Решение № 21674 от 28.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21674 гр. С., 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110123476 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба срещу Л. П. Л. и В. М. Л. , с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите както следва: 3248,41 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 411,96 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. – 18.05.2023 г., 48,18 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 9,73 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 18.05.2023 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

Л. П. Л. – ½ или сумата от 1624,20 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 205,98 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. – 18.05.2023 г., 24,09 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., 1 ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,86 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 18.05.2023 г., В. М. Л. – ½ или сумата от 1624,20 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 205,98 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. – 18.05.2023 г., 24,09 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,86 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 18.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 29233/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. „К. п. I“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „П. и.“ ООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответниците оспорват да са собственици на процесния имот. Оспорват наличието на облигационно отношение с ищеца. Оспорват ищецът да е публикувал ОУ в местен ежедневник. Сочат, че ищецът не е представил доказателства, от които да се установява дали в имота има абонатна станция, респ. узаконена ли е, монтиран ли е топломер и технически изправен ли е. Аргументират, че ищецът не доказва реално доставено количество ТЕ до абонатната станция на процесната сграда. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорват дължимостта на претенцията за дялово разпределение. Оспорват да са изпаднали в забава досежно процесните задължения. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи 2 възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците като собственици на имота, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

На първо място следва да се разгледа въпросът дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, във връзка с което съдът приема следното:

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото 3 съдържание на договора между страните по същия), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване - по силата на закона чл. 153, ал. 1 ЗЕ), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е сключен договор за доставка на топлинна енергия.

Установява се от представения и приет по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че на 20.03.1991 г. ответниците в настоящия процес – В. М. Л. и Л. П. Л., са придобили недвижим имот, държавна собственост - апартамент № **, находящ се в гр. С., жк К. п., бл. **, вх. *, ет. *.

От представените по делото доказателства съдът приема, че през процесния период собственици на имота са били именно ответниците В. М. Л. и Л. П. Л. .

Съдът приема, че именно ответниците се легитимират като титуляри на правото на собственост върху имота при квоти по 1/2 идеална част, съответно имат качеството потребители на топлинна енергия (при липса на данни да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице или да е сключен изричен писмен договор от някоя от ответниците или от трето за спора лице с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния период).

Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.

С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между страните за процесния период е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "М." от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид качеството на ответниците на съсобственици на имота през процесния период.

Публикацията на Общите условия не е предпоставка за възникване на облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия, а има само оповестителен характер и това, че по делото няма данни за публикация на Общите условия в един местен ежедневник не влияе върху вече възникналото 4 облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.

Разпечатката съдържа 28 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/058eb419-6b92-4429-ad27-77e85a2c8f08