Решение № 8286 от 04.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 04.12.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.съдия

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря

Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 1041 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.П.Г. и Х.М.Г. срещу Решение № 499767/02.10.2018 г. по гражданско дело № 15808/2016 г. на Софийския районен съд, 69 състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на въззивниците, че всеки от тях дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от по 149,30 лева – цена за доставена до имот с адрес:

София, ж.к. ******, топлинна енергия за периода от месец ноември 2012 г. до месец април 2015 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 08.12.2015 г. до пълното им изплащане; сумата от по 14,05 лева – лихва за забава за плащане на горната сума за периода от 31.12.2012 г. до 27.11.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 75636/2015 г. на Софийския районен съд, 69 състав.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие на материалния закон. Излагат се аргументи, че по делото не било доказано наличието на облигационна връзка между страните. Излагат се доводи, че въззивниците Георгиеви не били собственици на отопления имот. Излагат се доводи, че не било доказано доставянето на топлинна енергия до процесния имот, както и че същата не била доставяна с необходимото качество, като подробно се посочват изискуемите се според въззивниците Георгиеви параметри. Излагат се доводи за нищожност на клаузи в общите условия на „Т.С.“ ЕАД по отношение на падежите на задълженията за заплащане на топлинна енергия, тъй като същите зависели от обявяване на фактурите в интернет, а не всички потребители имали възможност да следят сметките си в мрежата. Излагат се доводи, че била извършена доставка на непоискани продукти в нарушение на чл. 62 ЗЗП. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете, и отхвърляне на същите. Претендират се разноски.

В законоустановения срок (започнал да тече на 10.12.2018 г.)по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД.

В законоустановения срок (започнал да тече на 10.12.2018 г.) по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач по делото – „Т.С.“ ЕООД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8006327/22.03.2016 г., подадена от името на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******срещу В.П.Г., ЕГН ********** и Х.М.Г., ЕГН **********, с която е поискано от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответниците му дължат разделно, по ½ част за всеки от тях, следните суми: сумата от 298,60 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот с адрес: гр. София, ж.к. ****** за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2015 г. до окончателното ѝ заплащане; сумата от 45,87 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода 31.12.2012 г. – 27.11.2015 г.; сумата от 17,68 лева, представляваща главница за цена за услугата дялово разпределение за процесния имот за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2015 г.; сумата от 1,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена за услугата дялово разпределение, дължима за периода 31.12.2012 г. – 27.11.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 75636/2015 г. на Софийския районен съд, 69 състав, като му се присъдят разноски.

В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците В.П.Г., ЕГН ********** и Х.М.Г., ЕГН **********. Поддържа, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал.

1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответниците В.П.Г., ЕГН ********** и Х.М.Г., ЕГН ********** са депозиран отговори на исковата молба с идентично съдържание, с който предявените искове се оспорват. Поддържа се, че в процесния имот няма радиатори и уреди за отчитане, каквито няма и в общите част на сградата етажна собственост, считано от 2000 г. насам. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите по исковата молба.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по предявените искове.

По делото е приложено ч.гр.д. № 75636/2015 г., по описа на СРС, 69 състав, видно от което същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3087217/08.12.2015 г.

На 16.12.2015 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 75636/2015 г., по описа на СРС, 69 състав, поправена с определение от 04.05.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 75636/2015 г. с която е разпоредено длъжниците В.П.Г., ЕГН ********** и Х.М.Г., ЕГН ********** да заплатят разделно, при квоти от по ½, на кредитора „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/ сумата от 298,60 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от месец 11.2012 г. до месец април 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2015 г. до окончателното ѝ заплащане; 2/ сумата от 17,68 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от месец 11.2012 г. до месец април 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2015 г. до окончателното ѝ заплащане; 3/ лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 45,87 лева за периода 31.12.2012 г. – 27.11.2015 г.; 4/ лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на 1,33 лева за периода 31.12.2012 г. – 27.11.2015 г. както и разноските по делото в размер на 325,00 лева.

Издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжниците В.П.Г., ЕГН ********** и Х.М.Г., ЕГН ********** на 29.12.2015 г., като в законоустановения срок за това длъжниците са подали възражения срещу издадената заповед за изпълнение, във връзка с което заявителят е бил уведомен от заповедния съд за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта спрямо длъжниците В.П.Г., ЕГН ********** и Х.М.Г., ЕГН **********, като такива са представени в срок на 22.03.2016 г.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.

150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.