Решение № 1115 от 05.02.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2203/2025
- Вид
- Решение № 1115
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Нели Стоянова
Други актове по делото
- Разпореждане № 9980 от 13.11.2025 · Нели Стоянова
- Определение № 10325 от 21.11.2025 · Нели Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1115
Бургас, 05.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXIV-ти състав, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
НЕЛИ СТОЯНОВА
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ СТОЯНОВА административно дело № 20257040702203 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н. В. К. с [ЕГН] от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-3292-000256 от 10.11.2025 година на полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, РУ 04 Бургас. С оспорената заповед на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач“, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му от некомпетентен орган, в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Конкретно се сочи, че в случая водачът не е собственик на автомобила без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, че не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на въпросното МПС, за което прекратяване не е бил уведомен и собственикът. С тези доводи от съда се иска оспорената ПАМ да бъде отменена. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания, като допълва, че във връзка със същото нарушение е издадено и наказателно постановление, поради което е решен въпросът за отговорността. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, РУ 04 Бургас, представя административната преписка. В съдебно заседание редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема отношение по съществото на спора.
Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е изискана и приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед, като към същата е приложен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 248942 от 09.11.2025 година, констатациите по който се свеждат до следното:
На 09.11.2025 година, около 02:25 часа, в [населено място], [жк] по [улица]в посока на движение [населено място], Н. К. управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат – Вариант“, с рег.№ [рег. номер], собственост на В. Н. К., който автомобил е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 04.11.2025 година. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП. Посоченият за нарушител Н. К. е подписал АУАН без възражения срещу него.
От представената справка за автомобила е видно, че лекият автомобил е собственост на В. Н. К. и че на 04.11.2025г. в 05:59 ч. регистрацията му е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДП след постъпило от Гаранционен фонд уведомление, че за автомобила не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От същата справка се установява, че регистрацията на автомобила е служебно възстановена на 09.11.2025г. в 16:54 ч. след постъпило уведомление от Гаранционен фонд за валидна застраховка.
Въз основа на констатациите изложени в АУАН, на 10.11.2025 г. била издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ № 25-3292-000256 от 10.11.2025 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, РУ 04 Бургас, с която на жалбоподателя Н.К. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на СУМПС на водач“, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“) от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Н.К. АУАН серия GA № 248942 от 09.11.2025 година, за това, че на 09.11.2025 година, около 02:25 часа, в [населено място], [жк] по [улица]в посока на движение [населено място] К. управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат – Вариант“, с рег.№ [рег. номер], собственост на В. Н. К., който автомобил е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 04.11.2025 година. Не е отразено дали собственикът на автомобила е уведомен за обстоятелството, че регистрацията на МПС е прекратена на посоченото основание.
Заповедта е връчена на Н.К. на 10.11.2025 г., видно от отбелязването върху нея. ПАМ е оспорена по съдебен ред с жалба вх. № 13207/12.11.2025 г., подадена до Административен съд – Бургас, като въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело.
В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети по делото, документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 25-3292-000256 от 10.11.2025 година, в т. ч Заповед № 251з-5684 от 07.10.2025 година на Директора на ОД на МВР-Бургас, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП полицейските инспектори в РУ при ОД на МВР са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мярки (л.24); АУАН серия GA № 248942 от 09.11.2025 година (л.15); Справка за нарушител/водач (л.18-22); комбинирана застрахователна полица № BG/06/125003742198 „гражданска отговорност“ на автомобилистите“ (26). Допълнително е прието и представеното от жалбоподателя НП № 25-3292-000290/09.12.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР – Бургас, РУ 04 Бургас.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт от лице с надлежна легитимация в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Според нормата на чл. 171 ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Обжалваната Заповед № 25-3292-000256 от 10.11.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“) от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – полицейски инспектор в РУ при ОД на МВР – Бургас, в рамките на предоставените му правомощия.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на органа издал акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 251з-5684 от 07.10.2025 година на Директора на ОД на МВР-Бургас, с която на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Бургас, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (вкл. по чл. 171, т. 1 от ЗДвП), сред които са и полицейските инспектори в РУ при ОД на МВР – Бургас.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от полицейски инспектор в 04 РУ при ОД на МВР – Бургас правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“) от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Неоснователни са заявените с жалбата съображения за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, касаещи нейния срок. ЗДвП въвежда времево ограничение, регламентирайки максимален срок на мярката до 6 месеца, като същият зависи от въпроса, свързан с решаване на отговорността на дееца. В случая ПАМ е наложена за установения в приложимата редакция на чл. 171, т. 1, б. „3“) „гг“) от ЗДвП срок – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, поради което от административния орган не е допуснато съществено процесуално нарушение. С оспорената заповед продължителността на срока е определена в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.
Настоящият състав намира, че заповедта е материално незаконосъобразна, като съображенията за това са следните:
Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б.“з“ гг) от ЗДвП във връзка с констатациите на органа включва две материално правни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП поради твърдението на органа за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В ЗППАМ са очертани обективни и субективни признаци на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП, на което съответства разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДП, установяваща санкция на посоченото неправомерно поведение.
При проверката на ЗППАМ за съответствието й с материалния закон съдът дължи изследване на въпроса дали адресатът е извършил нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, т.е. дали на посочените време и място е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – в случая дали управляваното от жалбоподателя МПС, което е собственост на трето лице, е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДП, поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това е така, защото без доказано административно нарушение, ПАМ не би имала своето законово основание.
Законодателят не е обвързал издаването на ЗППАМ със съставяне на АУАН, за разлика от издаването на наказателно постановление, но с оглед на създадената чрез разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДП доказателствена сила на АУАН, е създал облекчен за органа ред на доказване на нарушението, тъй като размества тежестта на доказване – не органът доказва нарушението, а адресатът на акта доказва неосъществяването му.
Материалната доказателствена сила на АУАН обаче не се разпростира досежно това дали процедурата по прекратяване на регистрацията на МПС е предприета и приключена законосъобразно, както и дали водачът на МПС, който не е собственик на управляваното МПС, е действал умишлено.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Видно от справката на КАТ, регистрацията на МПС е служебно прекратена на 04.11.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради получено уведомление от Гаранционният фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0596f5ed-6aa3-4ad3-b8b3-6fd388a36e90