Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 11.12.2020, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
Административно дело 116/2020
Вид
Решение № 285
Подписан
11.12.2020
В сила
01.06.2021
Състав
ГАЛИНА АТАНАСОВА СТОЙЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.3 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.150 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.151 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.195, ал.5 · Закон за устройство на територията
  • чл.195, ал.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.196 · Закон за устройство на територията
  • чл.196, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 196, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.196, ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.215 · Закон за устройство на територията
  • чл.215, ал.1 · Закон за устройство на територията

Р

Е Ш Е

Н И Е № 285 гр.Кюстендил, 11.12.2020год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

СТОЙЧЕВА при участието на секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 116 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.

196, ал.4 вр. с чл.195, ал.6 от ЗУТ вр. с чл.215 ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК.

З.М.Д. *** оспорва Заповед № РД-00-119/29.01.2020год. на кмета на Община Кюстендил. Релевирани са основанията за незаконосъобразност на административния акт по чл.149, т.3 и т.4 от АПК.

Сочи се, че органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 196, ал.2 от ЗУТ като не е изслушал и уведомил всички собственици на процесния строеж. Противоречието с материалния закон се обосновава с твърдения за отсъствие на предпоставките по чл. 195, ал.6 от ЗУТ, тъй като е възможно укрепване и заздравяване на сградата, която не е застрашена от самосрутване. Претенцията е за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на деловодни разноски по приложен списък.

Доводите, оплакванията и исканията в жалбата се поддържат в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката адв. Симеонка М..

Ответната страна - кмета на Община

Кюстендил, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Марина Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата като счита оспорената заповед за законосъобразна. Прави искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите лица С.Й.В., Л.Й.И.,

Г.С.М., С.С.М., А.А.С., Д.Г.А., Р.Д.А. и Л.Д.С., не изразяват становище по жалбата.

Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:

Със заповед № РД-00-119/29.01.2020год., кметът на Община Кюстендил на осн. чл.195, ал.6 от ЗУТ, нарежда на собствениците да премахнат паянтова пристройка към паянтова жилищна сграда, находяща се в УПИ ІІ-44, кв.4 по плана наЛ.Б., община

Кюстендил.

Административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, е проведено във връзка с извършени проверки за наличие на строежи по чл.195, ал.6 от ЗУТ, наредени от Върховна административна прокуратура, в изпълнение на които кметът на община Кюстендил е изискал данни за такива строежи от кметските наместници на населените места в общината.

С писмо изх. № 14/30.10.2019г., кметският наместник наЛ.Б. уведомява кмета на община Кюстендил, че вЛ.Б. има сграда, опасна и застрашена от самосрутване, която е собственост на И.С.Д. Последният е уведомен за започналото административно производство с писмо изх. № 11-02-143/12.11.2019г. на кмета на община Кюстендил като от него са изискани документите за собственост за УПИ ІІ-44, кв.4 по плана наЛ.Б. и удостоверение за наследници. Следва заявление рег. № 11-02-143/28.11.2019г. на И.С.Д /д/, с което са приложени нотариален акт № 128,том ІІ, дело № 454/1962г. за продажба на недвижим имот, видно от който Максим Костадинов Гогев е придобил правото на собственост на парцел ІІ-44 в кв.3 по плана наЛ.Б., ведно с намиращите се в него къща и стопански постройки, както и удостоверение за наследници на собственика на имота. Видно от последното, жалбоподателката З.М.Д., както и заинтересованите страниЛ.Й. В., Л.Й.И., Г.С.М., С.С.М., А.А.С., Д.Г.А.,

Р.Д.А. и Л.Д.С., са наследници по закон на собственика на имота.

На основание чл.196, ал.1 от ЗУТ, със заповед № Рд-00-1328/03.12.2019г., кметът на община Кюстендил назначава комисия от длъжностни лица от отдел „Контрол по строителството“ към Община Кюстендил, които да извършат проверка на място на постройката в УПИ ІІ-44, кв.4 по плана наЛ.Б. на 09.01.2020г., за която да бъдат уведомени съсобствениците. С писмо изх. № 11-02-143/04.12.2019г., заповедта на кмета е изпратена до съсобствениците на постройката, но липсват данни за начина на съобщаване, както и за получаване на писмото. Към преписката е представено пълномощно от 15.01.2020г., с което З.М.Д. упълномощава сина си И.С.Д.да я представлява пред община Кюстендил по въпросите, свързани с имота и къщата вЛ.Б., като подписва всички необходими документи.

На датата 09.01.2020г., при усл. на чл.196, ал.2 от ЗУТ назначената комисия извършва проверка на място в присъствието на съсобственика Л.Л.и пълномощника на З.Д. – И.Д.. Констатациите от проверката са обективирани в протокол от 09.01.2020г., в който е описан процесния строеж като паянтова пристройка, долепена до западната фасада на съществуващата в УПИ ІІ-44, кв.4 наЛ.Б., двуетажна паянтова жилищна сграда, разположена на границата между УПИ ХІІ-43 и УПИ ІІ-44. Изводите на комисията от огледа са, че пристройката е в лошо техническо състояние с изгнила и на места деформирана носеща дървена конструкция; с голяма пукнатина по южната фасадна стена; с изгнили и изметнати на места дървени елементи на покривната конструкция. Въз основа на установеното комисията счита, че постройката е застрашена от самосрутване, негодна е за използване, поради което е станала опасна за собствениците и преминаващите граждани и превозни средства по улицата. Предвид силно амортизираните в резултат на дългогодишната експлоатация и атмосферни условия, конструктивните елементи, счита, че същите не подлежат на укрепване и заздравяване. Следва извод, че паянтовата пристройка е неподходяща по вид и материали, местонахождение и разположение, тъй като е разположена на границата между УПИ

ХІІ-43 и УПИ ІІ-44 в кв.3 наЛ.Б., с оглед на което е формирано решение да се предложи на кмета на община Кюстендил да издаде заповед на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ за премахването на същата в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

Въз основа на констатациите на комисията е издадена оспорената заповед № РД-00-119/29.01.2020г., с която кметът на Община Кюстендил, на осн. чл.195, ал.6 от ЗУТ , нарежда на собствениците З.М.Д., С.Й.В., Л.Й.И., Г.С.М., С.С.М., А.А.С.,

Д.Г.А., Р.Д.А. и Л.Д.Л.да премахнат паянтова пристройка към паянтова жилищна сграда , находяща се в УПИ ІІ-44, кв.4 по плана наЛ.Б., в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, в срок от три месеца от влизане в сила на заповедта.

