Решение № 8055 от 27.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9369/2018
- Вид
- Решение № 8055
- Подписан
- 27.11.2019
- В сила
- 03.09.2021
- Състав
- СВИЛЕН СТАНЧЕВ ИВАНОВ
Други актове по делото
- Решение № 1373 от 20.02.2020 · СВИЛЕН СТАНЧЕВ ИВАНОВ
- Решение № 260500 от 12.10.2020 · СВИЛЕН СТАНЧЕВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 394 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 249 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал. 1 т. 2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал. 1 т. 2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал. 1 т. 2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал. 1 т. 2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25 ал. 1 т. 1-2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25 ал. 1 т. 1-2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 9369 по описа за 2018 година, прецени:
К.В.Г. е предявила срещу З. „Л.И.“ иск с правно основание чл.
432 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 400 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпила смърт на М.Х.Р.и Й.Х.Д.при ПТП на 25.11.2016 г. на път ІІІ-307, причинено от Т.Д. П.. Ищцата е предявила срещу Т.Д. П. иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на законна лихва върху претендираното срещу застрахователя обезщетение, предявен като частичен за сумата от 200 лева като част от претенция за лихва в размер на 13 000 лева.
Ищцата К.В.Г. излага, че на
25.11.2016 г. водачът на л.а. „БМВ 730 Д“ с рег. № ******втората ответница Т.Д.
П. управлявала описаното МПС по път ІІІ-307. Поради скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, при навлизане в десен завой на км 3+700, водачът П. изгубила контрол над управляваното МПС и навлязла в лентата за насрещно движение. По същото време, в обратна посока се движил л.а. „Ауди 80“ с рег. № ******.
Последвал удар между двете МПС, при който починали водачът на л.а. „Ауди“ М.Р.и пътничката в същия автомобил Й.Х.Д.. Ищцата твърди, че ответницата нарушила правилата за движение, като управлявала МПС със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и законовите ограничения и не контролирала непрекъснато управлявания от нея автомобил, което нарушение било в причинна връзка с ПТП и нестъпилата смърт. Пострадалата Й.Х.Д. била майка на ищцата. Пострадалият М.Х.Р.е живеел на съпружески начала с майката на ищцата, грижил се за ищцата от малка и я възпитавал като свое дете и е бил възприеман от нея като свой баща.
Ищцата изживявала стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, безсилие пред обстоятелствата, вследствие загубата на пострадалите Р.и Д.като емоционално присъствие,у опора в живота и надежда за сигурност на бъдещето. За л.а. „БМВ 730 Д“ с рег. № ******бил сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „Л.И.“ АД, валиден към датата на ПТП. Ищцата предявила извънсъдебна застрахователна претенция до ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение на 02.07.2018 г. На 03.07.2018 г. ответникът уведомил ищцата, че няма основание за изплати застрахователно обезщетение преди влизане в сила на присъда на наказателния съд.
На основание изложените обстоятелства, ищцата К.В.Г. прави следните искания до съда:
1. да осъди ответника „З.Л.и.“
АД *** да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 400 000 лева или по 200 000 лева за смъртта на всеки от пострадалите, настъпила при ПТП на 25.11.2016 г., причинено от Т.Д. П., ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
2. да осъди ответницата Т.Д. П. да ѝ заплати сума от 200 лева като част от претенция в размер на 13 000 лева, законна лихва върху претендираното обезщетение от 400 000 лева за периода 25.11.2016 г. – 02.10.2018 г. В петитума на исковата молба е отбелязана крайна дата на лихвения период 02.10.2017 г., но след съпоставка с обстоятелствената част на исковата молба и с лихвения период на претенцията на ищцата срещу другия ответник, съдът приема горното за техническа грешка и приема за период на лихвената претенция 25.11.2016 г. – 02.10.2018 г.
