Определение № 5044 от 21.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5044 гр. София, 21.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002104154 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. К. П., ЕГН-[ЕГН] и Й. Н. Х., ЕГН-[ЕГН] против въззивно решение № 589/19.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 436/2025 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4 335 от 05.11.2024 г., постановено по гр.д. № 7 205/2023 г. на РС – Пловдив. С последното е уважен предявеният от В. К. К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет 5/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***и ПИ с идентификатор ***– всички по КККР на [населено място], [община], Област Пловдив, одобрена със Заповед № РД – 18 – 99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и е отменен на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК и до размер на процесните 5/6 ид.ч. нот.акт № 50/07.02.2022 г. по н.д. № 51/2022 г. на нотариус рег. № 36 / вписан в АВ – СВ – Пловдив с рег. № 3190/08.02.2022 г. като акт № 14, том 8, дело № 1461/2022 г. /, с който е признато право на собственост в режим на СИО на К. В. П. и К. Р.

П. върху процесните три поземлени имота на основание давностно владение.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон - чл.108 ЗС, чл.27-чл.31 ЗТСУ вр.с §6 ПР ЗУТ, чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД, чл.79 ал.1 ЗС, чл.68 и сл. ЗС, съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилна оценка на доказателствата по отделно и в съвкупност, отказ за назначаване на СТЕ, която била наложителна и непроизнасяне по всички съществени доводи, изложени във въззивната жалба. Заявено е и оплакване за необоснованост поради пряко противоречие с правилата на формалната логика, като са приети за доказани факти и обстоятелства, без наличието на доказателства за тях.

1

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК се претендира допускане до касационно обжалване по следните въпроси:

1.Действителна ли е сделка с недвижим имот с невъзможен предмет? Длъжен ли е съдът да констатира очевидната нищожност на сделка, дори ако няма изрично възражение от някоя от страните? Твърди противоречие с ТР №1/2020 от 27.04.2022г. по ТД №1/2020г. на ОСГТК на ВКС

2.Длъжен ли е второинстанцнонният съд да назначи по свой почин/или по искане на страна по делото/ съдебна експертиза за обследване на регулационния статут на процесния имот и за установяване на идентичността му, ако от актуално издадени и неоспорени от страните доказателства се установява, че основния титул за собственост, на който се обосновава исковата претенция, удостоверява разпореждане с несъществуващ по регулационния план имот? Твърди се противоречие с ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тьлк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК ВКС, Решение № 196/11.11.2015 г. по гр. д. № 2495/2015 г., I г. о., Решение № 672 от 7.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г., ВКС, I г. о., Решение № 68/14.07.2015 г. по гр. д. № 7224/2014 г., II г. о.

3.Длъжен ли е второинстанционният съд да се произнесе по всички възведени във въззивната жалба основания за обжалване? Твърди се противоречие с Решение № 134/2013 г. по т.д.№ 34/2013 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 75/20 юни 2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, Решене № 94/13.09.2016 г. по т.д.№ 3768/2014 г. на ВКС, Второ т.о., Решение № 161/4.10.2016 г. на ВКС по т.д.№ 2220/2015 г. на Второ т.о., Решение № 202/25.01.2018 г. по т.д.№ 1826/2016 г. на I т.о.

4.Представлява ли нарушение на диспозитивното начало в процеса, съответно на принципите за равенство и състезателност, ако съдът е допуснал доказването на факти и обстоятелства, които не са били заявени с исковата молба, съответно не са включени в доклада на съда по чл.140 ГПК, липсва произнасяне по разпределението на доказателствената тежест за тях, и за тези факти и обстоятелства ответникът е узнал едва с разпита на свидетелите по делото, ако същите са от съществено значение за формиране на изводите на съда относно. Твърди се противоречие с решение № 18 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 978/2018 г., I г. о., решение № 240 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2014 г., III г.о. и решение № 288 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2015 г., III г. о.

