Решение № 842 от 31.12.2025, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. Разград, 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседА.е на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330102387 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са иск чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави – нееквивалентност на насрещните престации, искове по чл. 108 ЗС и иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД.

С искова молба от С. Х. Й. с ЕГН ********** от гр. Разград, ***, и А. Х.

К. с ЕГН ********** от гр. Разград, ***, чрез процесуалния им представител, против К. М. Й. с ЕГН ********** от гр. Разград, ***, вх. „А", ет. 3, ап. 5, и ЕТ „ММ.М. Й. - АНГЕЛИНКА ИВАНОВА" с ЕИК 200719503, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ***, представляван от Ангелинка Калинова Иванова, се моли за прогласяване нищожността на Договор за аренда на земеделска земя сключен на 06.10.2014 год. до размера на 1/5 идеална част поради сключването при нарушаване на добрите нрави, за осъждане на ответника К. М. Й. с ЕГН ********** да предаде на ищците владението и фактическата власт върху 1/5 идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. К.ар, Община Лозница: 1. поземлен имот с идентификатор *** с площ от 7005 кв. м., местността „ХАСКА", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***; 2. поземлен имот с идентификатор *** с площ от 10 349 кв. м., местността „ЯСА КОЗУ, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, при съседи: имоти с идентификатори ***, *** ***, ***,

*** и ***; 3. поземлен имот с идентификатор *** с площ от 22 638 кв. м., местността „ЗАД ГОРАТА”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, *** и ***; за осъждане на ответника К. М. Й. с

1

ЕГН ********** да заплати на ищците общо сумата 2 399,55 лева, представляващи равностойността на дължимо арендно плащане за ползване на 1/5 идеални части от описаната земеделска земя въз основа на отпаднало основА.е (без основА.е) за стопанските 2019/2020 год., 2020/2021 год., 2021/2022 год., 2022/2023 год. и 2023/2024 год., с която сума ответникът се обогатил, заедно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното и заплащане. Ищците претендират заплащане на съдебните разноски.

Ищците твърдят, че са съсобственици на 1/5 идеални части от правото на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. К.ар, Община Лозница:

1. поземлен имот с идентификатор *** с площ от 7005 кв. м., местността „ХАСКА", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***;

2. поземлен имот с идентификатор *** с площ от 10 349 кв, м., местността „ЯСА КОЗУ", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, при съседи: имоти с идентификатори ***, *** ***, ***,

*** и ***;

3. поземлен имот с идентификатор *** с площ от 22 638 кв. м., местността „ЗАД ГОРАТА", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

*** и ***.

Правото на собственост върху описА.те имоти било възстановено на общия им наследодател Х. Х.ов А. с Решение № 138В от 26.08.1998 год. на Поземлена комисия гр. Лозница. Дядо им Х. имал пет деца, между които и бащата на ищците Х. А.ов К.. Ищците като негови деца притежавали общо 1/5 идеална част. Твърди се, че част от наследниците на общия наследодател прехвърлили съсобствените си идеални части на ЕТ „ММ – М. Й. – Ангелинка Иванова“. След прехвърлянето едноличният търговец сключил договор за аренда с ответника К. М. Й., син на собственика на търговеца, за отдаване на процесните имоти за ползване, както следва: за срок от 15 години, считано от стопанската 01.10.2014 год. при уговорена годишна арендна вноска в размер на 15,00 лева.

Твърди се, че договора за аренда е нищожен поради накърняване на добрите нрави: на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.

Изтъква се, че собственикът на едноличния търговец - арендодател е майка на ответника-арендатор, а уговорената арендна вноска в размер на 15 лева за период от 15 години е безпрецедентно увреждане на интересите на ищците, тъй като в пъти е по-ниска от пазарния размер на рентата, а продължителния срок - макар и в съответствие с разпоредбите на Закона за арендата в земеделието, ги прави безпомощни да защитят правата, ако договора не бъде обявен за нищожен в рамките на техните материални права.

На второ място, налице е основА.е за разваляне на процесния договор за аренда да размера на 1/5 идеална част от предоставеното право на ползване.

2

Твърди се, че за последните пет стопански години от действието на договора за аренда, сключен на 06.10.2014 год., не им е заплащано съответно възнаграждение, въпреки многобройните опити да се разберат доброволно - за плащането и за размера му. Равностойността на дължимото плащане за ползването на 1/5 идеална част процесиите земеделски земи за стопанските 2019/2020 год., 2020/2021 год., 2021/2022 год,, 2022/2023 год. и 2023/2024 год. бил в общ размер на 2 399,55 лева или по 479,90 лв. за всяка една стопанска година. Сочи се, че за определяне размера на това обогатяване в съдебната практика се използва размера на наемното (арендно) плащане в съответния регион, а минималният такъв за землищата в Община Лозница бил 60,00 лв./дка.

В писмения си отговор ответникът К. М. Й. сочи, че предявеният срещу него иск е неоснователен и недопустим. Сочи, че според представеното удостоверение за наследници ищците притежават 1/12 ид. ч. Изтъква се още, че претендираната сума е нереална, тъй като за посочения период дължимата рента е изплатена в натура, а именно в зърно/пшеница. Оспорва се, че е налице нищожност на договора за аренда поради нееквивалентност на престациите.