Ответникът „З.Л.и.“ АД оспорва иска със следните възражения:
- оспорване на настъпването на деликт с причинител водачът на МПС със застраховка „гражданска отговорност“ при ответника;
- оспорване на причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат;
- възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М.Р., чрез действия като водач и участник в ПТП и поради непоставен според твърдението на ответника предпазен колан;
- оспорване на твърдението за близки отношения между пострадалия М.Х.Р.и ищцата, както и обема на настъпилите за ищцата вреди вследствие смъртта на майка ѝ Й.Х.Д.;
- възражение за прекомерност на исковите претенции;
- възражение за недължимост на законна лихва като акцесорно вземане спрямо главния иск.
Ответницата Т.Д. П. оспорва иска със следните възражения:
- възражение за висящо наказателно производство, от чието приключване с влязъл в сила съдебен акт зависи определянето на вината за настъпилото ПТП;
- оспорване на самостоятелното право на ищцата да претендира лихви от ответницата П., като се позовава на своевременното уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
По делото е прието за безспорно установено с доклада на съда наличието на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между сочения от ищците деликвент и ответника (л. 75). Следва да се приеме като безспорно и произлязлото ПТП на 25.11.2016 г. на път ІІІ-307 и настъпилата при ПТП смърт на пострадалите М.Х.Р.и Й.Х.Д.. Установява се безспорно посоката на движение на всеки от автомобилите непосредствено преди ПТП – л.а. „Ауди 80“ с рег. № ******, управляван от пострадалия Р.в посока от с. Теодориче към гр. Луковит, а л.а.БМВ 730Д с рег. №
*******, управляван от ответницата Т.Д. П. в посока от гр. Луковит към с. Теодориче.
Спорният въпрос от фактическа страна е за механизма на ПТП и действия на кой от водачите са станали причина за настъпване на произшествието и последвалата смърт на пострадалите. Съгласно заключението на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза, управляваният от ответницата П. л.а. „БМВ 730Д“ навлязъл с несъобразена скорост в десен завой на пътя, при което навлязъл в лентата за насрещно движение и последвал удар с насрещно движещия се л.а. „Ауди 80“.
Скоростта на движение на л.а БМВ е определена от вещото лице по първоначалната експертиза около 91-92 км/ч (САТЕ с. 17, дело л. 204), при безопасна скорост на навлизане в завоя около 85 км/ч и по-ниска от нея (л. 207). Мястото на удара е определено от вещото лице на 1,1 м – 1,8 м встрани от осевата линия, в лентата за движение на л.а. „Ауди“. Първоначалната експертиза е била оспорена от представителя на ответника „З.Л.и.“ АД с довод за недостатъчна обективност и ползване не на всички данни по делото. По искане на страната съдът е назначил повторна тройна съдебно-автотехническа експертиза със същите задачи. Вещите лица по тройната съдебно-автотехническа експертиза определят скоростта на движение на л.а.БМВ на 86,28 км/ч при навлизане в завоя (десен завой на л.-а. БМВ), но са определили критичната скорост на движение на автомобила в завой без странично плъзгане на 78,23 км/ч.
Вещите лица са потвърдили първоначалното заключение, че мястото на удара е било в лентата за движение на л.а. „Ауди“ (л. 250). В съдебно заседание представителят на ответника „З.Л.и.“ АД е оспорил и това заключение, като се е позовал на недостатъчно добре анализирани данни и необходимост от приобщаване на допълнителни материали от досъдебното производство. Съдът е оставил без уважение искането. Като взе предвид приобщените към настоящото дело материали от досъдебното производство, съдът намира, че и двете заключения са обосновани на събрани по надлежния ред доказателства, на които вещите лица са извършили внимателен и прецизен анализ. Мястото на удара е локализирано въз основа на установените следи при огледа на местопроизшествието. Няма доказателства, и представителят на ответника З. „Л.и.“ АД не сочи такива конкретни доказателства, които да опровергават констатациите и заключенията на първоначалната и тройната съдебмно-автотехнически експертизи.
Тези доказателства дават основание на съда да приеме за безспорно установено, че причината за произшествието е навлизане на л.а. „БМВ 730Д“, управляван от ответницата Т.Д. П., в лентата за насрещно движение на път ІІІ-370, по която се е движил л.а. Ауди, поради движение със скорост, несъобразена с характеристиките на участъка от пътя – десен завой.
