Решение № 484 от 15.10.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Разлог, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20241240101548 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от А.М.Ш., ЕГН*, ч/з адв. М.П., вписана в АК-Б., съд. адрес: *, против: М.И.К.. ЕГН*, с адрес: *, с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на имот №*, с начин на трайно ползване „ливада“, 10 категория, с площ 11,370 дка, в землището на *, придобит от О.Я. въз основа на договор за продажба на недвижим имот – частна общ.собственост от 14.12.2015 г., вписан с вх.

№5320/14.12.2015 г., акт №39, том 15, дело №3432/2015 г. по описа на СВп-Р..

Посочва, че след одобряване на КК придобитият от него имот е отразен като ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Ю., с площ 11`370 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория на земята – 10, № по предходен план *.

Поддържа, че ответникът ползва съседен на неговия имот и неправомерно е навлязъл в северната част на ПИ ***, като владее без правно основание реална част, посочена в ИМ като 19 кв.м., означена в зелен цвят на приложената към ИМ комбинирана скица.

Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е собственик на процесната реална част на основание покупко-продажбата от 14.12.2015 г., както и ответникът да бъде осъден да му предаде владението в/у нея.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът М.И.К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Поддържа, че ищецът не е собственик на процесната реална част, тъй като същата не представлява част от земед. имот, придобит от о.Я., а попада в дворно място в строителните граници на с.Ю., представляващо част от имот пл. №275, кв. 13 по кадастралния и регулационния план на населеното място.

Твърди, че ползваният от него имот е придобит въз основа на делба приживе и давностно владение, като неговите фактически граници са съществували и са били материализирани на място от десетилетия.

Оспорва възможността договорът от 14.12.2015 г. да е породил вещнотранслативно действие по отношение на процесната част, тъй като О.Я. не е притежавала право на собственост в/у 1 нея и съответно не е могла да го прехвърли на ищеца.

Навежда и възражение за недействителност на договора поради нарушение на приложимия режим за разпореждане със земи от Общ.Поз.Ф.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски.

В проведените устни състезания процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск. Сочи, че ищецът е доказал правото си на собственост в/у имота с представения договор за продажба и че по делото е установено фактическото ползване от ответника на спорната реална част.

Ответната страна поддържа възраженията си и моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото док-ства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за продажба на недвижим имот – частна общ. собственост от 14.12.2015 г., по силата на който О.Я. е продала на ищеца имот №*, с начин на трайно ползване „ливада“, 10 категория, с площ 11,370 дка, в землището на *.

Представен е Акт за частна общ. собственост №673/10.02.2015 г., както и относимите документи от адм. преписка по актуването и последващото разпореждане с имота.

За изясняване на идентичността на имотите, местоположението на спорната реална част и съотношението м/у действащата КК и предходните кадастрални и регулационни планове по делото е назначена СТЕ, изготвена от ВЛ инж. С.К..

Съдът кредитира заключението в неговата техническа част като компетентно, обосновано и изготвено след проучване на наличните кадастрални и регулационни материали, цифровия модел на кадастралния и регулационен план от 1985 г., данните от КАИС, извършени геодезически измервания, архивен аерофотоматериал и актуални ортофотоматериали.

От заключението се установява, че линията на имот пл. №275, кв.13 по цифровия модел на КРП от 1985 г. и линията на ПИ *** по КВС/КККР не съвпадат напълно, като установеното разминаване м/у отделни съответни точки е в границите от 7 см до 92 см Експертизата установява и съществено за настоящия спор обстоятелство – м/у ПИ *** и имот пл. №275, кв.13 по КРП от 1985 г. е налице застъпване с площ 338,11 кв.м., отразено в приложения №2 и №2-2 към заключението.

Претендираната от ищеца реална част попада именно в тази застъпена площ.

ВЛ е извършило измерване на посочения от ищеца контур и е установило, че действителната му площ е 14,60 кв.м., а не посочените в ИМ 19 кв.м. Същата е отразена в приложения №2 и №2-2 към заключението с контур по точки „а“, „б“, „с“, „д“ и „е“, означени със зелени букви и тониран в зелен цвят, и представлява част от имот пл. №275, кв.13 по КРП от 1985 г., която по КВС/КККР е включена в ПИ ***.

Разликата м/у заявената в ИМ площ от 19 кв.м. и установената ч/з геодезическо измерване площ от 14,60 кв.м. не води до промяна в предмета на спора, доколкото претендираната реална част е 1 и съща и е индивидуализирана по местоположение и графичен контур.

Площта е резултат от техническо измерване на същия обект, а не от въвеждане на друга реална част като предмет на делото.

От заключението се установява още, че имот пл. №275, кв.13 по КРП от 1985 г. е с площ 2933 кв.м. По регулационния план на с.Ю. за същия са били отредени парцели №IX, X и XI.