Установено е от съда, че ЕТ „ММ – М. Й. – Ангелинка Иванова“ е обявен в несъстоятелност. С влязло в сила на 21.02.2025 г. решение на ОС – Бургас са прекратени правомощията на оргА.те на ЕТ „ММ – М. Й. Ангелинка Иванова“, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписвА.ята с ЕИК 200719503. Съдът е лишил едноличния търговец от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата по несъстоятелността. С влязло в сила на 01.04.2025 г. съдът е назначил Е. Н. П., с адрес: гр. Стара Загора 6000, ***, за постоянен синдик в производството по несъстоятелност на ЕТ „ММ - М. Й. Ангелинка Иванова“ (н), вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписвА.ята с ЕИК 200719503, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. № 68, вх. 8, ет. 3, ап. 9.

В писмения си отговор синдика на ЕТ „ММ – М. Й. – Ангелинка Иванова“ сочи, че несъстоятеленият търговец не се явява надлежен ответник по предявените искове. С нотариален акт за дарение от 20.09.2018 година притежаваната от него собственост в земеделските земи, обект на договора за аренда са били отчуждени - дарени на М. К. Й. и А. К.а Й.а. Посочените две лица като приобретатели на арендувА.те обекти на договора са заместили съгласно чл. 17 ал. 2 от 3АЗ, арендодателя като страна в договора за аренда, тъй като същият бил вписан. Предвид настъпилото по силата на закона заместване, понастоящем търговецът не е страна по процесния договор за аренда, съответно – не е и надлежна страна (ответник) по предявения иск за прогласяване на нищожността му.

Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за аренда, сключен на 06.10.2014 г., е допустим спрямо двамата ответници. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС допустимостта на иска се преценява въз основа на твърденията в исковата молба, а не на доказателствата и не на възраженията на ответника. В исковата молба изрично се твърди, че ЕТ „ММ – М. Й. – Ангелинка Иванова“ е арендодател по действащ договор, а К. М. Й. е арендатор по същия договор, че договорът накърнява добрите нрави и ищците имат правен интерес от прогласяване на 3 неговата нищожност. Тези твърдения са достатъчни да обосноват правен интерес и пасивна процесуална легитимация и по отношение на двамата ответници. Следователно искът е процесуално допустим. В хода на делото синдикът на ЕТ поддържа възражение, че едноличният търговец не е надлежен ответник, тъй като през 2018 г. е извършено отчуждаване на притежавА.те идеални части и по силата на чл. 17, ал. 2 ЗАЗ, приобретателите се суброгират в положението на арендодател. Наведените от синдика възражения, че едноличният търговец е прехвърлил правата си по договора и по силата на чл. 17, ал. 2 ЗАЗ вече не е страна по арендното правоотношение, не обуславят недопустимост, а касаят основателността на иска и следва да бъдат обсъдени в рамките на материалноправния спор. Въпросът дали към момента на предявяване на иска даден ответник действително притежава качеството на страна по договора, респективно дали в правоотношението е настъпила законова суброгация на други лица, представлява въпрос от съществото на спора и подлежи на разрешаване с решението по делото.

Следователно, възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на едноличния търговец не води до недопустимост на производството, а подлежи на преценка при решаване на делото по същество. Такава позиция се застъпва трайно и в практиката на ВКС относно пасивната легитимация – тя се свързва с основателността на иска, когато липсата и не произтича от самите твърдения в исковата молба. Ищците твърдят, че договорът за аренда накърнява добрите нрави поради явна нееквивалентност на престациите, засяга правата им на съсобственици, препятства упражняването на правото им на собственост и участието им в арендните отношения. При така въведените твърдения правният интерес от иска е несъмнен и изцяло съответства на чл. 124 ГПК и практиката на ВКС, според която всяко лице, чиито права се засягат от определена сдЕ., има правен интерес да иска прогласяване на нейната нищожност. С оглед изложеното съдът приема, че искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е предявен срещу лица, посочени като стрА. в спорното правоотношение според твърденията на ищците, налице е правен интерес от водене на иска, не са налице процесуални пречки по чл. 130 ГПК, поради което искът е процесуално допустим, както спрямо ЕТ „ММ – М. Й. – Ангелинка Иванова“ (н), така и спрямо К. М. Й. и следва да бъде разгледан по същество.

Съдът намира, че предявените срещу ответника К. М. Й. искове по чл.

108 ЗС и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД са процесуално допустими. В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на 1/5 ид. ч. от процесните недвижими имоти и че ответникът К. М. Й. държи и ползва същите въз основа на процесния договор за аренда от 06.10.2014 г., който според тях е нищожен. Навеждат се твърдения, че именно този ответник упражнява фактическа власт върху земите и реализира облаги от тяхното ползване за своя сметка и в ущърб на ищците, поради което се иска предаване на владението върху претендираната идеална част и заплащане на равностойността на неизплатеното арендно възнаграждение/обезщетение за ползването. Допустимостта на иска се преценява въз основа на твърденията в исковата молба, а не въз основа на установените по делото факти или на защитните възражения на ответника. Тези твърдения обуславят правен интерес на ищците да търсят защита срещу лицето, което те посочват като лице, ползващо имота и извличащо облаги от земята. Налице е спор относно упражнявА.те от ответника фактически и правни правомощия върху имотите за процесния период, което е достатъчно за наличието на правен интерес и процесуална легитимация. Възраженията на ответника, свързА. с последващ 4 договор, с извършени плащА.я или с липсата на фактическо ползване, касаят основателността на исковете, а не тяхната допустимост. Въпросите дали ответникът действително упражнява фактическа власт, дали извлича доходи и дали се е обогатил за сметка на ищците са материалноправни и подлежат на обсъждане при решаването на делото по същество. Следователно съдът намира, че исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД срещу К. М. Й. са надлежно предявени, насочени са срещу лице, посочено от ищците като държател/ползвател на имотите, и поради това са процесуално допустими.