Решение № 598 от 11.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Пловдив, 11.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330101852 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредит Инс“ АД, ЕИК 205997727 против А. Д. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени – главни установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, чл. 86 ЗЗД и евентуален осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на .........г. между страните възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит „........“ № .........., сключен под формата на електронен документ, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ.

Съобразно подадената заявка, на ответницата била предоставена сумата от 2000 лева, която била усвоена в деня на сключване на договора на каса в офис на „Изипей“ АД.

Съгласно условията на договора, ответницата следвало да върне предоставения кредит, ведно с договорна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и такса „Гарант“, като общият размер на задължението бил в размер на 3728 лева, платим ведно с главницата на дванадесет месечни вноски, с падеж на последна вноска– .....г.

Посочва се, че ответницата избрала ищецът да осигури гарант за ползване на кредита, при което на основание т. 4 от договора, към месечната вноска била начислена и такса „Гарант”. В тази връзка бил налице договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от .......г. между ищеца и „Бикнел Корп” ООД, при което последният гарантирал вземанията на кредитора, който от своя страна събирал таксата за гаранция от кредитополучателя. Според чл. 1, ал. 3 от договора помежду им, дружеството - гарант се задължило да плати сумите по просрочени задължения, при определени условия.

Първите четири вноски по кредита - с падежи, съответно на .....г., ......г., ......г. и ..г., били изцяло погасени от ответницата. С извършените плащания била погасена част от главница в размер на 666.68 лева, като претендираната сума от 1332.32 лева се явявала остатък от непогасената главница.

1

Твърди се, че към ......г., кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане по вноските на кредита, падежите на които били настъпили.

Поради липса на изпълнение, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13620/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, за следните суми: 1333.32 лева – главница;

192 лева – договорна лихва за периода .....г. – .....г. и 156.24 лева – обезщетение за забава за периода 26.08.2020 г. – 17.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 23.08.2021 г. до окончателното погасяване и разноски, връчена редовно по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им.

Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В условията на евентуалност, в случай, че не се установи наличие на валидно облигационно отношение, се моли за присъждане на главница от 809.83 лева – като получена без основание и предвид съобразяване на извършеното частично плащане в размер на 1190.17 лева, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 09.02.2022 г. до окончателното й погасяване.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор, както и твърдението, че в изпълнение на задълженията си по него ответницата е заплатила първите четири вноски в общ размер от 1242.68 лева. Заявява, че договорът е недействителен на основанията, посочени в писмения отговор.

Счита, че клаузата за годишния процент на разходите е нищожна, доколкото в договорения ГПР от 49.7 % не била включена таксата „гарант“, описана в погасителния план. Ако същата била включена в ГПР, то оскъпяването на кредита щяло да надвиши императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК – 50 %, поради което клаузата ще е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Сочи, че в ГПР се включват, както възнаградителната лихва, така и всички останали разходи по кредита, поради което счита, че нищожността на клаузата влече и нищожност на всички договорни разпоредби, вменяващи за плащане подобен род задължения. Оттук следвало, че не се дължи възнаградителна лихва в размер на 192 лева.

Неправилното посочване на ГПР водело до нарушаване и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което било основание договорът да бъде обявен за недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Посочва, че в този случай потребителят следвало да върне единствено заемната сума, като всички останали разходи и такси не били дължими.

На следващо място, таксата „гарант“ не се дължала, доколкото ответницата не била дала своето съгласие да бъде сключен договор за предоставяне на гаранция и не била овластила кредитора си да сключи такъв договор. Излага съображения за недействителност на договора за предоставяне на гаранция на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с него кредитополучателят се натоварвал с допълнителни парични задължения със завишаване на ГПР, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че възнаградителната лихва и таксата „гарант“ не се дължат поради нищожност на клаузата за ГПР, недействителност на договора и нищожност на договора за предоставяне на гаранция поради сключването му при заобикаляне на закона. В тази връзка, дължима била единствено заемната сума от 2000 лева, която не била покрита изцяло.

Претенцията за главница, обаче също била неоснователна, доколкото с писмения отговор предявява възражение за прихващане.

