Решение № 256 от 07.12.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Враца, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500528 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4664/11.09.2023 г. на К. Б., чрез пълномощника й адв.М. Д., против Решение № 194/08.08.2023 г. по гр.д.№ 473/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което въззивницата е осъдена да заплати на Т. Г. Т. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД получена без основание сума от 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените пред първата инстанция разноски в размер на 1 850 лв.

В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се доводи, че районният съд в нарушение на чл.12 ГПК не е обсъдил дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения от ищеца Т. Т., който признава, че е превел на ответницата сумата 5 000 лв. като заем по молба на Н. С. – посредник в търговските взаимоотношения със сина й, в качеството му на ЗП Р. Б.. Изтъква се, че от тези обяснения е видно, че Т. е бил наясно, че дава временно тези пари и че те ще му бъдат върнати като пари или като стока чрез сина на ответницата, което опровергава твърдението му, че плащането на сумата е без основание.

Според изложеното в жалбата, районният съд неправилно е интерпретирал обясненията на ищеца по чл.176 ГПК, тъй като той не е заявявал, че сумата 5 000 лв. е за С. и че по някакъв начин се е договарял последният да посредничи за връщане на сумата на ответницата. Посочва се, че след като тази сума е преведена на ответницата като заем, то между страните е налице устен договор, макар и сключен чрез посредник, който не 1 е развален, т.е. към момента на плащане на сумата е съществувало валидно основание за получаване на сумата от ищеца, което не е отпаднало с обратна сила.

На следващо място се сочи, че ищецът не е предявил претенция за неизпълнение на договорни задължения, което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск.

В жалбата се излагат правни доводи относно необходимите предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и се извършва позоваване на практика на ВКС на РБ, според която вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт, а когато страните са обвързани от договор, както е в случая, разместването на блага се основава на постигнатото съгласие и даденото може да подлежи на връщане според изпълнението или неизпълнението на дължимите престации, но не и под формата на неоснователно обогатяване.

Въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлен изцяло предявения срещу нея иск. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 5617/30.10.2023 г. от адв.Ж. С. З., като пълномощник на въззиваемия Т. Г. Т., в който се оспорва въззивната жалба.

Навеждат се доводи, че изложените в жалбата твърдения, че парите са дадени като заем, са недопустими в условията на ограничения въззив и съгласно ТР № 1/2013 г. от ОСГТК на ВКС, тъй като по своята същност представляват изцяло нови твърдения относно основанието за получената от ответницата сума в размер на 5000 лв.

Отделно от това, в отговора се развиват съображения, че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, а е подробно мотивирано и съобразено с всички събрани по делото доказателства, като районният съд правилно е установил фактическата обстановка и е достигнал до верни и обосновани правни изводи. Извършва се позоваване на практика на ВКС, според която в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД ищецът следва да докаже само плащането на паричната сума, а задължението за доказване на основанието за извършеното плащане е на ответника. Навеждат се доводи, че в случая по делото е установено, че ищецът е извършил превод на 5 000 лв., но ответницата не е доказала наличието на основание за това плащане, респ. за задържането на сумата. Въззиваемият намира за неоснователно възражението, че е налице устен договор за заем, и счита, че същото не се установява от извлечението от сметката, от което е видно посоченото от него основание – превод, а липсва друг документ, който да сочи насрещно волеизявление на ответницата относно основанието за приемане на тази сума.

Развива теоретични доводи относно правната същност на договора за заем и необходимостта от съвпадане на насрещните волеизявления за да се приеме, че има сключен такъв.

В обобщение на изложеното се посочва, че РС-Бяла Слатина правилно е преценил, че не е установена никаква договореност между страните, както и че не е доказано парите да са върнати на ищеца от сина на ответницата по фактури № 240/08.01.2022 г. и № 242/04.03.2022 г., тъй като в тях не е 2 отразено, че исковата сума от 5 000 лв. е приспадната от цената като авансово плащане.

Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна, необоснована и недоказана и за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно, правилно и обосновано.

Претендира се присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районният съд е сезиран с искова молба на Т. Г. Т., подадена чрез пълномощника му адв.Ж. З., с която е предявен осъдителен иск против К. К.

Б. за сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.01.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 30.12.2021 г. с банково бордеро № 3024 35 13 на "Банка ДСК" АД ищецът е превел от своята банкова сметка по банковата сметка на ответницата сумата 5 000 лв. без правно основание.

Посочва се, че с писмо, изпратено чрез "Български пощи" ЕАД, ищецът е поканил ответницата да му върне тази сума в едноседмичен срок от получаването на поканата. Твърди се, че К. Б. е получила поканата на 11.01.2023 г., но в посочения срок не е върнала погрешно платената й от ищеца сума, нито е предложила друг начин за изплащането й, което поражда правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответницата К. Б., в който се оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че е налице основание за извършения превод, а именно – сключен устен договор между ищеца, в качеството му на купувач, и сина на ответницата – земеделски производител Р. Б., като продавач, за закупуване на живи животни (крави и телета), като сумата 5 000,00 лв. представлява авансово плащане по сделката.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание да бъде приета за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не се спори, че на 30.12.2021 г. ищецът Т. Г. Т. е превел на ответницата К. К. Б. сумата 5 000 лв. Този факт се потвърждава и от приложените към исковата молба заверени копия от операционна бележка за плащане и от извлечение от банковата сметка на Т. Г. Т., от които е видно, че като основание за извършеното плащане е отразено: "превод".

