Решение № 260124 от 29.03.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №

260124 гр. Пазарджик, 29.03.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети март.………......……………………… през две хиляди и двадесет и първа година................... в състав:

Председател: МИНА

ТРЪНДЖИЕВА

Членове:

АЛБЕНА ПАЛОВА

МАРИАНА

ДИМИТРОВА при секретаря Галина

Младенова.........…… .и в присъствието на прокурор……………............……. като разгледа докладваното от окръжен съдия

Албена Палова….……..в. гр. дело № 55 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 във връзка с чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 145/14.01.2021 г., постановено по гр.д. № 2445/2020 г. по описа на ВКС по реда на чл.303 от ГПК е отменено влязло в сила решение № 338/10.10.2019 г. по гр.д.№ 513 /2019г. на ПОС, като делото е върнато на ПОС за ново разглеждане от друг състав с указание за назначаване на графологична експертиза която да изследва представения в производството по чл.303 от ГПК документ със саморъчен подпис на покойния наследодател.

В тази връзка с Определение от 25.01.2021 год. въззвният съд е допуснал да бъде изслушана графологична експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, вкл. приложеното саморъчно завещание, приложено по гр.д. № 1607/2018 г. по описа на ПРС и копието на кадровата справка, намираща се в кориците на гр.д.

№ 2445/2020 г. по описа на ВКС, да отговори на въпроса, формулиран в отменителното решение на ВКС, а именно: Да се изследва дали текстът в кадровата справка е изписан от същото лице, което е написало завещанието, както и дали подписите в двата документа са на едно и също лице, след като е установено, че завещанието е подписано от завещателя.

С решение № 528 от

19.04.2019г., постановено по гр.д. № 1607/2018 г. по описа на Районен съд-Пазарджик, е уважен предявения от Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание наследяване по завещание на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XIII-336, с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал .. по плана на с. З., общ. Пазарджик, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация, с площ от 25 кв.м. и масивен гараж с площ от 28 кв.м., при съседи на имота: от изток-улица, от запад-УПИ XIV-337, от север-УПИ XII-335, от юг -УПИ XXVI-336. Ответникът Б.Б. е осъден да заплати на ищеца Д.Б. разноски по делото в размер на 1046,16 лв.

Против така постановеното решение взаконния срок е постъпила въззивна жалба от ответника Б.Б., чрез чрез неговия процесуален пълномощник ствърдения за незаконосъобразност и искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно.

Жалбоподателят твърди, че е оспорил представеното по делото завещание, във връзка с което била извършена съдебно-почеркова експертиза, като в изготвеното заключение вещото лице посочило, че не може да се установи авторът на ръкописния текст в завещанието поради липса на сравнителен ръкописен материал. Поддържа, че по делото не са представени безспорни доказателства за грамотността на завещателя и сравнителен ръкописен материал, поради което саморъчното завещание е нищожно на основание чл. 42 във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и не е доказано придобивното основание, поддържано от ищеца. Твърди още, че не са представени безспорни писмени доказателства - нотариален акт за собственост, от което да се установява, че към датата на смъртта на завещателя процесният имот е бил негова собственост. Поддържа, че представеното удостоверение с изх. № 20/20.04.2017 г., издадено от Кметство с. З., общ. Пазарджик, съдържащо информация, че по разписната книга към плана на селото УПИ XIII-336 в кв. .. по плана на с. З. е записан на Б.

В. Б., не е достатъчно да се приеме за доказана собствеността върху имота, без да е представен документ за собственост. Счита, че разписната книга няма доказателствено значение за правото на собственост върху имота, за което не са събрани доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Заявява, че е придобил чрез покупко-продажба спорния имот и заветът, на който се позовава ищецът, е недействителен. Спорен по делото бил въпросът дали процесното завещание е произвело действие относно имота, който към датата на откриване на наследството не е бил в патримониума на завещателя.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба Д.Б.Б. чрез своя процесуален пълномощник е подал отговор с твърдение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Намира за неоснователни доводите във въззивната жалба, че процесното завещание е недействително, като излага подробни съображения в тази насока.