5.При какви предпоставки следва да се приеме, че един от съсобствениците е придобил целия имот по давност, при положение, че той ползва цялата вещ, владее я като своя, и в какви точно действия се състои противопоставянето му спрямо останалите съсобственици?

Твърди се противоречие с Решение № 484 от 4.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 740/2011 г., I г. о.

На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се иска допускане до касация по въпроса:

6. Кога се преклудира възражението за нищожност на сделка поради правно невъзможен предмет, като се има предвид, че съдът е длъжен служебно да следи за този порок на сделката и да го констатира дори да няма възражение от никоя от страните? Посочено е 2 обаче ТР №1/2020 от 27.04.2022г. по ТД №1/2020г.на ОСГК на ВКС;

7. Длъжен ли е съдът при данни за нищожност на сделката поради правна невъзможност да уведоми страните, и да укаже необходимостта от събиране на доказателства съгласно чл.7 ал.1 изр.2 ГПК? В тази хипотеза необходимо ли е съдът също да приеме за вероятно основателно възражението на страната за нищожност, или е длъжен да се произнесе само въз основа на самото възражение, дори да го счита за неоснователно?;

8. Може ли да бъде саниран/поправен нотариален акт, в който предметът на сделката е описан с несъществуваща сигнатура и граници по действащия към момента на изповядването му регулационен план, чрез издаване на последващо удостоверение или друг документ от администрацията, с който се удостоверява идентичност на несъщесвуващата сигнатура с вярната такава по плана? Каква е правната стойност на това удостоверение, ако на база на същото не е била извършена поправка на нотариалния акт?;

9. Длъжен ли е съдът да се произнесе по правната стойност на издадено от администрацията удостоверение за идентичност по реда на косвения съдебен контрол, когато то е в противоречие с издадено по-късно удостоверение за; идентичност на същия имот?;

10. Допустими ли са свидетелски показания и събирането на други доказателства за факти и обстоятелства, които не са заявени нито като твърдения в исковата молба, нито като нововъзникнали/новоузнати факти и обстоятелства в хода на делото? Представляват ли нови факти и обстоятелства по смисъла на чл.147 ГПК, които за първи път са въведени с процеса чрез разпита на свидетелите? Необходимо ли е възражение на ответника срещу събирането на доказателства за такива факти и обстоятелства? Нарушено ли е правото на защита на ответника с допускането на събирането на доказателства за незаявени с исковата молба факти и обстоятелства? Трябва ли, при допускането на такива свидетелски показания, съдът да укаже на ответната страна, че има право на насрещно доказване?;

11. Налице ли е обръщане на намерението за владение на един от сънаследницитефактически държател на вещта, от държание във владение/съвладение, ако наследникът упражнява фактическата власт съвместно със съпруг по изискванията на дългата придобивна давност, двамата са се снабдили с нотариален акт за собственост на имота по обстоятелствена проверка след изтичането й, и владението е упражнявано от двамата съпрузи явно, съвместно, трайно, постоянно и продължително, спокойно, непрекъснато?

Придобива ли право на собственост в режим на СИО на основание давносгно владение, продължило повече от 10 години, съпруг, който е владял наследствен имот заедно с другия съпруг-сънаследник, ако владението е упражнявано спокойно, явно, непрекъснато и продължително, постоянно, трайно и съвместно с другия съпруг?

12. При твърдения за постигната уговорка за разпределение ползването на сънаследствени имоти, която е от значение за приложение на презумпцията по чл.69 ЗС, необходимо ли е да се установи точното съотношение на разпределението на ползването, следва ли то да отговаря на дяловете в сънаследството, или е достатъчно само да се установи наличието на принципна уговорка, за да се приеме за доказано, че същата прекъсва давностното владение?

Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК се обосновава с очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото сделката, от която ищцата черпи правата си за 4/6 идеални 3 части от процесиите имоти, е очевидно нищожна поради липса на предмет /правно невъзможен/, като се позовава на ТР №1/2020 от 27.04.2022г. по ТД №1/2020г. на ОСГТК на ВКС.

