Определение № 1012 от 25.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1012 гр. Варна, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100500287 по описа за 2026 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 107060/23.12.2025 г. на „Колино“ ЕООД срещу Решение № 4003/11.11.2025 г., постановено по гр. д. № 15210/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което се осъжда „Колино” ЕООД да заплати на „ТПКИ Родина” по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД следните суми: сумата 9607,08 лв. с ДДС, представляваща дължима наемна цена по Договор за наем от 01.08.2012 г. и Анекс от 09.03.2020 г. за периода от 05.10.2021 г. /първото месечно задължение, непогасено по давност/ до 31.05.2022 г., като претенцията се отхвърля за разликата над присъдения размер от 9607,08 лв. с ДДС до претендирания такъв от 13 332,38 лв. с ДДС; както и сумата 18,92 лв. с ДДС, представляваща начислена и потребена вода в имота за периода от 05.10.2021 г. /първото месечно задължение, непогасено по давност/ до 31.05.2022 г., като претенцията се отхвърля за разликата над присъдения размер от 18,92 лв. с ДДС до претендирания такъв от 78,54 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, поради наличие на абсолютна процесуална пречка за разглеждане на спора – сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 299 ГПК. Навежда се довод, че с предявяването на исковете в настоящото производство не се въвежда нов спор, а се цели повторно разглеждане на вече разгледан такъв между същите страни, за същото вземане, въз основа на същите релевантни факти и същите доказателства, при формално изменение на правната аргументация.

Посочва се предмета на настоящото дело е идентичен с този на производството по гр.д. № 12051/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, приключило с Решение № 1221/09.04.2024 г. по гр.д. № 15690/2023 г. на Районен съд – Варна, потвърдено с Решение № 1072/23.10.2024 г. по в.гр.д. № 1146/2024 г. на Окръжен съд – Варна, като се излагат подробни аргументи в тази връзка. Досежно неправилността на обжалваното решение се сочи, че е необоснован изводът на първоинстанционния съд, че договорът за наем от 01.08.2012 г. безспорно се отнася до складово 1 помещение с площ от 396 кв.м., тъй като са налице разминавания между представения екземпляр от ищеца и този на ответника, в който липсва посочена квадратура и предназначение на обекта, за което дописване не е налице съгласие от ответника. Въззивникът счита за неправилен подхода да се извежда липсващото съдържание на основния договор чрез анекс, а и следва да се отчете, че не е представен приемо-предавателен протокол или друг двустранен документ, удостоверяващ предадения обект и неговите характеристики. В тази връзка се поддържа, че не може да се приеме за доказано възникването на валидно и индивидуализирано наемно правоотношение по твърдения от ищеца договор от 01.08.2012 г. относно обект с площ от 396 кв.м. Излага се, че самите фактури не съдържат индивидуализация на наетия обект и не могат да установят основанието на задължението, нито да заместят доказването на валидно наемно отношение.

Счита се, че осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит не могат да преодолеят липсата на индивидуализация, нито да обвържат ответника с твърдяното от ищеца договорно съдържание. Релевира се възражение за неправилно приложение на института на погасителната давност, тъй като първото производство не е прекъснало давността, спирането на сроковете по ЗМДВИП не създава и не „реанимира“ вземания, които към релевантния момент са били погасени по давност, както и че съдът е приложил неправилен „глобален счетоводен подход“ за изчисляване на погасените по давност задължения, несъвместим с правната природа на периодичните плащания. Въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено изцяло като недопустимо, а производството по делото прекратено. При условията на евентуалност се отправя искане решението да бъде отменено в частите, с които исковете са уважени, като същите бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално погасени по давност.

Моли се за присъждане на сторените съдебни разноски на двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – ТПКИ Родина депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита възражението на въззивника за недопустимост на решението за неоснователно, поради липса на идентичност между двете дела, тъй като ищецът е въвел ново основание, като се позовава на нов юридически факт, от който извежда претендираното право, а именно – Договор за наем от 2012 г. и Анекс от 2020 г. за друго помещение. Според въззиваемия от изложеното от въззивника възражение не може да за извлекат твърдения за неправилност на решението. Поддържа се, че във въззивната жалба по гр.д. № 12051/2022 г. на Районен съд – Варна управителят на ответното дружество на л. 2, т. 3 е заявил, че е сключил договор от 2012 г. и анекс към него от 2020 г. за склад с площ от 369 кв.м., а представеният анекс от 2020 г. (в оригинал в с.з.) еднозначно определя както волята на страните, така и параметрите на наетото помещение.

Навежда се довод, че направените плащания по издадени от ищеца фактури за наем за процесния склад са доказателство за знание и съгласие с процесния договор за наем и произтичащите от него задължения за наемателя. Излага се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че отразяването в счетоводството на ответника на процесните 26 бр. фактури и ползването на данъчен кредит по тях представлява недвусмислено извънсъдебно признание за задълженията по тях, в съответствие с трайната практика на ВКС, още повече, че по същите са правени макар и частични плащания. Въззиваемият намира за неоснователни и възраженията във въззивната жалба за неправилно приложение на института на давността. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебни разноски.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на 2 обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок.

Във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са релевирани доказателствени искания. Като приложение към въззивната жалба са описани и приложени документи (приложение №№ 1-4 и 6), но страната не е отправила изрично искане пред въззивния съд за приемането им като доказателства по делото, а и същите вече са част доказателствения материал по първоинстанционното производство. Представеното Приложение № 5 към въззивната жалба – „Съпоставка на писмените доказателства (фактури), представени по първата и по втората искова молба“, представлява по своята правна същност изявления на въззивника в писмен вид във връзка с довода му за недопустимост на обжалваното решение, а не писмено доказателство.

Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 107060/23.12.2025 г., подадена от „Колино“ ЕООД, срещу Решение № 4003/11.11.2025 г., постановено по гр. д. № 15210/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.04.2026 г. от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните за възможността да разрешат спора, чрезмедиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна.

Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебноизпълнителна служба при Pайонен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. За контакт с Координатора на Центъра към Окръжен съд – Варна Нора Великова: тел. ***. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение.

Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор – трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на въззивника се изпрати и препис от отговора на въззивната жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4