С покана за доброволно плащане от 04.01.2023 г. ищецът Т. Т., чрез пълномощника си адв.Ж. З., е поканил ответницата К. Б. да му върне преведената на 30.12.2021 г. без основание сума от 5 000 лв. в едноседмичен срок от получаване на поканата. От приложеното известие за доставяне е видно, че ответницата е получила поканата на 11.01.2023 г.

По делото са представени счетоводни документи – платежни нареждания от "ВМВ-444" ЕООД; извлечение от Дневник сметка 401/2 на 3

"ВМВ-444" ЕООД за период от 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. контрагент ЗП Р.

Г. Б.; извлечение от Дневник за покупките на "ВМВ-444" ЕООД за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.; извлечения от Дневник за покупките на "ВМВ444" ЕООД за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. и за периода 01.03.2022 г.

– 31.03.2022 г.; фактура № 0000000240/08.01.2022 г. и фактура № 0000000242/04.03.2022 г., издадени от ЗП Р. Г. Б. на "ВМВ-444" ЕООД. От тези документи се установява, че ЗП Р. Г. Б. и "ВМВ-444" ЕООД са били в търговски взаимоотношения във връзка с продажба на едър рогат добитък, както и че през м.01. и м.03.2022 г. помежду им са били сключени сделки за продажби на крави и юници на стойност съответно – 6 528 лв. и 10 500 лв., които суми са заплатени изцяло от купувача "ВМВ-444" ЕООД на продавача ЗП Р. Г. Б.. При извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ се констатира, че ищецът Т. Г. Т. е едноличен собственик на капитала и управител на "ВМВ444" ЕООД.

Представена е покана за доброволно изпълнение, от която е видно, че Р. Г. Б. е длъжник по изп.д.№ 20219000400977 по описа на ЧСИ Ц. Д., както и че са наложени запори върху банковите му сметки в "Банка ДСК" АД и в ЦКБ АД.

Пред първоинстанционния съд ищецът Т. Т. е дал обяснения по реда на чл.176 ГПК, в които заявява, че няма сключен писмен или устен договор с ответницата и не я познава. Посочва, че банковата сметка на К. Б. му е била изпратена по Вайбър от трето лице Н. С.. Ищецът заявява, че е извършил превода, защото Н. С. му е посредничил по много сделки на "ВМВ-444" ЕООД, но между него и ответницата не е посредничил. Обяснява, че на 30.12.2021 г. е трябвало да дойдат в гр.Бяла Слатина и да вземат животни от сина на ответницата – Р. Г., който е земеделски производител и с когото търговското дружество е имало взаимоотношения чрез посредника С..

Ищецът сочи, че не е отишъл на уречената дата и сделката е останала за м.01.2022 г. Твърди, че е платил животните на ЗП Р. Г., за което са издадени необходимите документи – фактури и ветеринарни медицински свидетелства, както и че всички финансови отношения са уредени между търговското дружество и земеделския производител, като са извършени и плащания по фактурите. Заявява, че е превел сумата 5 000 лв., тъй като С. му е казал, че тези пари трябват спешно, но преводът е извършил като физическо лице на сметката на ответницата. Посочва, че парите са преведени по банков път на К., защото са й трябвали и тя щяла да ги върне, но не може да формулира дали тези пари са дадени като заем или като нещо друго, а просто ги е дал.

Според ищеца, между него и С. не е имало никаква уговорка за връщане на парите в някакъв определен срок, нито е имало уговорка да посредничи между него и К. за връщане на парите. Ищецът твърди, че не познава ответницата и няма никакви търговски или други взаимоотношения с нея, а след това е разбрал, че тя е майка на Р. Г..

По делото е разпитан като свидетел Р. Б., който заявява, че е земеделски производител и отглежда крави, както и че не познава лично ищеца, но е имал търговски взаимоотношения с дружеството му, по които нямат спорове. Посочва, че през м.август 2021 г. "Банка ДСК" АД го е осъдила за неплатени вноски по личния му кредит, било е образувано изпълнително дело при ЧСИ Ц.Д. и е било блокирано имуществото му.

Заявява, че поради тази причина не е имал пари за новогодишните празници и 4 затова е позвънил на Н. И. С. от гр.Габрово, с когото, в качеството му на посредник, търгува от 13 години. При проведения разговор му е поискал сумата 5 000,00 лв. за празниците, като уговорката е била да ги върне като продаде животни през следващата година и да му ги върне до месец-два.

Твърди, че тъй като сметката му е била блокирана е поискал и парите са били изпратени на сметката на майка му. Свидетелят заявява, че С. му е казал, че ще му изпрати парите, но не му е казал, че ще стори това чрез друго лице.