Решение № 106 от 23.08.2024, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Балчик, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20233210100681 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от *** срещу *** искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от *** лв., представляваща главница за неплатена цена за мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за обекти на потребление с абонатни № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и кл. № ***, находящи се в ***, за периода от *** до *** г., за която сума са издадени 80 бр. фактури в периода от *** г. до *** г., както и сумата в размер на *** лв., представляваща сбора от мораторната лихва по процесните фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 17.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №217/04.09.2023 г. по ч. гр. д. № 544/2023 г. по описа на РС Балчик.

Твърди се в исковата молба, че между страните е било налице облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия и по осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел. енергия при общи условия за обекти, находящи се в ***, с аб. № ***, аб. № ***, аб. № ***, аб. № ***, аб. № ***, аб. № ***, аб. № *** и кл. № ***, стопанисвани на ***, имащ качеството „небитов клиент“.

Поддържа, че съгласно чл. 29 ПИККЕ присъединените към елкетроразпределитената мрежа заплащат на ищеца, освен цена за потребена ел. енергия и цена за достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа, поради което ищецът, а не електроразпределителното предприятие фактурира за периода на потреблението сумите, дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.

Поддържа, че съгласно ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със СТИ и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и чл. 11, т. 1, 2 и 3 от договорите по утвърдени от КЕВР цени. Твърди, че за процесния 1 период е начислявано единствено мрежова услуга "достъп" до електроразпределителната мрежа. Излага подробни твърдения за дължимостта на процесната мрежова услуга. Сочи, че считано от *** г. от кръга на клиентите на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, с оглед на което договорът за доставка на ел. енергия при общи условия с последния бил прекратен ex lege. Поддържа, че доставката на ел.енергия към небитовите клиенти, които в срок до 30.09.2020 г. не са сключили договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, се извършвала от досегашния доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за търговия с ел. енергия, който следвало да сключи с клиентите типов договор със срок от *** г. до *** г. С оглед на горното излага, че считано от *** г., процесните обекти служебно са преминали от *** АД, в качеството му на краен снабдител, към *** АД, в качеството му на търговец на свободен пазар. Поддържа, че за процесните обекти ответникът нямал сключен нито договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, нито типов договор. Твърди, че в издадените фактури за посочения период е начислявана единствено мрежова услуга "достъп" до електроразпределителната мрежа.

Настоява се за уважаване на така предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител и се моли за неговото уважаване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. Б. К., с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа, че *** не е носител на задължението по договорите и фактурите, въз основа на които се претендират сумите. Сочи, че задължено лице по процесните фактури е ***, ЕИК ***, като страна по сключени с *** на 03.11.2015 г. договори с №*** г. Счита, че *** не притежава пасивна процесуална легитимация по спора, тъй като не е правоприемник на ***, ЕИК ***. Твърди, че за процесните фактури няма направени записвания в счетоводните регистри на ответното дружество, нито ползван данъчен кредит. Излага, че с влязло в сила решение, постановено по гр. дело №513/2018 г. на РС Балчик, е признато за установено, че *** е собственик на апартаменти *** в сграда *** с адрес: *** като с Протокол за въвод във владение от *** г. е осъществено предаването на владението върху сочените имоти. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените в производството разноски.

В открито съдебно заседание не се явява законен или упълномощен представител на ответника. С молба вх. № *** г., чрез процесуален представител, оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Претендират се разноски.

Настоящият съдебен състав на РС Балчик като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 544/2023 г. по описа на РС Балчик е видно, че въз основа на подадено на *** г. от *** срещу *** заявление е издадена Заповед №217/04.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми за главници и лихви, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, както и разноски в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. за внесена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника *** на 12.09.2023 г., който на 06.10.2023 г. е подал възражение по чл. 414 от ГПК. Установителните искове за вземанията, предмет на заповедта, са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По делото са представени Договори №№ *** г. (л. 22-42), сключени между *** и ***, ЕИК *** за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на *** при ОУ за обекти, находящи се в *** – *** с аб. № *** , *** с аб. № ***, *** с аб. № ***, *** с аб. № ***, *** с аб. № ***, *** с аб. № ***, *** с аб. № ***.