Заповедта е мотивирана с данните от проверката на назначената комисия, които органът възпроизвежда в съдържанието на акта, описвайки процесния строеж като паянтова пристройка, долепена до западната фасада на съществуващата в УПИ ІІ-44, кв.4 наЛ.Б., двуетажна паянтова жилищна сграда, разположена на границата между УПИ ХІІ-43 и УПИ ІІ-44, която пристройка е с дървена носеща конструкция, като в западната фасадна стена на жилищната сграда са пробити отвори за дървените греди на пристройката, които лягат върху гредите в тази стена; преградните стени са с пълнеж от плет и кал, а покривът е едноскатен, с наклон в южна посока, покрит с марсилски керемиди. Сочи се, че пристройката е в лошо техническо състояние с изгнила и на места деформирана носеща дървена конструкция; с голяма пукнатина по южната фасадна стена; с напукани, обрушени и на места липсващи мазилки; с изгнили и изметнати на места дървени елементи на покривната конструкция; с разместени, частично изгнили и на места липсващи керемиди; с изметната и изгнила дървена дограма и липсващи стъкла на прозорците.

Съобразно вида и състоянието на постройката, органът приема, че е застрашена от самосрутване, негодна е за използване, поради което е станала опасна за собствениците и преминаващите граждани и превозни средства по улицата, а предвид силно амортизираните в резултат на дългогодишната експлоатация и атмосферни условия конструктивни елементи, то същите не подлежат на укрепване и заздравяване.

Следват констатации, че паянтовата пристройка е неподходяща по вид и материали, местонахождение и разположение, тъй като е разположена на границата между УПИ ХІІ-43 и УПИ ІІ-44 в кв.3 наЛ.Б..

Издадената заповед е изпратена на собствениците на строежа с писмо изх. № 11-02-143/30.01.2020г. Жалбоподателката е получила съобщението за издадения административен съд на 04.02.2020г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е депозирана на 11.02.2020г., т.е. в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

Пред съда е представено и прието експертно заключение вх. № 5132/16.11.2020г. на вещото лице инж. В.Ц.. Същото в частта относно фактите, не се оспорва от страните, а съдът го счита за обективно и компетентно. Констатациите на съдебния експерт са следните: процесната сграда е едноетажна пристройка към двуетажна жилищна сграда; същата е с дървена конструкция, с пълнеж от дървена плетеница, измазана с кирпич /кал и слама/; с носеща конструкция на покрива от дървени греди /главни и второстепенни/, позиционирани на ниво дървен гредоред над втория етаж на жилищната сграда, върху които стъпват дървени „попове“, столици и ребра, покрити с марсилски керемиди без дъсчена обвивка; с двускатен покрив, единият скат от който е към улицата, а другият – към вътрешната фасада от север, на който е оформена капандура; главните греди стъпват върху подложни греди от едната страна на разделителната стена между жилищната сграда и стопанската постройка, а от другата страна - на страничната западна фасадна стена на стопанската постройка; второстепенните греди стъпват върху подложни греди по уличната фасада и тази към вътрешността на парцела. За състоянието на постройката вещото лице сочи, че същата е зле поддържана и неугледна, с частично подмазване по фасадата по улицата на мястото на напукването между жилищната сграда и пристройката; керемидите са с голям просвет, а билото не е защитено с капаци; липсват улами при капандурата по северния скат, вследствие на което са се появили течове, увредили част от дървените елементи и частично отмили пълнежа от кирпич; налице са частично изгнили елементи от дървената покривна конструкция, но няма изгнили участъци от дървения плет.

Съдебният експерт установява неточност при описание на строежа в протокола на назначената комисия относно вида и състоянието на покрива /двускатен, вместо едноскатен; частично изгнили, а не масово изгнили дървени елементи от покрива; дървените елементи на сградата не са изметнати, а са недобре фасонирани и с неравности/. Предвид установеното при огледа фактическо състояние на сградата, вещото лице приема, че независимо от лошия външен вид, същата не е застрашена от самосрутване и не е опасна, като счита, че може лесно да бъде поправена и заздравена след конструктивно обследване, защото всички дефекти са видими и подмяната на компрометираните елементи е процес на демонтаж и монтаж на същите.

В съдебно заседание вещото лице сочи, че на място няма означени граници между процесния

УПИ ІІ-44 и съседния имот, като дворовете в тази част са обрасли, а и поради липсата на скица към заповедта, не е проверявала констатациите в заповедта относно разположението на пристройката.

Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 вр. с чл.196, ал.4 от ЗУТ и от адресат на оспорения административен акт, който е неблагоприятен за него и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Същата е редовна, като изпълнява изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Проверена при усл. на чл. 168 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспорената заповед е валиден административен акт, който е издаден при спазване на установената форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

Съображенията са следните:

По отношение компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална и териториална компетентност на кмета на

Община Кюстендил по арг. чл.195, ал.6 ЗУТ. Страните не спорят по компетентността.