Ответницата по касация не е подала отговор.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

РС е уважил иска. В подадената от ответниците Б. П. и Й. Х. въззивна жалба са заявени доводи и оплаквания за това, че ищцата не е собственик на процесните 5/6 ид.ч. от процесните имоти, тъй като те са придобити от преките им наследодатели въз основа на давностно владение, установено още през 80 те години, приживе на общите на страните наследодатели и извода в противен смисъл бил направен при неправилна преценка на свидетелските показания. Заявено е оплакване, че са допуснати съществени процесуални нарушения – недопускане на относими към спора доказателства /СТЕ относно идентичността на имотите/, допускане на поставени към ищцовите свидетели въпроси по незаявени от ищцата факти и обстоятелства, въпреки изричното противопоставяне на въззивниците. Оспорили са придобивното основание, на което се позовава ищцата договора за покупко-продажба, оформен с н.а. № 11/05.03.1996 г. с твърдения, че тази сделка се отнася за други имоти и не е установена идентичността на имотите по този нот. акт с процесните. Изразили са довод, че идентичност може да бъде установена само чрез СТЕ и са настоявали за допускане на СТЕ в хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК, като са твърдели, че искането им не е преклудирано, защото съдът може и сам по свой почин да назначи СТЕ.

Изразили са довод, че е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, защото заявеното от ищцата право на собственост не произтича само от наследяване, а и от правна сделка.

По делото е установено:

С н.а. № 141/18.08.1964 г. В. К. Н. по време на брака му с И. Г. Н., е признат за собственик на основание давностно владение на следните три недвижими имоти в [населено място]:

Дворно място от 2 128 кв.м., съставляващо парцел ***в кв. ***; Дворно място от 2 920 кв.м., съставляващо парцел ***в кв. ***и Дворно място от 2 350 кв.м., съставляващо парцел *** в кв. ***. В. Н. К. почива на 11.12.1985 г. и оставя наследници по закон преживяла съпруга И.

Г. Н. и деца К. В. П. и В. В. Ч.. С договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № 11/05.03.1996 г. на нотариус при РС - Пловдив преживялата съпруга И. Н. продава на дъщеря си В. своите 4/6 ид.ч. от притежавани недвижими имоти в [населено място], сред които и празно дворно място от 1 300 кв.м., съставляващо парцел ***, кв. ***в [населено място]; празно дворно място от 1 365 кв.м., съставляващо парцел ***, кв. ***в [населено място] и празно дворно място от 1 010 кв.м., съставляващо парцел ***, кв. ***в [населено място]. И.

Н. почива на 11.04.2002 г. и е наследена от същите низходящи – син К. В. П. и дъщеря В. В.

Ч., която почива на 19.12.2020 г. Нейни наследници по закон са К. Г. Ч. /преживял съпруг/, който почива на 21.12.2020 г. и децата им Г. К. Ч. и ищцата В. К. К.. Синът Г. К. Ч. се отказва от наследството, останало от родителите му В. и Г. Ч. и отказите са вписани в особената книга при РС – Пловдив, видно от удостоверения № 9/04.01.2021 г. и № 699/15.01.2021 г., 4 поради което ищцата В. К. К. е единствен наследник по закон на В. В. и К. Г. Ч..

С нот. акт № 50/07.02.2022 г. по н.д. № 51/2022 г. на нотариус рег. № 36 / вписан в АВ – СВ – Пловдив с рег. № 3190/08.02.2022 г. като акт № 14, том 8, дело № 1461/2022 г. / е признато право на собственост в режим на СИО на К. В. П. и К. Р. П. на основание давностно владение от 10 и повече години върху недвижими имоти в [населено място], сред които и процесните ПИ ***/ бивш идентификатор парцел ***, кв. ***/ ; ПИ ***/ бивш идентификатор парцел ***, кв. ***/ и ПИ ***/бивш идентификатор парцел ***, кв. ***/. К.