Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17483 от 30.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 64921/2024
Вид
Решение № 17483
Подписан
30.09.2025
Състав
РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17483 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110164921 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал.1 , пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за покупкопродажба на МПС № 2194 от 26.01.2023 г., поради противоречие със закона, под евентуалност иск правно основание чл. 26, ал.1 , пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за покупко-продажба на МПС № 2194 от 26.01.2023 г., поради заобикаляне на закона.

Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че страните са сключили: Договор за покупко-продажба на МПС № 2194 от 26.01.2023 г., с който купувачът „Максо България“ АД, е придобил собствеността на лек автомобил: МПС марка V., модел P.V., рег. № ********, идентификационен рама № ***************, за което е заплатил продажната цена в размер на 5250 лева, на Продавача-ищец, по настоящото дело. Релевират се доводи, че между страните е сключен Договор за обратен лизинг № 2194 от 26.01.2023 г., по силата на който ответникът се е задължил да придобие правото на собственост върху лизинговия актив, след което да го предостави за ползване на ищеца срещу съответно възнаграждение. Ищецът като лизингополучател от своя страна се е задължил срещу предоставеното му ползване да заплаща уговорената с договора цена, както и да придобие правото на собственост върху автомобила след изтичане на срока на договора за лизинг. Аргументира се, че процесният договор за покупко-продажба противоречи на правните 1 разпоредби на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД, поради което е нищожен.

Ответникът в законоустановения срок за отговор на исковата молба оспорва иска като недопустим и под евентуалност като неоснователен.

Развива подробни съображения за действителност на процесния договор и липса на противоречие със закона или неговото заобикаляне.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото с оглед становището на страните, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са сключили Договор за покупко-продажба на МПС № 2194 от 26.01.2023 г., с който купувачът „Максо България“ АД е придобил собствеността на лек автомобил: МПС марка V., модел P.V., рег. № ********, идентификационен рама № ***************, за което е заплатил продажната цена, в размер на 5250 лева, на Продавача-ищец, по настоящото дело, като цената е изплатена; между страните е сключен Договор за обратен лизинг № 2194 от 26.01.2023 г., по силата на който ответникът се е задължил да придобие правото на собственост върху лизинговия актив, след което да го предостави за ползване на ищеца срещу съответно възнаграждение. Ищецът като лизингополучател от своя страна се е задължил срещу предоставеното му ползване да заплаща уговорената с договора цена, както и да придобие правото на собственост върху автомобила след изтичане на срока на договора за лизинг.

От представения по делото Договор за покупко-продажба на МПС № 2194 от 26.01.2023 г. с нотариална заверка на подписите /л.8/ се установява, че ищецът Т. Х. П., е продал на ответника „Максо България“ АД л.а., марка V./ фолксваген, модел P.V./ пасат, идентификационен № рама ***************, рег. № *********, при продажна цена 5250 лв. В т. 2 от договора е посочено, че купувачът иска да придобие собствеността върху МПС с цел да предостави същото за възмездно ползване на продавача при условията на Договор за обратен лизинг по смисъла на чл. 342 - 347 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 15 от Търговския закон на Република България. В т. 3 от договора е посочено, че страните желаят да сключат последващ договор за обратен лизинг, с който продавачът да получи правото да използва МПС при условията, в сроковете и срещу възнаграждението, които страните ще уговорят в договора за обратен 2 лизинг.

Представен е приемо-предавателен протокол /л.16/ от 26.01.2023 г., от който се установява, че продавачът е предал процесното МПС на купувача.

По делото е представен Договор за обратен лизинг № 2194 от 26.01.2023 г. /л.11/, от съдържанието на който се установява, че между ищеца като лизингополучател и ответника като лизингодател е сключен договор за обратен лизинг със задължение за придобиване от лизингополучателя на собствеността върху лизинговия актив, с предмет л.а. марка V., модел P.V., идентификационен № рама ***************. От съдържанието на договора се установява, че общият размер на лизинга е 5250 лв., лихвеният процент 40 %, ГПР 48,21 %, а срокът на лизинга е 24 месеца. Съгласно чл. 13 от договора, общата подлежаща на връщане сума възлиза на 7709,77 лв. Съгласно т. 1.2 от договора за обратен лизинг, договорът, общите условия, заявката за сключване на договора, ведно с приложенията към тях и дадени съгласия от лизингополучателя, представляват цялостното и единно споразумение между страните във връзка с посочения в договора предмет. Съгласно т. 2.2. при условията, в сроковете и по реда на договора и Общите условия, ведно с всички други приложения към тях, лизингодателят предоставя за ползване на лизингополучателя посочения лизингов актив срещу което лизингополучателят се задължава да заплати на лизингодателя уговорените суми и другите разходи, както и да придобие собствеността върху лизинговия актив.

По делото са представени и Общи условия (ОУ) към договори за лизинг и договори за обратен лизинг с физически лица, приети на 20.10.2022 г., с решение на Съвета на директорите на „Максо България“ АД /л.25 и сл./.

Не е спорно, че автомобилът, предмет на договора за лизинг, е предаден на лизингополучателя, което се установява и от двустранно подписан протокол /л.18/.

Приложено е споразумение за прихващане от 26.01.2023 г. /л.15/, сключено между „Максо България“ АД от една страна, в качеството на лизингодател и ищецът от друга страна, в качеството на лизингополучател, като страните са постигнали съгласие да извършат извънсъдебно прихващане на дължимите суми във връзка със сключените между тях Договор за покупкопродажба на МПС № 2194/26.01.2023 г. и Договор за обратен лизинг със 3 задължително придобиване на собствеността върху лизингов актив № 2194/26.01.2023 г., като е отразено, че след извършената компенсация лизингодателят ще заплати на лизингополучателят сумата от 4853,73 лева.

