Решение № 644 от 11.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Варна, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100500965 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Х. Б. М. чрез адвокат С. Л. против решение № *** от 05.03.2025 г., постановено по гр.д.№ ****** по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, шестнадесети състав, с което е осъден М. да заплаща в полза на детето В.Х. М. чрез неговата майка и законен представител Т. Х. Д. месечна издръжка в размер от 450 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба /25.11.2024 г./ ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж до първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване; както и е осъден М. да заплаща в полза на детето М.Х. М. чрез неговата майка и законен представител Т. Х. Д. месечна издръжка в размер от 350 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба /25.11.2024 г./ ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж до първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на основание член 143, алинея 2 от СК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Излага се, че не съдът не е взел предвид, че М. плаща издръжка и на друго дете, което е по-голямо от В. и М. и има по-голяма нужда от издръжка. Също е игнорирал обстоятелството, че майката на децата работи и има месечен доход от 1 500 лева.

Счита се, че с минималният доход, който реализира, не може да изплаща издръжка на три деца.

Иска се да бъде отменено решението за разликата над 235 лева до присъдените 450 лева за детето В. и за разликата над 235 лева до присъдените 350 лева за детето М..

1

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излага се, че въпреки твърденията бащата разполага с достатъчно доходи, за да изплаща издръжките в присъдения размер.

С протоколно определение, постановено на 02.06.2025 г. по настоящото дело, е прекратено на основание член 264, алинея 1 от ГПК поради частично оттегляне на въззивната жалба на производство по делото в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение за разликата над 235 лева до 269 лева по отношение на издръжките за децата В. и М. М.и.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че Т. Х. Д. и ответникът Х. Б. М. са живели на съпружески начала до 02.11.2024 г., когато е настъпила фактическата им раздяла, като от съвместното им съжителство на ******** г. се родила дъщеря им В., а на ********* г. – втората им дъщеря М.. Понастоящем В. е на 9 години и 9 месеца и е ученичка в трети клас в ОУ "П.Р.С.". От месец септември 2024 г. посещава частна занималня "Д.", за което за периода от 17.09.2024 г. до 08.11.2024 г. ищцата е заплатила такса в размер на 572 лева или по 18 лева на ден съгласно договор за услуга от 18.09.2024 г. В. има проблем с очите и е с основна диагноза „астигматизъм, късогледство“ видно от амбулаторен лист от 04.04.2018 г., като заболяването изисква на всеки 6 месеца контрол, изследвания и нови стъкла за очила на стойност около 500 лева. Видно от епикриза от клиниката по УНГ на УМБАЛ "Св. М." - Варна на 22.06.2024 г. В. е постъпил в болницата с диагноза: хроничен тонзилит поради затруднено дишане и чести инфекции на ГДП, провело се е оперативно лечение и била отстранена третата й сливица, като е изписана от болницата на 24.06.2024 г. с продължено медикаментозно лечение. За това лечение ищцата е заплатила сумата от 1 600 лева. Детето М. е на 4 години и 7 месеца и посещава ЦЦГ "С.", като е във втора група. Такса за посещение в детската градина не се дължи, но родителите ежемесечно събират пари за помагала на децата, за което не получават документ. Ищцата сочи, че не работи към настоящия момент, а финансово е подпомагана от своята майка; в процес е на търсене на работа с работно време, което да е съобразено с графика на двете деца. На 12.08.2024 г. е претърпяла гинекологична операция в УМБАЛ "С.М." – П., за което е заплатила 1 200 лева, има заболяване на очите, което налага закупуване на нови лещи /3 чифта лещи за три месеца/ на обща стойност 280 лева и всяка година преглед и нови очила. Твърди, че ответникът е работил в Г. от 2022 г., като освен доход от трудово възнаграждение получава и по 200 евро за всяко дете, като тези пари изпраща на ищцата за нуждите на двете деца. След завръщането си в България през месец октомври 2024 г., е започнал работа с месечно възнаграждение от 1 800 лева. Собственик е на два апартамента в град Варна - на ул."А.К." № 13 ет.1 ап.4, в който живее, и на същия адрес, но ап.5, който отдава под наем срещу наемна цена от 500 лева месечно. Притежава в 2 собственост и къща с дворно място в село Ж., където има автосервиз, както и празно дворно място в ж.к. "В.В." с площ от 1 245 кв.м, имот в село Р. с площ от 3 566 кв.м, два имота в село П.М. област Ш., дворно място и сграда в село Ж., широколистна гора от 6 дка в област Т.. Сочи, че размерът на месечната издръжка на всяко дете следва да е съобразен с възрастта му, обичайните нужди за задоволяване на физиологичните му потребности, както и със социалните, образователни и културни нужди, които също трябва да бъдат задоволени с оглед правилното му развитие.

