Решение № 4200 от 08.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4200 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110155592 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Н. В. В., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , за признаване за установено, сумата от 2130,61 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 50, вх. Б, ет. 4, ап. 28, аб. № 178057, ведно със законната лихва за период от 08.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 262,75 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 22.06.2022 г., сумата от 52,51 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 08.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 10,44 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г. върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37289/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответницата не е упражнила правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от изтичане на съответния период, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответницата е използвала 1 доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасила задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че процесните вземания са периодични, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна погасителна давност.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Освен това сочи, че бил налице висящ спор относно собствеността върху процесния топлоснабден имот с трето за процеса лице.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Моли да не допуска експертизи, тъй като оспорванията касаели единствено изтеклата погасителна давност, както и относно собствеността върху имота.

С молба от 03.11.2023г. третото лице – помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спирането или прекъсването на давността.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.

2

В настоящия случай от приетия по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 18, том II, рег. № 5115, дело № 183/2017г., поправен с Нотариален акт за поправка № 47, том II, рег. № 5817, дело № 183/ 2017г. се установява, че на 06.06.2017г. ответницата Н. В. В. е била призната за собственик на основание давностно владение на процесния имот, а именно апартамент 28, находящ се в гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 50, вх. Б, ет. 4. Следователно от така събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ответницата е страна по неформалното правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и период.

Наличието на висящо производство по иск за собственост върху процесния недвижим имот между ответницата и трето лице, предмет на разглеждане по гр.д. № 8713/2017г. по описа на СГС, I-5 състав, /понастоящем на етап по размяна на съдебни книжа по инцидентен установителен иск/ е без значение за този извод. Това е така, защото, както е посочено в определението по чл. 140 ГПК от 31.10.2023г. и в проведеното на 12.12.2023г. открито съдебно заседание, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не е страна по посоченото дело и решението по него не обвързва ищеца. В случай, че собствеността на ответницата върху имота бъде отречена, това обстоятелство не делегитимира ответницата като потребител на топлинната енергия, доставена от „Топлофикация София“ ЕАД в имота през процесния период, а се касае за вътрешни отношения между ответницата и третото лице, които не засягат ищеца. Издаденият в полза на ответницата констативен нотариален акт легитимира същата като собственик на имота до неговата отмяна, а през процесния период /включително и понастоящем/ нотариалният акт не е отменен. В този смисъл са и съображенията, изложени в Решение № 752 от 08.02.2024г. постановено по в.гр.д. № 13281/2022г. на СГС, IV-Б въззивен състав, постановено между същите страни за доставена в същия имот топлинна енергия през предходен период.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство е обявено за безспорно между страните с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява по категоричен начин от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение, видно от които стойността на доставената през процесния период топлинна енергия в имота е 2130,63 лева.

Тези данни се подкрепят по категоричен начин от приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че осчетоводената цена на топлинната енергия след отчитане на изравнителните сметки е 2130,61 лева, т.е. осчетоводената и претендирана сума не надхвърля реално дължимата. Същевременно от експертното заключение по ССчЕ се установява, че ответницата не е извършвала плащания на дължимите суми и че с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани стари вземания извън процесния период.

На следващо място от представеня от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение се установява, 3 че дяловото разпределение за имота е възложено на „Бруната“ ООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.06.2019г. до м.04.2021г. стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 52,51лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни стойности. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за който тя се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД да издаде изискуемата от ОУ обща фактура. Докато трае забавата на кредитора, тя освобождава длъжника от последиците на собствената му забава. Затова в този случай кредиторът не би могъл да иска плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва – лихвата е претендирана след изтичане на срока за плащане считано от датата на издаване на всяка от общите фактури. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия.

Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от 16.10.2020г. до 22.06.2022г. върху главницата за топлинна енергия от 2130,61 лева се равнява на 262,75 лева, какъвто е и претендираният размер.

4

По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата 10,44 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 22.06.2022г. следва да бъде отхвърлен изцяло.