Според експертизата регулационният план в тази част не е приложен, като части от парцели IX и X по регулация са били предвидени за упълномеряване с части от съседен имот от южната страна.

Съществено значение за изясняване развитието на имотните граници във времето има и извършеното от ВЛ изследване на аерофотоснимка – контактно копие №1389 от летене през 1961 г.

От същата ВЛ установява съществуването още към този момент на обособена имотна структура в района на имот пл. №275, включително наличието на три сгради, които 2 съобразно мащаба и размерите им експертът определя като двуетажни, както и наличието на граници и път в района.

При съпоставка с по-късни сателитни и ортофотоматериали експертът е констатирал запазване на част от застрояването и проследимост на имотната структура.

В заключението е отразено още, че при изработването на КВС не са били заснети на място видимите граници на имот пл. №275, а е използвана регулационната линия по плана от 1985 г., като частта от имота, намираща се извън регулационния контур на населеното място, не е била отразена като част от имот пл. №275.

Според ВЛ тази част впоследствие е попаднала в неидентифицираните имоти и в имотите, предоставяни на общината по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.

Съдът възприема тези констатации в частта им относно техническото развитие на плановете, извършените измервания, местоположението и графичното отразяване на процесната площ.

Не следва обаче да се възприемат като задължителни изразените от ВЛ правни оценки относно принадлежността на правото на собственост, приложението на ЗСПЗЗ или законосъобразността на действията на адм. органи, доколкото това са правни въпроси, по които съдът дължи самостоятелна преценка.

По делото е представено и удостоверение на ОСЗ-Я. от 11.05.2026 г., издадено във връзка с настоящото производство, според което земеделската реституция за О.Я. не е била приключила към 14.12.2015 г., като реституционният процес продължава и към датата на издаване на документа.

Съдът съобразява този официален документ наред с останалите док-ства.

Сам по себе си фактът, че реституцията за територията на цялата община не е окончателно приключила, не изключва възможността отделни конкретни земи да са придобити от общината при осъществяване на предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ.

Това обстоятелство обаче е относимо при преценката дали по отношение именно на спорната реална част е доказан фактическият състав, от който ищецът извежда собствеността на своя праводател.

По делото са събрани и гласни док-ства.

Свидетелите ангажирани от ищеца, сочат че след закупуване на имота същият е бил почистен и е извършено геодезическо трасиране, при което са били поставени колове по границата. Според показанията им впоследствие ответникът поставил ограда, която навлязла в очертаната при трасирането площ.

От друга страна, свидетелите ангажирани от ответника, сочат че фактическата граница на ползвания от него имот съществува от значително по-ранен период и че имотът е ползван в тези предели от неговите праводатели.

Съдът цени тези показания с оглед непосредствените възприятия на свидетелите за фактическото състояние и ползването на място, но същите не могат сами по себе си да установят принадлежността на правото на собственост в/у процесната реална част.

При наличието на противоречие относно развитието на границата във времето съдът отдава преимуществено значение на обективните технически док-ства – предходните кадастрални и регулационни планове, геодезическите измервания и архивния аерофотоматериал.

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС.

За уважаването на ревандикационния иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че е собственик на конкретно индивидуализираната вещ или реална част от нея; че ответникът упражнява фактическа власт в/у същата; и че тази фактическа власт се осъществява без противопоставимо на собственика правно основание.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.2А от Тълк. решение №4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл.108 ЗС съдържа две искания за правна 3 защита – искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост в/у процесната вещ, и искане ответникът да бъде осъден да му предаде владението в/у нея.

Следователно съдът е длъжен на първо място да разреши спора за принадлежността на правото на собственост, като осъдителната защита ч/з предаване на владението е обусловена от положителния извод относно собствеността на ищеца.

В настоящия случай от събраните док-ства се установява упражняването на фактическа власт от ответника в/у спорната реална част.

Основният и решаващ спор м/у страните е дали ищецът е доказал право на собственост именно в/у тази част.

Ищецът основава правото си на производно придобивно основание – договора за продажба на недвижим имот от 14.12.2015 г., сключен с о.Я..

При производното придобиване приобретателят може да придобие само онова вещно право, което принадлежи на неговия праводател.

Поради това в настоящото производство не е достатъчно да бъде установен единствено фактът на сключването на договора за продажба. Необходимо е да бъде доказано и че към момента на разпореждането О.Я. е притежавала право на собственост в/у конкретната реална част, предмет на настоящия спор.

Именно това обстоятелство не е установено при условията на пълно и главно доказване.

Представеният Акт за частна общ. собственост №673/10.02.2015 г. не представлява самостоятелен придобивен способ.