Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 679 от 11.05.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 260/2022
Вид
Решение № 679
Подписан
11.05.2022
В сила
22.07.2022
Състав
Мариана Костадинова Тодорова Досева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. ***, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20224430100260 по описа за 2022 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2КТ и чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ с цена на иска 9000 лв. и чл.21, предл.второ КТД с цена на иска 3000 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Т.

ХР. Б., ЕГН********** против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Т.-***, в която се твърди, че за периода от 27.09.1988г. до 03.12.2021г. ищцата е работила във „***“ЕООД *** на длъжността „***“ с място на работа - отдел *** и ***. Твърди, че на 02.12.2021г. на ищцата е връчена Заповед №***г., с която, трудовото й правоотношение е прекратено считано от 03.12.2021г. на осн.чл. 328,ал.1, т.З от КТ - поради намаляване обема на работа. Счита, че издадената заповед е изцяло неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че основната дейност на отдел *** и *** е проучване на обекти за *** и *** и въвеждане на нови схемни решения на обектите, както и отстраняване на възникнали аварийни ситуации по ***та на водоснабдяването, по електронните защити на помпените агрегати и аварийни ситуации в микрокомпютърните системи и др., вкл. и ремонт, поддръжка и профилактика на съществуващите обекти т.е. - от този отдел зависи ефективността на цялото предприятие. С оглед спецификата на работата на отдела, счита за безспорно, че в случая не е налице намаляване обема на работа в отдела, в т.ч. и за ищцата. Твърди, че в отдел *** и *** освен ищцата, към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение са били назначени още 4 лица на длъжност „***“, но подбор между тях не е извършен, въпреки, че това е императивно изискване на закона в такава хипотеза, поради което има нарушение на чл. 329 от КТ.

1

Твърди, че на работа са останали лица — всички с по-нисък трудов стаж, както и с по- ниска квалификация от ищцата. Твърди, че за целият си 33годишен стаж ищцата няма налагани наказания. Твърди, че е нарушен чл.

64,ал.1, т.З от КТД. Твърди, че ищцата е *** на ***. Няма данни да е изискано и получено съгласие на синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата - нарушение на чл. 333, ал.4 от КТ. Счита, че посочените по-горе обстоятелства дават категорично основание да бъде прието, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата на посоченото основание — чл. 328,ал.1, т.З от КТ е незаконосъобразно. Моли на осн.чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № ***г. Моли, на осн.чл.344,ал.1, т.2 от КТ ищцата да бъда възстановена на заеманата преди уволнението и длъжност „***“ в отдел *** и *** във „***“ЕООД – ***. На осн. чл.344,ал.1, т.3, във вр. с чл. 225,ал.1 от КТ моли да бъде присъдено обезщетение на ищцата за оставането й без работа поради уволнението и за срок от 6 месеца, считано от 03.12.2021г. до 03.06.2022г. общо в размер на 9000лв. Моли ответника да бъде осъден да плати на ищцата допълнително обезщетение съгл.чл. 21, предл. второ от КТД в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който считаме исковата молба за недопустима и неоснователна, а наведените в нея твърдения-за недоказани. Счита, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 и 4 и ал.4 от ГПК. В нея не се съдържа посочен електронен адрес, както и не е налице посочена банкова сметка. За редица от исканията на ищцата не се съдържат каквито е да е обстоятелства в исковата молба. Оспорваме исковете като неоснователни и недоказани изцяло. В исковата молба са изложени твърдения за липса на намален обем на работа в отдела, в т.ч. и за ищцата, за липса на извършен подбор в отдел „*** и ***", в т.ч. че другите лица били с по-нисък трудов стаж и по-ниска квалификация от ищцата, а тя нямала и налагани наказания.

Излага се още в иска, че било налице нарушение на чл.64, ал.1, т.3 от КТД, че ищцата била *** на ***, че нямало данни за получено съгласие на синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, което било нарушение на чл.333, ал.4 от КТ. Твърди, че е ноторно известен фактът на изменение на цените на горива, материали, суровини и услуги, които са необходими и за дейността на „***" ЕООД и това довежда и до нуждата да се оптимизират разходи на дружеството за неопределен период като работодателят е сметнал в конкретния случай това да стане и чрез намаляване разходи за заплати, там, където е възможно предвид предмета на осъществяваната дейност на отдела или звеното. Счита, че неминуемо намаляването на работниците и служителите в дадено звено или отдел е свързано с намален обем на работа на съответното звено или отдел, поради 2 намаляването на работната сила. Твърди, че в този ред на мисли с по-малко назначени работници и служители в дадено звено или отдел е факт намаленият обем от работа. По отношение на въведените в исковата молба твърдения за липса на извършен подбор, счита същите за неоснователни, тъй като не съответстват на обективната действителност, поради факта, че преди издаването на заповед № ***г. на ***я на „***" ЕООД, гр. ***, с която ищцата е била уволнена, подбор на служителите и работниците на длъжност „*** ***" и „***" в отдел „*** и ***" е бил извършен. Твърди, че резултатите от същия са установили, че именно лицето, чието уволнение е предмет на проверка в настоящото производство, е било с втори най- ниски показатели.

Твърди, че със Заповед № 278/05.11.2021г. на ***я на „***" ЕООД, гр. *** е възложено на комисия да извърши подбор измежду лицата, изпълняващи еднакви или сходни по задължения дейности, в случая на длъжност „*** ***" и „***". Твърди, че с протокол от 10.11.2021г., комисията е установила, че съгласно приетата методика за оценка, Т.Б. е получила втори най-нисък общ резултат от компонентите, включени в методиката за оценка, след служителя П.С., чието трудово правоотношение също било прекратено, с оглед на което последната е била законосъбразно уволнена. В *** на горното, прилага заповед № 66/09.12.2021г. и № 278/05.11.2021г на ***я на „***" ЕООД, гр.