Моли съда да приеме, че за детето В. са необходими месечно около 700 лева, като бащата следва да поеме от общата издръжка за детето В. 450 лева месечно, а за детето М. са необходими месечно около 500 лева, от които бащата да заплаща сумата от 350 лева.

Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил исковете като завишени по размер, тъй като има задължение за издръжка и към по голямото си дете – Б., на 15 години - в размер на 200 лева месечно. Също така оспорва факта, че В. посещава към настоящия момент частна детска занималия, за която се плаща посочената сума по 18 лева на ден, като намира, че не е наложително посещението на занималня, тъй като майката според изявленията й е безработна и има достатъчно време да гледа детето.

Сочи, че В. има късогледство и носи очила, но не се налага през шест месеца да се купуват нови стъкла; имала е трета сливица, която е оперирана през 2023 г., а не както се сочи в исковата молба през 2024 г. – период, който е далеч преди раздялата на страните и цялостната издръжка на семейството през този период е осъществявана от ответника, като заболяването е отшумяло и не е активно към настоящия момент. Също така навежда довод, че посочената сума за операцията от 1 600 лева е заплатена от бащата Х. М.. Твърди, че разходите за помагала за малкото дете М. са минимални.

Излага, че възможностите на майката за издръжка са занижени по нейна вина, защото тя е здрава, млада, в работоспособна възраст, има квалификация и образование „дизайнер на облекло“ и, ако прояви воля, може лесно да си намери работа. Твърди, че през 2020 г. майката е придобила в собственост мезонет, находящ се в град Варна - ул.

„В.А.“ № 10 ет.4 ап.12, с обща площ от 71 кв.м. Не оспорва, че до лятото на 2024 г. е работил две години в Г., като през този период е изпращал суми чрез банкови преводи всеки месец на ищцата за покриване на всички разходи за дома, включително и нейните, тъй като тя не е работела. Сочи, че след завръщането от Г. възможностите му са намалени чувствително. Оспорва твърдението, че в момента ответникът работи и получава трудово възнаграждение в размер на 1 800 лева, като излага, че има трудов договор на длъжност „шофьор“ с „Д. ЕООД, като получава минималната за страната заплата. Не оспорва, че отдава под наем един апартамент в град Варна , но наемната цена е в размер на 100 лева месечно. Притежава недвижимите имоти, описани в справка от Агенция по вписванията – Варна, но за тях плаща годишен данък в голям размер. Не извършва услуги в автосервиз в имота в село Ж., а там е складирал притежаваните от него съоръжения и инструменти, с които е работил преди време, като за охрана на този имот има сключен договор с „А.Г. I“ ЕООД, по който заплаща по 300 лева на година. Не получава доходи от нито един от посочените имоти, освен от посочения по-горе апартамент в град Варна. Имотът в село Пет могили е един, а не два отделни такива, и представлява два съседни парцела, обединени в един имот. Към настоящия момент има кредит за закупуване на тротинетка, съдомиялна и фурна, по който изплаща по 323 лева месечно, като електроуредите са монтирани в кухнята на апартамента за нуждите на семейството. Заявява, че има възможност да заплаща само 3 минималната за страната издръжка.

Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално подпомагане” – Варна е изразила становище за основателност на исковете, без да взема становище по размера на издръжката.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства.

Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства, следните обстоятелства:

1/ Че Т. Х. Д. и Х. Б. М. са родители на децата В., родена на ******** г., и М., родена на ********* г.;

2/ Че след раздялата на родителите през месец ноември 2024 г. грижите за децата се полагат от майката.

Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни.

Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.

При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за първото тримесечие на 2025 г. е средно в размер на 2 853,96 лева. След изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 2 266,74 лева или месечно по 755,58 лева. Отчитайки, че това са средства за покриване на базисни потребности, а деца на 10 и 5 години имат нужда от средства за образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в размер на поне 700 лева месечно.

Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/059758c8-c943-4d48-8443-4063dc3af0a3