Определение № 834 от 03.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. Благоевград, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500691 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „РИЛА АНГУС“ ЕООД, срещу Определение № 482 от 31.03.2026 г., постановено по гр. д. № 20261210100635/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград. С обжалвания акт първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта по предявения от дружеството установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, като недопустим поради липса на правен интерес.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че за него е налице правен интерес от воденето на установителния иск, тъй като установяването на престъпния характер на деянието на починалия работник е обуславяща предпоставка за ангажиране на пълната му имуществена отговорност по реда на чл. 203, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва правен интерес поради това, че съставомерният резултат от престъплението (средна телесна повреда) е настъпил по отношение на трето лице, а не на работодателя. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по частната жалба П. Г. М. и Г. В. М., в който се оспорва основателността на жалбата.

Поддържа се, че искът по чл. 124, ал. 5 ГПК е недопустим, тъй като установяването на престъпно обстоятелство касае трето лице, а отговорността по КТ е лична и ненаследима.

Окръжният съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да прекрати производството по установителния иск, Районният съд е приел, че ищецът няма правен интерес да иска установяване на престъпно обстоятелство (причиняване на средна телесна повреда), настъпило спрямо трето за процеса лице. Този извод е незаконосъобразен и постановен при неправилно тълкуване на понятието „правен интерес“ в контекста на чл. 124, ал. 5 ГПК.

Правният интерес от предявяването на установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка, чието наличие се преценява с оглед на твърденията в исковата молба. Съгласно чл. 124, ал. 5 ГПК, иск за установяване на престъпно обстоятелство се допуска, когато наказателното преследване е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 НПК (в случая – смърт на дееца) и когато установяването на това обстоятелство е от значение за едно гражданско правоотношение.

В настоящия случай, ищецът-работодател е предявил обективно съединен осъдителен иск за пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ. Тази отговорност, за разлика от ограничената по чл. 206 КТ, се ангажира само ако вредата е „резултат на престъпление“. Следователно, установяването на престъпния характер на деянието е ключов елемент от фактическия състав, който ищецът трябва да докаже, за да бъде уважена осъдителната му претенция в пълен размер. Именно в това се изразява неговият правен интерес – да се снабди с установяване на факт, който е обуславящ за друго негово право.

Основният мотив на първоинстанционния съд – че съставомерният резултат (средна телесна повреда) е настъпил спрямо трето лице, е ирелевантен.

Правният интерес на ищеца не произтича от това кой е пряката жертва на престъплението в наказателноправен смисъл, а от това, че деянието, причинило вреда на неговото имущество (тотална щета на автомобила), съставлява престъпление. Престъплението по транспорта е единно деяние.

Неговият престъпен характер се определя от настъпването на определен съставомерен резултат – в случая средна телесна повреда на трето лице.

Именно този резултат придава престъпен характер на цялостното поведение на водача. За работодателя е от значение да установи, че деянието, причинило вреда на неговото имущество, е престъпление, без оглед на това спрямо кого е настъпил общественоопасният резултат, квалифициращ деянието като престъпно. Съдебната практика последователно приема, че обстоятелството, че предметът на спора засяга трето лице, е неотносимо към правния интерес на страната в процеса, щом решението ще се отрази на нейната правна сфера.

Неоснователно е и възражението на ответниците за ненаследимост на отговорността. Докато наказателната отговорност е строго лична, то имуществената отговорност за вреди от деликт, включително и тази по чл.

203, ал. 2 КТ, която се определя по правилата на гражданския закон, 2 представлява парично задължение. Като такова, то е част от пасива на наследството и преминава върху наследниците, които са го приели, на основание чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд – Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения установителен иск.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 482 от 31.03.2026 г., постановено по гр. д. № 635/2026 г. по описа на РС - Благоевград, в частта, с която е прекратено производството по предявения от „РИЛА АНГУС“ ЕООД, ЕИК 204670669, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК.

ВРЪЩА делото на РС-Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия по иска с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото определение .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3