компенсирано срещу П.щанията, извършени от него към съответните продавачи и/или доставчици. С цел уреждане на отношенията между страните по повод предоставената финансова помощ Х. И.

Е. П. в качеството на изпълнителен директор и представляващ по закон ответното дружество предоставил пълномощно на Е. Д. Й., нотариално заверено на 27.01.2021 г., по силата на което Й. била изрично упълномощена да подписва съответните договори, които регулират отношенията между дружеството и всеки съдружник с принос към финансирането му, както и изрично да сключва договори със самата себе си и/или с правни субекти, с които е свързана. Упълномощеното лице имало и качеството член на съвета на директорите на ответното дружество и като такава е била в известност за работите на ответното дружество.

Във връзка с делегираните и́ правомощия Й., действайки добросъвестно, подписала три 2 споразумения за сумите, с които ищцовото дружество е финансирало ответното дружество като предмет на настоящото производство е Споразумение рег. № 437/19.02.2021 г. на Нотариус рег. № 547 НК. По силата на Споразумението, ответното дружество се задължило да заП.ти на ищеца в срок до 15.03.2021 г. сумата 70400,00 евро формирана от сумата 30000,00 евро, П.тено капаро по Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 08.12.2006 г., сумата 40000,00 евро, представляваща възнаграждение по Договор за поръчка от 08.02.2007 г., сключен с "Фортуна 22" ЕООД и сумата 400,00 евро, представляваща възнаграждение по Договор за откриване и обслужване на специална сметка от 06.02.2007 г.

В резултат от извършено частично П.щане се сочи, че дължимият размер възлиза на сумата 52266,00 евро, предмет на предявената претенция. Тъй като сумата не била П.тена на падежа, длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху неизП.тените суми от деня на забавата до окончателното им изП.щане. Посочените обстоятелства мотивирали ищеца де предприеме принудителното събиране на вземането си чрез иницииране на заповедно производство.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Илот Блек Сий Хотелс“ АД е подал писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че сключеното споразумение попада в обхвата на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, няма действие по отношение на ответника и от него не може да възникне валидно парично задължение. Излага, че съобразно TP № 5/2015 г., по т.д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС фактическия състав на относителната недействителност включва субективен и обективен елемент, които в конкретния случай били налице. Настъпила била вреда за представлявания – ответника в производството, доколкото предмет на Споразумението били суми заП.тени от ищеца през 2006, 2007 и 2008 г. и използвани от ответника за инвестиционната му дейност. Счита това вземане за несъществуващо, евентуално погасено по давност. Дори да се приемело, че вземане е възникнало, доколкото падеж не е бил уговарян, то се явявало такова по чл. 69, ал.

1 ЗЗД. Поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага, поради което и според разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, приложимият пет годишен давностен срок е започнал да тече от този момент. Признанието на погасено по давност вземане и уговаряне на нов срок за П.щане счита, че представлява вреда за длъжника – ответника и има за последица пълна загуба на активите му, поради насочване на изпълнението към единствения недвижим имот.

