Решение № 18984 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18984 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №

20231110145305 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Макроадванс“ АД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД срещу А. А. А. за сумата 1303,50 лева - главница по договор за кредит № **/27.08.2018г., сключен между длъжника и „Банка ДСК“ АД, ведно със законна лихва за период от 30.03.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането, за сумата 264,10 лева - възнаградителна лихва за период от 27.08.2018г. до 27.05.2020г., за сумата 379,67 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 28.05.2020г. до 29.03.2023г., както и за сумата 49,27 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 21.08.2019г. до 27.05.2020г., които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 18071 по oписа за 2023 г. на СРС, 64 – ти състав.

В исковата молба се твърди, че между „Банка ДСК“ АД в качеството на кредитор и ответницата в качеството на кредитополучател е сключен договор за стоков кредит № ** от 27.08.2018г., по силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 2500,08 лева. Крайният срок за издължаване на кредита бил до 27.05.2020г. По договора останали непогасени задължения, които били прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от 19.03.2020г. За извършената цесия ответницата била уведомена чрез уведомление, изпратено от ищеца, упълномощен да съобщи цесията от името на цесионера „Банка ДСК“ ЕАД.

Ответницата чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Навежда доводи за неравноправност на клаузи в договора за кредит относно правото на кредитора да цедира вземанията по договора за кредит на друго лице. В тази връзка възразява, че клаузата на т.16 ОУ е в противоречие с нормата на чл.143, т.15 (редакция преди изм. ДВ бр.100 от 2019г.) ЗЗП. Позовава се на това, е в процесния договор не била предвидена равноправна клауза, която да предвижда възможност за длъжника – ответник да се замества в дълга си по същия договор с всяко трето лице, което избере, без да иска съгласието на кредитора за това, каквото иначе при заместване в дълг следвало да бъде налице съгласно чл.102 ЗЗД. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца. Възразява, че не била уведомена по надлежния ред за извършената цесия на вземанията.

Позовава се на изтекла погасителна давност.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и 1 доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че е сключен процесният договор за кредит между ответницата и „Банка ДСК“ АД при твърдените условия, че сумата по кредита е усвоена, както и че процесните вземания са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за цесия, за която цесия ответницата е била уведомена от името на стария кредитор.

Като доказателство по делото е приет договор за стоков кредит № ** от 27.08.2018г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответницата А. А. А. в качеството на кредитополучател. Съгласно условията на договора кредиторът отпуска на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2500,08 лева за закупуване на конкретно посочени стоки от „Технополис България“ ЕАД, като стойността им възлиза общо на сумата от 2237 лева (пералня – 859 лева, готварска печка – 749 лева и хладилник/фризер – 629 лева), както и за сключване чрез кредитора на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“ ЕАД на застраховка „стандрат +“ при еднократна застрахователна премия в размер на 263,08 лева. Уговорен е срок за издължаване на кредита от 21 месеца, считано от датата на неговото усвояване (т.2). Уговорено е, сумата на кредита, предоставяна за закупуването на посочените стоки, да се усвои еднократно безкасово по сметка на търговеца, а сумата по кредита, предоставена за финансирането на застраховка по т.1, да се усвои еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите (т.3).

Предвидено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 22,85 % годишно или 0,0635 % на ден (т.6). Посочено е, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 25,34 % и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия (т.7). Към договора е приложен и погасителен план, съгласно който общо дължимата сума от 3040,95 лева, от която главница от 2500,08 лева – главница и лихви от 540,87 лева, е предвидено да се издължава на 21 бр. месечни вноски, всяка от които в размер на 145,55 лева и последната – в размер на 129,95 лева. Към договора за приложени и Общи условия, подписани на всяка страница от страните по договора. В Общите условия към договора за стоков кредит е предвидено право на кредитополучателя да се откаже от договора за кредит, без да дължи неустойка или обезщетение и без да сочи причина в срок до 14 дни от сключването на договора за кредит (т.18 ОУ). Предвидено е право на кредитора да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит (т.16 ОУ).

Приети като доказателства по делото са договор за цесия от 24.04.2019г. и допълнително споразумение за цедиране на вземания от 19.03.2020г., по силата на което „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на ищеца „Микроадванс“ АД вземания съгласно приемо – предавателен протокол, сред които са и вземания срещу ответницата по делото по процесния договор за кредит. Цесията на процесните вземания е потвърдена писмено от цедента съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, видно от приетото писмено доказателство на л.13 от делото.