От страна на ответника е представен договор за прехвърляне на собствеността върху МПС в изпълнение на договор за обратен лизинг № 2194 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 10.03.2025 г. /л.65/, както и приемо-предавателен протокол към него /л.69/.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави следните изводи от правна страна:

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че процесният договор за покупко-продажба противоречи на императивна правна норма, а по евентуалния иск - че с позволени от закона правни сделки се постига непозволен правен резултат.

На първо място съдът следва да отбележи, че предявеният иск е допустим, доколкото страната по договора винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността на договор, т.к. уважаването на предявения иск ще внесе правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне бъдещо неоснователно разместване на имуществени блага (плащане на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по нищожен договор. За наличието на правен интерес, респективно за да е допустим предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е достатъчно ищецът да е страна по договора, или по друг начин да е засегнат от договора, какъвто несъмнено е настоящият случай.

В настоящия случай ищецът твърди, че между страните са сключени няколко договора, което се установява и от представените по делото доказателства. На първо място следва да се посочи, че по договора за покупкопродажба на движима вещ за ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да прехвърли правото на собственост върху вещта предмет на договора и да предаде владението на купувача, а за ответника - да заплати уговорената продажна цена и да получи вещта.

По правната си характеристика договорът за финансов лизинг разкрива характеристиките на двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен договор, по силата на който лизингодателят се задължава да придобие 4 лизинговата вещ от трето лице при условията определени от лизингополучателя, която вещ следва да бъде предоставена за ползване, а лизингополучателят се задължава да заплаща уговорените по договора лизингови вноски, да пази вещта и да заплаща разходите свързани с ползването и поддържането на вещта.

В процесния случай посочените правни характеристики на двата договора поотделно имат само принципно значение, доколкото в случая е налице конструкцията на договор за обратен лизинг. При последния продавачът и лизингополучателят съвпадат. Тази правна конструкция се получава, когато третото лице продава на лизингодателя обекта предмет на договора за лизинг, като самият продавач става лизингополучател по договора за лизинг.

Видно от представените по делото Общи условия ответното дружество е установило процедура за сключване на договора, стартираща със заявка, посредством която бъдещият лизингополучател кандидатства за сключване на договор за обратен лизинг (т. 3 от ОУ). Следващата стъпка (т. 4 от ОУ) е лизингодателят да извърши оценка на кредитоспособността на кандидата. В т.

5 от ОУ е посочено, че лизингодателят придобива собствеността върху лизинговия актив от лизингополучателя или трето лице, след което предоставя държането и ползването на лизинговия актив на лизингополучателя след заплащане на първоначална вноска, ако е уговорена такава, и лизингови вноски. След изплащане на лизинговите вноски и всички други дължими суми, лизингополучателят е длъжен отново да придобие собствеността върху лизинговия актив.

Видно от т. 2.2 от Общите условия, страните от самото си встъпване в преговорния процес целят сключване на три взаимно свързани сделки - (1) продажба на МПС (лизингов актив) от лизингополучателя на лизингодателя;

(2) предоставяне на ползването на лизинговия актив от лизингодателя на лизингополучателя по силата на договор за обратен лизинг срещу заплащане и (3) прехвърляне на собствеността на лизинговия актив обратно на лизингополучателя.

В договора за покупко-продажба на МПС от 26.01.2023 г. изрично е посочено, че целта на сделката е МПС предмет на договора да бъде предоставено за възмездно ползване от купувача на продавача при условията 5 на договор за обратен лизинг. Условията на договора за обратен лизинг включват задължение на лизингополучателя да изкупи обратно вещта, предмет на договора за продажба на МПС (т. 13 от ОУ). Следователно, сключеният договор за покупко-продажба на МПС представлява по своята същност договор за продажба с уговорка за изкупуване. Съгласно чл. 209 от ЗЗД продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна и това е така, т.к. крие опасности за стопански по-слабата страна. Наред с това, според правилото на чл. 152 ЗЗД, съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.

В новелата на чл. 333 ТЗ е предвидено, че продажбата с уговорка за изкупуване трябва да бъде в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. След изтичането на срока правото на изкупуване се погасява. Предвид изложеното и при граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на закона - чл.

152 ЗЗД и чл. 333 ТЗ, съдът намира, че договорът за обратен лизинг е допустим, но само в хипотезата на чл. 333 ТЗ, като въпреки, че лизинга е обективна търговска сделка, за да е действителен, сделката трябва да бъде двустранна търговска сделка - т.е. само между търговци. Логиката на това разрешение почива на факта, че като професионалисти между търговците изрично закона допуска обратното изкупуване - при определени условия, като логиката на обратния лизинг всъщност е от една страна кредитиране на лизингополучателя, а от друга обезпечаване на интересите на лизингодателя, който става собственик на лизинговия актив при обратния лизинг. Подобна правна конструкция е правно нетърпима в гражданското право, тъй като практически води до заобикаляне на императивната правна норма на чл. 152 ЗЗД, което има за последица нищожността на сключения договор. В случая именно последната хипотеза е налице, поради което процесният договор е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и че договорът е нищожен и поради заобикаляне на закона. Този извод се подкрепя и от факта, че при цялото систематично изследване на правната конструкция, вкл. със сключеното между страните споразумение за прихващане, следва извод, че практически с договора за 6 обратен лизинг се прикрива договор за потребителски кредит по който е учредено обезпечение, каквото ЗПК и ЗЗП (арг. чл. 3, ал. 1, във вр., ал. 3, във вр. 24 ЗПК, във вр. чл. 143, т. 20 ЗПК), не допускат при отношенията търговец-потребител - прехвърляне на собственост срещу предоставянето на потребителски кредит, нито го допуска общият облигационен закон - арг. чл.