До последното се било стигнало, тъй като вземането предмет на процесното Споразумение било цедирано на 26.05.2021 г. на свързано с ищеца лице „Скай Гарден“ ЕООД, ЕИК 175091869. Това дружество се присъединило към изп.д. № 676/2017 г. и насочило изпълнение към недвижимия имот. Имотът му бил възложен с Постановление, с което вредата била окончателно настъпила. Във връзка с твърденията си за несъществуване на вземането по сключеното споразумение оспорва от ищеца да са извършвани П.щания по банков път за сметка на ответника през 2006, 2007 и 2008 г., които последният да е използвал за своята инвестиционна дейност. Излага, че през 2006 г. ответното дружество не е съществувало, а е възникнало като такова в началото на 2007 г. Твърди, че през посочените години ищецът не е извършил П.щания директно към ответника или за негова сметка, съответно, че констатацията в споразумението за такива П.щания не отговаря на 3 действителното фактическо и правно положение. Сочи, че извършването на правни действия от свое име, но за чужда сметка, предполага наличието на мандатни правоотношения, каквито между страните не са били налице. Твърди, че дори да се приеме че залегналите в Споразумението П.щания са били извършени от ищеца, за ответника не е възникнало задължение за връщането им, тъй като П.щането им е основано на поети задължения на ищеца към трето лице да финансира част от дейността на ответника, съответна на размера на акционерното му участие в капитала – 25 %. Така с П.щането на сумата 30000,00 евро – капаро ищецът изпълнил собственото си задължение към продавачите по предварителния договор. Отделно сочи, че представеното банково извлечение не обективира, че основанието за П.щането е именно предварителния договор. С Генералното компенсационно споразумение от 10.02.2007 г. било прието, че задължението на ищеца да финансира дейността на дружеството, в което е акционер, ще се счита компенсирано с П.щанията, които той прави към трети лица, следователно, извършените П.щания били изпълнение на задължение на ищеца, което не предполага връщане на средствата, а от друга страна не били налице сключени договори за заем между ищеца и ответника, за да се приеме наличието на хипотезата на т. 2.1.1 от Споразумението от 01.02.2007 г. Касателно сумата 40000.00 евро, възнаграждение по Договор за поръчка от 08.02.2007 г., поддържа, че по този договор не е могло да има каквото и да е изпълнение на възложената работа и същият бил с невъзможен предмет, поради което бил нищожен по см. на чл. 26 ЗЗД. В подкрепа на това сочи, че от представения от ищеца анекс от 08.02.2007 г. към предварителния договор за покупкопродажба ставало ясно, че страните по предварителния договор (продавачите на имота и ищеца) са определили нов срок за сключването на окончателен договор – 16.02.2007 г. и такъв е бил сключен на 15.02.2007 г. Прави извод, че в деня на сключване на договора за поръчка неговият предмет вече е бил изпълнен. Оспорва твърденията на ищеца, че по силата на сключения анекс от 14.02.2007 г. към договора за поръчка било уговорено заместването му от ответника и било извършено прехвърляне на правата и задълженията на ищеца като твърди, че по договора за поръчка ищецът е имал едно задължение – да П.ти възнаграждение, което е било изпълнено още преди сключването на анекса. Счита, че т. 2 от анекса не може да послужи като основание за възникване на вземане на ищеца спрямо ответника, тъй като заП.щането на сумата 40000,00 евро, отново попада в обхвата на уговорките постигнати в Генералното компенсационно споразумение от 10.02.2007 г., поради което и признаването на несъществуващо задължение в Споразумение рег. № 437/19.02.2021 г. представлява действие във вреда на представлявания по см. на чл. 40 ЗЗД.

По отношение на сумата от 400.00 евро също сочи, че представлява изпълнение на собствено задължение на ищеца поето към трето лице и по никакъв начин не може да ангажира отговорността на ответника за връщане на сумата. Поддържа наличие и на субективния елемент от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД, представляващ знание на представителя и третото лице за увреждане на представлявания. В подкрепа сочи, че ищецът се представлява от Е. Й., която освен негов управител е и едноличен собственик на капитала. Ищецът от своя страна е акционер в ответното дружество, Е. Й. е и негов изпълнителен директор и знае, че процесното вземане не съществува, а дори и да е 4 възникнало, то през 2021 г. очевидно е било погасено по давност. Признаването на погасено по давност вземане и новирането му, било очевидна вреда за представлявания, още повече, че е станало при пълно незачитане на нормата на чл. 240б ТЗ. Оспорва твърденията на ищеца, че включването на задълженията в ГФО представлява признание на дълга от ответника. В тази връзка сочи, че нито един от ГФО не е бил съставен по предвидения ред – не е бил избиран независим одитор, отчетите не са приемани от СД и от ОС, поради което и по всички заявления за обявяването им в ТР са постановени откази. Поради което и представените от ищеца отчети не съставлявали годни доказателства за наличие на задължение, още повече че документалната необоснованост на дългосрочните задължения е изтъкната и в представените одиторски доклади. Оспорва предоставянето на пълномощно на Е. Й. да е извършено с цел уреждане на отношенията свързани с предоставената финансова помощ. Сочи, че действително лицето е било упълномощено да договаря само със себе си, но това не му давало право да договаря със себе си във вреда на представлявания. Счита, че чл. 40 ЗЗД е приложим именно когато представителят действа в рамките на учредената му представителна власт. В заключение моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.