Твърди, че при съставяне на завещанието е спазена разпоредбата на чл. 25 от ЗН, както и че ответникът не е успял да докаже в хода на съдебния процес възраженията си, а именно: че завещанието е неавтентично, че е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, не е разбирало и съзнавало същността на волеизявлението си. Поддържа, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по категоричен начин, че процесният недвижим имот е собственост на бащата на ищеца Д.Б. – Б. В.

Б.. Посочва, че ответникът за пръв път във въззивната жалба излага твърдение, че процесният имот не е принадлежал на покойния Б. В. Б., като такива факти не е навел нито с отговора на исковата молба, нито пред първоинстанционния съд. Искането е първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден с присъждане на разноските.

В исковата си молба против Б.Б. ищецът Д.Б. е твърдял, че е собственик на следния недвижим имот: УПИ XIII-336 с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал .. по плана на село З., община Пазарджик, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация с площ от 25 кв.м. и масивен гараж с площ от 28 кв.м. при съседи на имота: изток-улица, запад УПИ XIV-337, север УПИ XII-335юг –УПИ XXVI-336 . Твърдял е, че е придобил имота по наследство от неговия баща Б. В. Б., който починал на 25.07.1979 г. и е оставил за свои наследници по закон ищеца и Г.Б.Б., който е негов брат, но е направил отказ от наследство. Твърдял е още, че приживе неговият баща е направил саморъчно завещание в негова полза, съставено лично от завещатиля на 28.04.1979 г. и оставено на съхранение в РС-Пазарджик, с което му е завещал дворно място от 840 кв.м., представляващо парцел XIII-336 в кв... по плана на село З., община Пазарджик, при съседи: улица, И.Н., Г.Б., заедно с построената в него жилищна сграда. По разписната книга на село З. УПИXIII-336 в кв... по плана на село З. е бил записан на името на баща му Б. В. Б.. Твърдял е, че през 2017 г. се е снабдил с удостоверение № 89 от 19.07.2017 г., издадено от главния архитект на община Пазарджик, с което се удостоверявало, че били налице условията за приложимост на пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и изпълнените строежи в УПИXIII-336 в кв... по плана на село З., представляващи масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда със застроена площ от 25 кв.м., масивен гараж с площ от 28 кв.м. били търпими строежи и не подлежали на премахване и можели да бъдат предмет на прехвърлителни сделки. Твърдял е, че жилищната сграда в имота била построена от неговия баща, като ищецът само я разширил впоследствие с една стая. Баща му започнал строителството на лятната кухня, като бил построил три сетни с покрив и след като се разболял, ищецът довършил строежа, а гаражът в имота бил построен от него през 1982 г. Твърдял е, че на 16.06.2017 г. подал молба чрез кмета на село З. до нотариус А.И. с рег. № 423 на НК и район на действие РС-Пазарджик, с която изискал да му бъде издаден нотариален акт за собственост за гореописания недвижим имот, който притежавал по завещание, наследство и давностно владение. На 06.07.2017 г. нотариус А.И. издала нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобито на основание давностно владение, завещание и наследство - № 3, том V, рег. № 7822, н.д. № 870/2017 г., вписан в СВ гр.Пазарджик под дв.вх.рег. № 6178/2017 г., акт 176, т.20, н.д. № 3060/2017 г., с който ищецът е признат за собственик на гореописания недвижим имот. На 24.07.2017 г. нотариус И. издала нотариален акт № 86, том VI, рег. № 8559, н.д. № 943/2017 г., вписан в СВ гр. Пазарджик под дв.вх.рег. № 6742/2017 г., акт 132, с който ищецът на основание наследство, завещание и давност е признат за собственик на сградите, построени в горния недвижим имот. Ищецът е твърдял, че е живял в процесния имот откакто се е родил. Там живеели и неговите родители. През 1980 г. сключил брак с В. И.Б. с ЕГН ********** и заживели в имота. Там се родили и били отгледани и двете им деца - ответникът Б.Д.Б., роден на *** г. и С. Д.