***, както и протокол от 10.11.2021г.на назначената комисия. Счита, че е спазена процедурата по чл.329 КТ. Фактът, че резултатите от подбора не са връчени на лицата, спрямо които е извършен, категорично не опорочава законосъобразността на същия, в който смисъл е и постоянната съдебна практика на съдилищата. Излага аргументи, че критериите за подбор са определени в императивен порядък от законодателя в разпоредбата на чл.

329, ал. 1 от КТ, като преценката за нивото на изпълнение на работата се извършва след съобразяване на множество показатели, които са от значение за съответната трудова функция. След като критериите за подбор са законово закрепени и комисията е извършила преценката си в рамките на тези показатели, изискванията на КТ счита, че следва да се приемат за спазени. В този контекст, посочва че законодателят е посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест. В закона не е установен ред, нито форма за извършването на подбор. Затова е без правно значение дали и какви документи са съставени за удостоверяване на извършения подбор. Въпрос на доказване е да се установи действителното извършване на подбор, лицата между които е направен, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които работят по-добре. Времето и начинът на извършването на подбора могат да бъдат доказвани с всички доказателствени средства, в т. ч. и със свидетелски показания (вж. - решение № 53/16.03.2016 г. по гр. д. № 5031/2015 г., IV г.о., решение № 209/10.10.2017 г. по гр. д. № 4827/2016 г., IV г.о. на ВКС и др., включително тези, на които се позовава касаторът). Посочва, че при определяне кръга на лицата, между които следва да се извърши подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите, а от характера на изпълняваните 3 трудови задължения според длъжностните характеристики - нешо. което считаме, че в настоящия случай е спазено. Затова, преценката е винаги конкретна, тя се прави с оглед естеството на възложените на съответните длъжности задължения и в този смисъл не зависи изцяло от близостта или съвпадението на наименованията им по щата (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 547 ОТ 12.06.2020 Г. ПО ГР. Д. № 610/2020 Г., Г. К., III Г. О. НА ВКС). Относно твърдението за нарушение чл.64, ал.1, т.3 от КТД. Твърди, че въпросният Колективен трудов договор на „***" ЕООД, гр. *** от 30.09.2020г., приложим и през 2021г., е сключен между „***” ЕООД, гр. *** и формираните синдикални организации в дружество СО „***" - ***, *** „***" и СО на АДС.

Твърди, че в чл.1, ал.1 от КТД е посочено, че урежда въпроси между работниците и служителите - ***ове на СО, страни по КТД и работодателя, а в чл.4, ал.1 от КТД е посочено, че клаузите на договора се прилагат автоматично за всички работници и служители - ***ове на синдикатите, страна по договора. Според чл.51а от КТ колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация.

Т.Б. твърди, че е била *** на ***, но няма никакви представени доказателства в тази насока. Твърди, че няма каквито и да е доказателства за ***ство в СО, подписали КТД. Няма и представени доказателства за връзка между подписалите СО колективния трудов договор и националните такива, които следва да представляват. В този смисъл приетото с този колективен трудов договор не засяга по никакъв начин трудовоправните отношения между Т.Б. и „***" ЕООД. Твърди, че към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение - 03.12.2021г. не съществува по- благоприятно договорно уговорено от изложеното в разпоредбите на КТ или инвидидуалния трудов договор. Счита ,че предвид горното, няма как да има нарушение на чл.64, ал.1, т.3 от КТД. Но дори и да се считаше за приложим КТД в процесния случай, не е налице хипотезата, визирана в неговия чл.64, ал.1, т.3. В същата разпоредба се говори за масово прекратяване на трудови договори, какъвто не е настоящия случай. Нещо повече, твърдението на ищцата за нарушение на тази разпоредба е бланкетно, като същата по никакъв начин не конкретизира защо счита, че същата е била нарушена. Относно твърдението за нарушение на чл.333, ал.4 от КТ, предвид гореизложеното, не е налице действащ КТД, който да обвързва ищцата. На следващо място, хипотезата на чл.333, ал.4 от КТ обхваща случаите, когато такава необходимост от съгласие е изрично предвидена в КТД. Не се твърди от ищцата такава изрична разпоредба да има в КТД. Относно искането за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнение за срок от 6 месеца счита, че предвид законосъобразно извършеното уволнение такова не се дължи. В случай, че ако уволнението бъде прието за незаконосъобразно, то такова се дължи за действително доказано време за оставане без работа, което обаче може да е по-малко от 6 месеца. Относно иска за допълнително обезщетение съгласно чл.21, предл. второ от КТД. Предвид гореизложеното, не е налице действащ КТД, който да обвързва ищцата. В случай, че се приеме за приложим КТД, то 4 тази разпоредба се прилага при наличие на законосъобразно уволнение, а в настоящия случай се твърди незаконосъобразност на уволнението. Поради изложеното, счита всички предявени искове за неоснователни. След срока за отговор е направено евентуално възражение за прихващане, в случай, че бъде уважен искът с правно основание чл.255 КТ със сумата от 1344,12 лева изплатено обезщетение с правно основание чл.220 КТ за неспазено предизвестие, както и със сумата от 1193,94 лв. обезщетение по чл.222 КТ.