Решение № 5268 от 19.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30981/2025
- Вид
- Решение № 5268
- Подписан
- 19.03.2026
- Състав
- АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5268 гр. София, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110130981 по описа за 2025 година
„*“ ЕАД е предявило срещу С. П. М. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 1263,53 лева за периода 05.2022 г. – 05.2023 г., ведно със законната лихва от 28.02.2025 г. до окончателното изплащане, 263,80 лева – мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 21.02.2025 г., 41,29 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 05.2023 г., ведно със законната лихва от 28.02.2025 г. до окончателното изплащане и 11,25 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 21.02.2025 г., за топлоснабден имот в гр. * ж. к. „*“, бл.**, вх.*, ап. *, аб. № *, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 12873/2025 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата 1 молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за погасяване на претендираните суми с изтичане на 3-годишна давност. Сочи, че няма данни имотът да е бил собственост на наследодателката на ответницата. Намира претенциите по отношение на услугата за ДР за неоснователна. Оспорва претенциите за законна лихва, доколкото липсват доказателства за публикуване на фактурите, както и за покана за плащане, поради което и не следва да се счита, че е изпаднала в забава. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот ищецът е представил Нотариален акт № 63 от 09.06.2023 г., с който С. П. М. се разпорежда със собствеността върху недвижим имот в гр. * ж. к. „*“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *. От удостоверение за наследници на **, починала на * г., се установява, че неин единствен наследник е ответницата. Със Заповед от 12.05.1982 г. в обезщетение на * е определен ап. 48 в гр. *, ж. к. „*“, бл. *, вх. *, ет.*. С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № 247892 за процесния период, без да е необходимо изричното им приемане, доколкото последната се е разпоредила с него след това.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно2 техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия е в размер на 1265,34 лева без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 41,53 лева. Според главните отчети и изравнителните сметки за процесния период в процесния имот има 4 броя радиатори с ИРРО и 1 брой щранг-лира без ИРРО за която се начислява служебна ТЕ по МСРС.
С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 28.02.2025 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 28.02.2022 г. Доколкото процесният период е 05.2022 г. – 05.2023 г. следва да се счита, че процесните вземания не са погасени по давност.
Поради това предявеният главен иск е изцяло основателен.
По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя 3 апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Поради това съдът намира претенцията за заплащане на сума за дялово разпределение за напълно основателна в пълен размер.
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Поради основателност на главните съдът счита, че изцяло следва да уважи и предявените акцесорни искове.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е направил следните разноски: 63,19 лева – държавни такси в исковото и заповедното производства, 300 лева – депозит за експертиза, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*” ЕАД, ЕИК * срещу С. П. М., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че С. П. М. дължи на „*” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 646,03 евро (1263,53 лева) за периода 05.2022 г. – 05.2023 г., ведно със законната лихва от 28.02.2025 г. до окончателното изплащане, 134,87 евро (263,80 лева) – мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 21.02.2025 г., 21,11 евро (41,29 лева) – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 05.2023 г., ведно със законната лихва от 28.02.2025 г. до окончателното изплащане и 5,75 евро (11,25 лева) – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 21.02.2025 г., за топлоснабден имот в гр. *, ж. к. „*“, бл. *, вх. *, ап. *, аб. № *, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 12873/2025 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА С. П. М., ЕГН **********, да заплати на „*” ЕАД, ЕИК * на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 211,26 евро (413,19 лева) - разноски за исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „*” ООД като трето лице помагач на 4 страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5