От правна страна съдът приема, че ответницата П. е нарушила чл. 20 ал. 2 от ЗДП за съобразяване скоростта на движение със състоянието на пътя, от което е последвало нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДП, изразяващо се в загуба на контрол върху управляваното от нея МПС. Тези нарушения са довели до навлизане на автомобила в лентата за насрещно движение и удар с движещия се в тази лента л.а. „Ауди“, който удар е причинил смъртта на водача на автомобила – пострадалия Р., и пътника в автомобила – пострадалата Й.Д..
По делото не са събрани доказателства, изключващи вината на ответницата П. като водач на л.а. „БМВ 730Д“. Доводите на представителите на ответниците за неустановяване вината на водача на л.а. БМВ Т. П. с влязла в сила присъда са неотносими към доказването на деликта и презумпцията на чл. 45 ал. 2 за виновност на деликвента.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно виновността на дееца. Но при липса на влязла в сила присъда, гражданският съд следва да направи собствени изводи за съставомерността на деянието като деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и наличието или не на обстоятелства, които изключват вината на деликвента. В случая не е налице и преюдициалност на наказателното производство спрямо настоящото гражданско производство, тъй като движението и приключването на наказателното дело не е свързано със задължително произнасяне на наказателния съд по виновността на дееца, с оглед хипотезите на чл. 24 ал. 1 т. 2-5, чл. 25 ал. 1 т. 1-2 и чл. 249 ал. 2 от НПК.
Виновното причиняване на пътнотранспортното произшествие от ответницата Т.Д. П. и настъпилата вследствие на това смърт на пострадалите М.Х.Р.и Й.Х.Д. имат характер на застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл.
394 от КЗ и са основание за пораждане на задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Претенцията на ищцата е за обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на характера и тежестта на вредите съдът следва да вземе предвид отношенията на ищцата с пострадалите преди смъртта им и последиците, настъпили спрямо нея от настъпилата смърт на пострадалите.
Пострадалата
Й.Х.Д. е била майка на ищцата. Децата спадат към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду им се характеризират с обич, доверие и емоционална близост. Низходящите на пострадалия, каквато е ищцата са ищците, търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Това поражда правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените вследствие настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т.
ІІІ ал. 2, ВКС ТР 1-2018-ОСГТНК).
От доказателствата по делото – показанията на свидетелите С.и П., се установява, че между ищцата и майка ѝ пострадалата Д.са съществували много близки отношения като между родител и дете. Докато ищцата се омъжила, е живяла при майка си и пострадалия Р., а след това е поддържала непрекъснат контакт с тях. Загубата на майка й била посрещната изключително тежко от ищцата, била за нея силен стрес, от който и до момента не се е възстановила. Следва да се отчете и обстоятелството, че при настъпването на смъртта ѝ пострадала е била на 59 години, в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, а ищцата е била само на 30 години. Горните обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението, което ищцата следва да получи за неимуществени вреди, е 150 000 лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в тази му част е основателен до този размер.
Пострадалият
М.Х.Р.е живеел на съпружески начала с пострадалата Й.и не е роден баща на ищцата Г.. Според показанията на свидетелите С.и П., пострадалият Р.се е отнасял към ищцата и се е грижел за нея като за свое родно дете, а тя го е приемала като свой роден баща. Между тях е съществувала силна близост в степен, равна на близостта между родител и дете. Загубата на пострадалия е била много тежък емоционален удар за ищцата, съизмерим със загубата на родител. Поради това съдът намира, че в случая е приложимо изключението, визирано в тълкувателната практика на ВКС (ТР 1-2016-ОСГТНК т. 1) и ищцата следва да получи обезщетение и за вредите, причинени ѝ от смъртта на този пострадал. При определяне справедливия размер на обезщетението в тази му част, съдът взе предвид особено близката връзка на ищцата с пострадалия Р., която изцяло е изпълвала съдържанието на връзката родител – дете. Тези съображения дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението, дължимо на ищцата за смъртта на този пострадал, е 150 000 лева.
Разпечатката съдържа 45 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0595d9a3-203e-4dc0-9b26-d4161dad6217