Б., роден на *** г. През 1985 г. ищецът заминал да работи в К., Р.. През 1992 г. съпругата му и децата му също отишли при него в Р., а през 1994 г. семейството се върнало в България. Ищецът стоял 4-5 месеца в България и отново заминал да работи в Р., а съпругата му и децата останали в България. През 2017 г. ищецът и съпругата му се развели по взаимно съгласие, като сключеното между тях споразумение било одобрено от РС-Пазарджик с решение от 19.06.2017 г. по гр.д. № 1528/2017 г. Със съпругата му постигнали съгласие след развода семейното жилище, находящо се в село З., община Пазарджик, ул. “О.“ №28, което било негова собственост по завещание от баща му, да остане за общо ползване, тай като съпругата му нямала къде да живее, а ищецът трябвало отново да се върне на работа в Р.. Твърдял е, че бившата му съпруга след развода се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение №75, том 3, рег. № 3645, дело № 230 от 2017 г. по описа на нотариус М.Д. с рег.№693, с район на действие РС-Пазарджик, вписан в СВ гр.Пазарджик под дв.вх.рег.№ 10840/27.11.2017 г., акт 89, том 36, с който нотариален акт бившата му съпруга е призната за собственик на процесния имот. В нотариалния акт за собственост не били описани документите, които били приложени по нотариалното дело и на основание на които е издаден нотариалния акт. Навсякъде във всички документи за имота, издавани от община Пазарджик и Кметство - село З., като собственик на имота се посочвал първоначално бащата на ищеца Б. В. Б., а впоследствие Д.Б.Б.. Действително бившата му съпруга е живяла в имота, който ищецът придобил от неговия баща, но тя никога не е имала претенции, че имотът е неин. След развода им ищецът се съгласил и тя да продължи да ползва имота, тъй като нямало къде да живее, но до ищеца не било достигнало нейното намерение да владее имота за себе си. Твърдял е, че на 15.12.2017 г., след като се снабдила неправомерно с нотариален акт за собственост на процесния имот, бившата му съпруга В. И.М. е прехвърлила този имот на по-големия им син - ответника Б.Д.Б. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 93, том II, рег. № 11710 от 15.12.2017 г., акт 89, том 39, дело № 6399/2017 г. Твърдял е, че ответникът не е придобил процесния имот, тъй като неговия праводател е лице, което никога не е било собственик на имота. Моли съдът да постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът е собственик на процесния имот. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез своя процесуален пълномощника е подаден писмен отговор, с който е оспорил иска. Оспорил е авторството на завещанието поради липса на следните реквизити: липсата на трите имена и адреса на двама свидетели, в присъствието на които е съставено завещанието, липсата на плик, в който да се съхранява завещанието и твърдение, че не е съставен протокол за съставяне на завещанието. Твърдял е още, че когато се предава на нотариус за пазене, завещението се затваря в плик, върху който се съставя протокол с подписите на завещателя и на нотариуса. След това саморъчното завещание се завежда в специален регистър. След смъртта на завещателя същият този нотариус обявява завещанието. Лицето, което съхранява саморъчно завещание трябва веднага след узнаването за смъртта на завещателя да иска обявяването му от нотариус, който изготвя протокол. Упражняването на правата по завещанието бил моментът на отправеното искане да бъде отворено и обявено, съгласно чл.27, ал.4 от ЗН с оглед съхраняването му от нотариуса. Ответникът е твърдял, че с оглед възрастта на автора на завещанието, влошеното му здравословно съС.ие към момента на съставяне на завещанието - 28.04.1979 г., тъй като е бил болен от рак и болестта е изтощила организма му и е бил трудно подвижен, същият не е имал физическата възможност да напише саморъчно този текст. Не е могъл да разбила и съзнава същността на волеизявлението си и поради тези факти и обстоятелства е невъзможно да бъде автор на завещанието. Твърдял е, че към датата на съставяне на завещанието завещателят не е могъл да действа разумно и да ръководи постъпките си, тоест същият не е бил завещателно дееспособен. Оспорил е представения от ищеца констативен акт с твърдението, че за периода от 1997 г. до 2017 г. ищецът не е пребивавал в страната и не е владял имота, не е полагал грижи по стопанисването му, не е плащал данъци. В имота още преди 1994 г. е живяла единствено праводателката му В. И.М., която е плащала всички данъци и консумативи за имота и е извършвала подобрения в него.