Съгласно представения препис – извлечение от сметка на абоната (л. 43 - 44), за 2 незаплатените суми са издадени фактури за периода от *** г. – *** г., включващи главница в размер на *** лв. и обезщетение на за забава в размер на *** лв.

Представени са справки от 23.10.2023 г. за потреблението по абонатни № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и кл. № *** за периода от *** до *** г., от които се установява, че няма потребена енергия за посочените периоди.

Видно от приложените по делото фактури /л. 65 - л. 177/, издадени в периода от *** г. до *** г., е остойностено количество мрежови услуги, доставени на обекти, находящи се в ***, ***, ***, ******* с кл. № ***, възлизащи общо в размер на *** лв. От същите се установява, че техен получател е ***, ЕИК ***.

От приложеното по делото Решение №28/05.03.2019 г., постановено по гр. дело №513/2018 г. по описа на РС Балчик, влязло в законна сила на 05.12.2023 г., е видно, че по отношение на ***, ЕИК ***, е признато за установено, че ***, ЕИК ***, е собственик на апартаменти *** в сграда *** с адрес: ***. Със същия съдебен акт ***, ЕИК ***, е осъдено да предаде владението върху описаните имоти на ***, ЕИК ***, за което е съставен протокол за въвод във владение от *** г. (л. 226).

От допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че сумите по процесните фактури са получени като единична цена от 0,02053 лв/kW/ден е умножена по мощност 10 kW и съответния брой дни за отчетния период и същите са правилно остойностени. Вещото лице уточнява, че реалната предоставена мощност за обектите с аб. № № ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** е 10 kW.

От допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че съществуват просрочени неплатени задължения по процесните фактури, издадени в периода от *** г. до *** г. Съгласно заключението процесните фактури са отразени в регистрите на ***, всички са с настъпил падеж и няма отразени плащания по същите. Изяснява се, че процесните фактури не са осчетоводени от ответника, не са отразени в дневник „Покупки“ и не е ползван данъчен кредит.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срока по чл.

414 от ГПК е подадено възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за незаплатена главница за стойността на предоставена мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за обекти на потребление, ползвани на ответника ***, имащ качеството на потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление, за която стойност са издадени 80 бр. фактури от ищцовото дружество *** АД, както и e начислена лихва за забава.

Следователно основателността на исковете е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало облигационно отношение по повод доставката на електроенергия за процесните обекти на потребление; присъединяване на процесните обекти с абонатни номера ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, към електроразпределителната мрежа на ***, респ. че мрежовата услуга за достъп реално е предоставена до обектите в процесния период от *** г. до *** г.; определянето и фактурирането на цената на мрежовата услуга по предвидения в договора/закона ред; настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на тяхната стойност и 3 неизпълнението им, както и техния размер. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение. За отблъскване на исковата претенция ответникът следва да установи всички правоизклюващи и правопогасяващи факти.

Спорният по делото въпрос е към датата на фактурираните услуги, бил ли е ответникът потребител на услуга по пренос и доставка на ел. енергия и мрежови услуги за процесните обекти, бил ли е в облигационна връзка с дружеството ищец, респ. задължен ли е да заплати начислените суми з а мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа" за процесните имоти.

В конкретния случай въпреки предприетото още в отговора на исковата молба оспорване, ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи, че въз основа на съществуващо договорно правоотношение се дължат претендираните суми, не е представил доказателства за сключен договор с ответника за процесните обекти.

Видно от представените по делото Договори №№ *** г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на *** при ОУ за обекти, находящи се в *** – *** с аб. № *** , *** с аб. № ***, *** с аб. № ***, *** с аб. № ***, *** с аб. № ***, *** с аб. № ***, *** с аб. № ***, страни по същите са *** и ***, ЕИК ***. Със сключването на тези договори *** е придобил качеството „потребител“ на електрическа енергия за стопански нужди по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, съгласно който потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на *** (с предходно наименование ***) и което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.