Решение № 260061 от 31.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ ІІ – 260061 31.03.2022г. гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав На петнадесети март 2022 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове:

Таня Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер

1510 по описа за

2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 754 от 27.02.2020г., постановено по гр. дело № 10743/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на РБ да заплати на Д.Я.Я. сумата от 2 685, 56 лева - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.11.2016г. - 30.11.2019 г., преизчислен като извънреден труд от 266,

55 часа по време на действащото между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба - 20.12.2019 год. до окончателното изплащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, в който се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. В жалбата се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1, 143, за да се приравни на дневен. В жалбата се сочи, че по отношение на организацията на работната заплата и полагане на нощния труд приложение намират правилата на действалата към процесния период Наредба №

8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В жалбата се сочи, че в МВР има три категории служители и това е законово регламентирано в чл. 142 от ЗМВР, като за всяка категория служители съществува отделна законова и подзаконова регламентация, като за полицейските органи (служителите по ЗМВР) е приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на вътрешните работи са действали едновременно (а не паралелно и алтернативно), тоест – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените в производството по делото разноски.

Ответната страна по въззивната жалба – Д.Я.Я. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа своята жалба и счита, че следва да бъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба – Д. Я. не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Д.Я.Я. против Областна дирекция на МВР – Бургас, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сума в размер от 1 673, 10 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257, 40 часа за целия процесен период от 01.11.2016г. до 30.11.2019г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143, както и законната лихва върху главницата от 1 673, 10 лева от датата на предявяване на иска – 20.12.2019г. до окончателното плащане на сумата.

В хода на производството – ищецът Д.Я.Я. е направил изменение на претенцията, като я е увеличил от сума в размер на 1 673, 10 лева на сума в размер от 2 685, 56 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения през процесния период нощен труд.

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. В отговора се твърди, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт. В действащата през исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г на Министъра на вътрешните работи се урежда по специален начин заплащането на нощния труд. В тази наредба липсва текст, уреждащ увеличението на положения нощен труд с коефициент, като такова е имало само в Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. Съобразно нормативната уредба в МВР е възможно полагане на нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа средно за всеки 24-часов период. Това означава, че съотношението между дневен и нощен труд е 1, а не както е уредено в КТ и НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнява на 8 часа дневен труд. Предвидено е допълнително заплащане на нощния труд от 0,25 лева на час, който през исковия период е отчетен и заплатен.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотив, че цитираната в отговора на исковата молба Наредба на Министъра на вътрешните работи не съдържа изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Съдът е приел, че на основание чл. 9, ал. 2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 1,143. Неприлагането на цитираната НСОРЗ и КТ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение, а това противоречи на духа и целта на закона.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността – „Началник група „ОДЧ“ при ОД на МВР – Бургас. Безспорно е също така, че за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2019г. той е полагал труд на 24-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа в общ размер от 5 536 часа, от които 1 864 часа нощен труд (в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза от 11.02.2020г.). Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд от общо 1 864 часа, преизчислен в дневен труд с коефициент 1, 143 часа възлиза на 2 130, 55 часа. Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 266, 55 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 2 685, 56 лева.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал.

9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за прилагане на коефициента 1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд, тъй като такъв би бил налице само, ако служителят работи извън установеното работно време.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл. 178, ал.

1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно,

40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни–подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период). Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ съдържа дефиниция на понятието „извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл. 50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл. 50 от ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. В ал. 2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време.

Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Чл. 187, ал. 3 от МВР (в действаща към исковия период редакция) е предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не и че това е нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители – полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР с ДВ бр. 60/2020г. вече нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през нощта – на 8 часа. За процесния период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата, действала в предходен период- от 2014г. съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Чл. 9а, ал. 4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.

Разпечатката съдържа 41 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05912285-56af-4fc6-b8f9-ad2ca8874907