За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена на длъжника от стария кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова съобщаване на цесията преди завеждане на делото не се установява (доколкото изпратеното уведомление е било върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена – л.19), но то е извършено в хода на процеса чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомление (л.18 от делото) от стария кредитор (действащ като пълномощник на новия кредитор, видно от приетото като доказателство по делото пълномощно – л.12 от делото) до ответницата за извършената цесия, което обстоятелство следва да бъде взето предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК, вр. т.9 от ТР № 4/2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК. При това цесията има действие спрямо длъжника – в този смисъл решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. и решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. Няма пречка съобщаването в хода на процеса да се извърши и чрез особен представител на длъжника, назначен по ред на чл.47, ал.6 ГПК, защото особеният представител разполага със същия обем права, с които разполага и упълномощеният представител (с изключенията по чл.29, ал.5, вр. чл.34, ал.3 ГПК, неотносими в случая). Връчването на уведомлението за цесията на особения представител на длъжника като част от книжата по делото (исковата молба и приложенията) се счита за лично връчване на длъжника – арг. чл.45, изр.2 ГПК. От изложеното следва, че цесията има действие спрямо ответницата.

Усвояването на сумата по кредита се установява посредством приетото без възражения 2 заключение по съдебно – счетоводната експертиза, която се кредитира от съда и съгласно която на вещото лице е било предоставено банково извлечение от 27.08.2018г., от което е видно, че „Банка ДСК“ ЕАД е заплатило на „Технополис България“ ЕАД стойността на стоките, предмет на процесния стоков кредит по банков път за сумата от 2237 лева с основание „авт. усвояване на Pos кредит 3766332 – 4095132. При това съдът приема, че сумата по кредит за закупуване на стоки е усвоен съобразно целта, за която е сключен договорът – за закупуване на конкретно посочени стоки, доколкото се доказа, че същите са закупени с отпуснати от кредитора по договора парични средства.

Съгласно постигнатите договорености съдът приема, че процесният договор за кредит е потребителски и по отношение на същия се прилагат правилата по Закона за потребителския кредит – чл.9 ЗПК. Потребителският кредит следва да отговаря на изискванията за съдържание и форма съгласно чл.10 и чл.11 ЗПК, а неспазването на изрично посочени в закона изискванията за съдържание и форма на договора има за последица недействителност на договора – чл.22 ЗПК.

Ответницата е навела довод, че клаузата на т.16 ОУ, позволяваща на кредитора да прехвърли вземанията по договора спрямо ответницата на трети лица, противоречи на нормата на чл.143, т.15 (ред. преди изм бр. ДВ 100 от 2019г.) ЗЗП, по действащата редакция на закона нормата на чл.143, ал.2, т.16 ЗЗП. Предвид уговорката по клаузата на т.16 ОУ потребителят дава съгласие за извършване на цесия, без което съгласие кредиторът не би имал право да прехвърли вземанията си по договора за потребителски кредит на трето лице съгласно чл.26, ал.1 ЗПК. В случая съдът приема, че така предвидената в клаузата на т.16 ОУ възможност не е в противоречие с нормата на чл.143, ал.2, т.16 ЗЗП (приложима по процесния договор съгласно чл.24 ЗПК), която гласи, че неравноправна е клаузата, която дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. В конкретния случай не може да се приеме, че прехвърлянето на вземанията на кредитора по договора в полза на трето лице ограничава правата на потребителя, защото потребителят може да се ползва с всички възможности за упражняване на правото на защита, които би имал и срещу първоначалния кредитор. Отделно от това по възражението на ответницата следва да се има предвид че за разликата от прехвърлянето на вземане (което води до промяна на кредитора в облигационното правоотношение), за което поначало не се изисква съгласие от другата страна в правоотношението (длъжника) – чл.99, ал.1 ЗЗД, с изключение на особената хипотеза при договора за потребителски кредит – чл.26 ЗПК, то при заместване в дълг (което води до промяна на длъжника в облигационното правоотношение) винаги е необходимо съгласие на кредитора – чл.102 ЗЗД. При това се касае за различни правни институти, които са законово регламентирани по различен начин.

Съгласно нормата на чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

При служебно извършена проверка за действителността на договорни клаузи съдът намира, че е налице нарушение на задължението на кредитора за точно обявяване на размера на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България - чл.19, ал.4 (бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) ЗПК. Съгласно пар.1, т.1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и 3 условия.