На следващо място, оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на обезщетение за забава поради обстоятелството, че при недействителен договор, неплатената част от заемната сума – чл. 23 ЗПК, се връща на плоскостта на неоснователното обогатяване 2 на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Твърди, че в случая обезщетението за забава се претендира преди образуване на заповедното производство, без да е отправена покана, от което следва, че не е налице забава, като се позовава на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по тълк. дело № 5/2017 г. ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 7341/24.08.2021 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13620/2021 г. на ПРС, ХІІ гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на „Кредит Инс“ АД, следните суми: 1333.32 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит „......“ № .......... г.; 192 лева – договорна лихва за периода .......г. – ......г. и 156.24 лева – обезщетение за забава за периода 26.08.2020 г. – 17.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 23.08.2021 г. до окончателното й погасяване и разноски.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

Съдът приема, че по делото е безспорно установено, че между „Кредит Инс“ ООД като кредитодател и ответника като кредитополучател е подписан Договор за потребителски кредит „.......“ № .......от .......г. С посочения договор на ответника е предоставена заемна сума в размер на 2000 лева. Уговорена е договорна лихва с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 36.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.70 %. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на 12 месечни погасителни вноски, от които 11 месечни вноски в размер на 310.67 лева всяка и една последна вноска в размер на 310.63 лева, с падеж: .......г. В чл. 4 от Договора е посочено, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант, за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“, разсрочена към месечните му вноски, съгласно приложен към договора, погасителен план, а именно: такса гарант в общ размер на 1440 лева, разсрочена на дванадесет месечни вноски, съвпадащи с месечните вноски по кредита, всяка в размер на 120 лева.

По делото са приети Общи условия на Кредит Инс ООД /л.14-18/. Съгласно разпоредбите на Раздел VІІІ Гаранция по кредит от Общите условия, с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя, последния следва да представи лично или по пощата с препоръчано писмо оригинал на банкова гаранция, покриваща пълния размер на дължимата по кредита сума. Гаранцията следва бъде предоставена до три дни след одобрение на кредита, като в случай, че същата отговаря на всички законови изисквания, кредитодателят ще предостави в полза на кредитополучателя одобрената сума. Кредитодателят не е длъжен да приеме представената от кредитополучателя банкова гаранция, ако същата отговоря на изискванията на закона. /чл.8.1/. Според чл.8.2. от Общите условия, предоставянето на гаранция е задължително условие за отпускане на кредита. Според чл. 8.4. от Общите условия, в случай, че кредитополучателят не успее или не желае да предостави посочено обезпечение, кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от 3 посочено и одобрено от страните дружество гарант. В този случай, кредитодателят се задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя дружество гарант, като същия урежда отношенията си с дружеството гарант, съгласно условията на договор, сключен помежду им.

По делото като писмено доказателство е приет и Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредит, сключен между „Кредит Инс“ АД, като кредитодател и „Бикнел Корп“ ООД, като дружество – гарант, с който дружеството гарант се задължава да гарантира вземания на Кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени

Договори за потребителски кредити между

Кредитодателя и

Кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. В чл. 7 е посочено, че за поемане на задълженията, Кредитодателят дължи възнаграждение на дружеството гарант, в размер на договорената „такса гаранция“ за всеки отделен кредит, заплащана от кредитополучателя.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, по което вещото лице е посочило, че „Кредит Инс“ АД е превело на ответника сумата от 2000 лева, на ....г., чрез платежна система „Изи Пей“, с основание за превода „Договор ......../......“. Вещото лице сочи още, че в счетоводството на ищеца са отразени извършени плащания по договора за кредит, в общ размер на 1190.17 лева, разпределени, както следва: 666.68 лева – платена главница, 96 лева – платена договорна лихва, 409.01 лева – платена такса гарант и 18.48 лева – платена законна лихва. Вещото лице установява и, че към датата на депозиране на заявлението в съда – 23.08.2021 г., размерът на задължението на ответника към ищеца по пера е, както следва: 1333.32 лева – главница, 192 лева – договорна лихва, 156.24 лева – законна лихва.

Относно действителността на процесния договор за кредит: