Решение № 116 от 31.07.2024, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. В.П., 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. В. като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100288 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по молба, подадена от С. Ж. С., лично и в качеството си на баща и законен представител на непълнолетния Ж. С. С. и малолетната Е. С. С. срещу майката на децата Б.

В. Б..

Молбата за защита от домашно насилие е била депозирана пред Районен съд – Шумен като е било образувано гр.д. №1017/2024 год. по описа на съда.

Молителят излага, че в периода от 03.04.2024 год. до датата на депозиране на исковата молба пред Районен съд - Шумен (24.04.2024 год.) майката на децата осъществявала актове на домашно насилие спрямо децата, изразяващи се в насилственото им задържане, лишаване на децата от образование, здравеопазване, социален живот и контакт с родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца. Сочи, че майката се укривала заедно с децата, отказвала да ги предаде на компетентните полицейски органи, които неведнъж посетили адреса й в гр. Шумен по сигнал на бащата, подлагала децата на строг хранителен режим, довел до влошаване на здравословното им състояние.

Акцентира, че за горепосочения период от време децата не са посещавали учебното заведение, респ. детската градина, в които те са записани, находящи се в гр. Варна. Твърди, че майката на децата, сестра й и майка й са последователи на шуменски „гуру“ на име Б.С., който според молителя на практика оглавявал сциентоложка секта. Семейството на ответницата считало, че не е необходимо децата да имат достъп до образование, здравеопазване, да общуват с други външни хора. Настоява, че преди да успее да поеме самостоятелно грижата за двете си деца след влизане в сила на съдебните решения, по силата на които родителските права били предоставени на него, децата били отглеждани от майка си по гореописания начин – лишени от образование, здравеопазване, социални контакти и питателна храна. Излага, че спазва режима на лични контакти, отреден на майката с децата, като тя ги взела при себе си на 30.03.2024 год. за 5 дни по време на пролетната ваканция. Сочи, че майката следвало да върне децата на 03.04, но отказала.

1

Обещала да ги върне на 07.04, за да могат на 08.04 да отидат на училище, респ. на детска градина, но майката отново не ги върнала на бащата. Били сезирани полицейските органи, като на 07.04 вечерта пред полицаите ответницата обещала да предаде децата на следващия ден, но отново не изпълнила обещанието си. На 11.04. молителят отново потърсил съдействие на тел. 112, но полицейските органи не установили никого на адреса на майката, а бабата на децата отказала да съдейства за откриването им. На 14.04. домът на ответницата отново бил посетен от полицията, но тя отново отказала да предаде децата на баща им, като демонстрирайки агресивно поведение пред децата, разстоила малолетната Е., която започнала да плаче.

Молителят счита, че с поведението си ответницата погазва конституционни права на децата им, нарушава Европейската социална харта, в частност чл. 17, прогласяващ право на децата и младежите на социална, правна и икономическа защита. Настоява, че ответницата осъществява актове на емоционално и психическо насилие спрямо децата им, принудително ограничавайки правото им образование, здравеопазване и лична свобода и развитие. Счита, че действията на ответницата нанасят непоправими щети върху психиката и здравето на децата и целят пълна загуба на контакта им с отглеждащия родител (молителя) и социална изолация, която ще повлияе пагубно върху развитието на децата.

По същество моли да бъде издадена заповед за защита за него и децата като на извършителя бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 6 (втората мярка - за 18 месеца) от ЗЗДН. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В депозираната от С. Ж. С. молба за защита от домашно насилие е отправено и искане за издаване на заповед за незабавна защита само за двете деца против ответника.

Такава е била издадена под № 13 от 24.04.2024 год., постановено по гр.д. № 1017/2024 год. по описа на Районен съд – Шумен. С разпореждане № 1644/07.05.2024 год., постановено гр.д. № 1017/2024 год. по описа на Районен съд – Шумен производството по посоченото дело е прекратено, поради отвод на всички съдии от ШРС и е изпратено на Окръжен съд – Шумен за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа, на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК.

С определение № 311/ 09.05.2024 год., постановено по в.ч.гр.д. № 204/ 2024 год. по описа на Окръжен съд – Шумен делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – В.П. като е образувано настоящото гр.д. № 288/ 2024 год. по описа на Районен съд – В.П..

В съдебно заседание молителят се явява лично и заедно с процесуален представител, като моли молбата му за защита да бъде уважена изцяло.

В законоустановения срок е депозиран отговор от Б. Б. на молбата за защита срещу домашно насилие. В него излага, че молбата е процесуално недопустима, на осн. чл. 126, ал.

1 от ГПК и настоява делото да бъде прекратено, а издадената заповед за незабавна защита – обезсилена.

Акцентира, че заповедта за незабавна защита била издадена от съдия-докладчик, който бил в близки отношения с ищеца и само на това основание била незаконосъобразна.

Поддържа, че делото е подсъдно на РС – Варна, доколкото очевидно адресът на двете деца бил в град Варна, където те живеят и посещават учебно и детско заведения (арг. чл. 7 от ЗЗДН).

