Решение № 15 от 24.01.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Плевен, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. И. при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. П. в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600822 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

В Плевенски Окръжен Съд е подаден въззивен протест от прокурор в РП-Плевен против присъда № 113/3.10.2024 г., постановена по НОХД № 587/2023 г. по описа на РС-Плевен.

В протеста се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че същият е постановен при непълно проведено съдебно следствие и съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата. Също са неясни правните изводи относно обстоятелството, дали съдебният състав е приел, че отразените в обвинителния акт факти не се доказват от събраните в хода на разследването и съдебното следствие материали или макар, че се доказват, същите не са наказателно съставомерни по чл.270, ал.1 от НК. Искането е въззивният съд да отмени изцяло присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Л. Р. М. за виновен по повдигнатото му обвинение.

Със съдебния си акт – Присъда № 113/3.10.2024 г., постановена по НОХД № 587/2023 г. по описа на РС-Плевен и предмет на въззивната проверка, първоинстанционният съд е признал подсъдимия Л. Р. М. от гр.Плевен, за невиновен в това, че на 17.05.2022 г. в гр.Плевен, противозаконно пречил на орган на властта - мл.автоконтрольор М.Н. при 1 сектор „ПП“-ОДМВР Плевен и мл.автоконтрольор А.Х. при сектор „ПП“ОДМВР Плевен, да изпълнят задълженията си, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.270, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът заявява, че фактическата обстановка по делото е изяснена по безспорен и несъмнен начин, и предлага да се постанови осъдителна присъда за подсъдимия.

Анализира поведението му и приема, че с действията си М. е попречил на извършване на полицейска проверка, което може да се квалифицира и като административно нарушение, но прокурорът се позовава на високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, за да се определи то като престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Прокурорът сочи, че при първоинстанционното произнасяне е съставена невярна фактическа обстановка и неправилно е преценена субективната страна на деянието.

Искането е подс.М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подс.М. намира присъдата за правилна и законосъобразна, за което моли същата да остане в сила. Приема, че не е доказана нито обективната, нито субективната страна на деянието.

В своя лична защита подсъдимият поддържа становището на защитника си и желае да се потвърди присъдата.

Плевенски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното по него, становищата на страните и след съобразяване на доводите им, намира за установено следното :

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което разглеждането му е допустимо.

Въззивният съд констатира допуснато съществено нарушенияе на процесуалните правила от категорията на посочените в чл.348, ал.3, т.2, пр.1 във вр. чл.335, ал.2 от НПК, изискващо отмяна на постановения съдебен акт и ново разглеждане на делото от първата инстанция. Мотивите към постановената от съда присъда не са изготвени в съответствие с чл.305, ал.3 от НПК, регламентиращи изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на мотивите към съдебния акт. Естеството на това нарушение не позволява извършването на въззивна проверка по съществото на делото.

Съгласно чл.305, ал.3 от НПК и непротиворечивата съдебна практика, мотивите към присъдата съдържат констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства, като при противоречия се излагат съображения, защо едни от тях се възприемат от съда, а други - отхвърлят. В тях се мотивира вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата, съгласно чл.301, ал.1 и ал.2 от НПК. Затова и мотивите представляват задължителна, съществена част на присъдата и неизготвянето им според посочените изисквания е съществено процесуално нарушение. Липсата на мотиви ограничава и правото на защита. Ефективното 2 упражняване на това право предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение.

От друга страна, недостатъчните, непълни и неясни мотиви на първоинстанционния съдебен акт пречат на второинстанционния въззивен съд да изпълни своята контролна функция.

Делото пред Плевенски районен съд е образувано по внесен от РППлевен обвинителен акт против Л. Р. М. за извършено от него престъпление по чл.270, ал.1 от НК.

Вместо да изясни факти и обстоятелства, важни за формирането на вътрешното си убеждение, каквото задължение има решаващият съд, той е възпроизвел описаните факти в обвинителния акт. Не е изложил свои изводи кои факти по делото приема за установени и кои – не.

Следва подробен преразказ на свидетелските показания на полицейските служители Н., Х., Д.П., А.И., Б.К.. В мотивите се сочи, че се оформят две групи свидетели, като първата е на свидетели-очевидци, а втората е на тези, които не са били очевидци на престъпното деяние. Липсва необходимия анализ на доказателствата, като тяхното обсъждане е обобщено с извода, че показанията на първата група свидетели М.Н. и А.Х., единствените очевидци на случилото се, не се подкрепят от нито едно друго нито писмено, нито гласно доказателство по делото. Първоинстанционният съд е приел, че техните показания са противоречиви, нелогични, объркани и хаотични, както и че не кореспондират дори с показанията на втората група свидетели – неочевидци, пристигнали по-късно на мястото на възникналото „ПТП“, за което се твърди, че пострадали от него са свидетелите Х. и Н..

Липсва пълен и обективен анализ поотделно на всички доказателствени средства, както и съпоставка помежду им и с останалите източници на доказателства. Въобще не става ясно, от хаотичното изложение в мотивите, кои факти от кои доказателства първоинстанционният съд е установил, за да се разсъждава дали обвинението е доказано или не е.

В правомощията на първоинстанционния съд е да формира независимо фактическите си изводи /а не да цитира възприетите такива от прокурора/, като прецени кои доказателства да кредитира и да постави в основата на тези изводи, но преценката следва да е основана на комплексен доказателствен анализ при спазване на изискванията на процесуалния закон относно проверката и оценката на цялостната доказателствена съвкупност. В този смисъл съдържанието на мотивите към постановената присъда не съответства на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, което се приравнява на липса на мотиви и по естеството си представлява процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

На следващо място е необходимо да се посочи, че липсата на мотиви пряко рефлектира и на възможностите на въззивната инстанция да осъществи правомощията си при проверката на атакувания съдебен акт. Липсва годен акт за проверка, доколкото същият не съдържа ясно изразено въз основа на доказателствата по делото вътрешното убеждение на решаващия съд. За да е 3 налице качествена проверка на първоинстанционния съдебен акт, задължение на въззивния съд е да извърши анализ на приетите от първия съд фактически и правни положения и да даде отговор, дали те са правилни и верни.

При описаните и допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, въззивният съд счита, че следва да отмени постановения съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото следва да се съобразят изискванията на закона относно правилата за провеждане на съдебно следствие и за постановяване на съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 във вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК, Плевенски Окръжен Съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 113/3.10.2024 г., постановена по НОХД № 587/2023 г. по описа на РС-Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4