По същество настоява, че молбата за защита е напълно неоснователна като се противопоставя на наведените от ищеца твърдения за осъществени актове на домашно насилие от нея спрямо ненавършилите пълнолетие деца. Акцентира, че децата са били при нея по собствено желание и никога не ги е задържала насила при себе си, напротив. Сочи, че ищецът сам е сменил личния лекар на децата, който от своя страна отказва да й предостави информация за здравословното им състояние. Твърди, че като взела децата през пролетната ваканция констатирала, че били с влошено здравословно и емоционално състояние и окаян 2 външен вид. Излага, че направила изследвания на детето Ж., тъй като забелязала, че бил много отслабнал с жълтеникав вид, а лекарите изразили съмнение, че страда от „синдром на Жилбер“. Относно детето Е., сочи, че й била поставена диагноза „синдром на раздразненото дебело черво“. Излага, че е завела детето на спешен кабинет, където било установено, че е в „общо увредено състояние“ и е необходимо лечение. Твърди, че констатирала множество нелекувани кариеси на детето Е. и се принудила да я подложи на зъболечение. Поддържа, че при идването си в дома й децата били чувствителни, тревожни, с нездрав сън, поради което се консултирала с психолог. Категорично се противопоставя на твърдението, че лишавала децата от образование. Настоява, че всъщност се съобразявала с исканията на децата си – Ж. посещавал курсове по програмиране, съобразно неговите интереси, във връзка с участието му в състезание за програмиране. Сочи, че от школата й предоставили извинителна бележка, с която да оправдае отсъствията на сина си от училище. Излага, че синът й желаел да учи в ППМГ „Нанчо Попович“, като за целта подали декларация и заявление за преместване, а Е. била приета в ДГ „Слънце“, Шумен. Акцентира, че детето Е. нямало елементарни познания, като счита, че пропуските се дължали на дезинтересираност от страна на баща й да се занимава с нея и да й помага да се развива. Настоява, че ищецът само се кара на детето и го наказва. Счита, че детското и учебно заведение, които посещават децата не са подходящи за тях, не отговарят на техните нужди от образование, ограничават социализацията им и спират развитието им.

Противопоставя се на твърдението, че се е укривала с двете деца, както и че е отказвала достъп на полицията и на социалните работници. Допълва, че полицаите сами са констатирали, че децата се чувстват добре при нея, желаят да останат при нея в гр. Шумен и не са жертви на насилие. Излага, че не тя, а ищецът упражнявал тормоз, като не спирал да й звъни по телефона, да я заплашва, да употребява обидни и вулгарни думи по неин адрес и по адрес на детето Ж.. Заявява, че на 10.04., в присъствието на детето Е., се изплюл в лицето й (на ответницата), подразнен от това, че децата отказали да тръгнат с него.

Предвид изложеното, моли делото да бъде прекратено, поради недопустимост, а издадената заповед за незабавна защита - обезсилена. В условие на евентуалност, ако съдът счета производството за допустимо, моли молбата за защита да бъде отхвърлена.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован се явява лично заедно с редовно упълномощения си процесуален представител като оспорва наведените в молбата за защита твърдения.

Поддържа, че не е извършил твърдения акт на домашно насилие спрямо молителя и общите им деца. Настоява за отхвърляне на молбата.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма разногласие между страните, а и от представените по делото Удостоверение за раждане от 12.11.2008 г., изд. въз основа на акт аз раждане № 1455/12.11.2008 г. от дл. лице при Община Шумен и Удостоверение за раждане № 0020181632, изд. въз основа на акт аз раждане № 1632/04.09.2018 г. от дл. лице при Община Варна се установява, че страните по делото С. Ж. С. и Б. В. Б. са родители на непълнолетния Ж. С. С. и на малолетната Е. С. С., родени по време на брака между страните.

Не е спорно също така, че родителите на децата са се разделили, а родителските права по отношение на Ж. и Е. са били предоставени на бащата с влязло в сила Решение № 120/03.05.24 г., постановено по ГД № 572/2022 г. по описа на Окръжен съд Шумен, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 442/31.01.24 г. по ГД № 3780/2023 г. по описа на ВКС.

Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която молителят е декларирал 3 осъществен спрямо него и децата му за периода от 03.04.2024 год. до датата на подаване на молбата за защита (24.04.2024 год.) от ответника актове на домашно насилие във формата на психическо насилие, изразяващи се в насилствено задържане на децата, лишаване на децата от образование, здравеопазване, социален живот и контакт с родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца.

Страните не спорят, че за пролетната ваканция децата са били при майка си, като са останали при нея до 24.04.2024 год., когато е била изпълнена издадената срещу ответницата заповед за незабавна защита и децата са били предадени на баща им. Няма спор също така, че съгласно горецитираното съдебно решение на майката е определен режим на лични контакти с децата, включващ възможността да взима децата при себе си за 5 дни през пролетната ваканция – от 9 часа на първия ден до 18 часа на петия ден, с преспиване.

Молителят твърди, че е предал децата на майка им, съобразно постановеното решение на 30.03.2024 год., а същата е следвало да ги върне на бащата на 03.04.2024 год. в 18 часа.

В тази връзка от ответницата е представена кореспонденция между родителите по вайбър, неоспорена от молителя по делото, от която е видно, че страните са поддържали връзка по повод връщането на децата от страна на ответницата на молителя, но същата под различни предлози е отказвала да ги върне. От съдържанието на кореспонденцията безспорно се установяват изключително влошените отношения между двамата родители.

Представена и кореспонденция, за която се твърди, че е била осъществена между ответницата и сина й Ж. С.. Не следва да бъдат коментирани в настоящото производство приложените към отговора 6 листа разпечатани разговори от различни дати, доколкото видно от отразените дати същите са неотносими към периода на обследване в настоящото производство.