Присъда № 4 от 18.04.2023, Военен съд - Пловдив

Мотиви по НОХД № 80/2022 г. по описа на Военен съд – Пловдив към Присъда № 4 от 18.04.2023 г.

Подсъдимият *** от резерва *** *** К. Ц. Д. – бивш военнослужещ от в.ф. *** – Пловдив е предаден на съд, за това че на 05.05.2018 г., към 12,30 ч., на път ІІ-37, км. 118+502 м., в района на гр. ***, при управление на моторно превозно средство – *** „***“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата:„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 това се сигнализира с пътен знак“, която максимално разрешена скорост за движение на пътно превозно средство от категория „С“ – извън населено място била 80 км/ч (съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП ), но в пътния участък била допълнително ограничена с пътен знак В 26 (забранено е движение със скорост по-висока от означената – 60 км/ч), като е управлявал *** със скорост от около 105 км/ч и по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с цивилно лице Г. Г. К. е причинил смъртта на цивилно лице Л. Г.а К., ЕГН *** от гр. *** и средна телесна повреда на цивилно лице Г. Г. К., ЕГН ********** от гр. ***, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота – *** – престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. “б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. “б“ и б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

По искане на адв. Г. Й. от САК, с молба на л. 43 от съд. том, в качеството на повереник на Г. К., при провеждане на разпоредителното заседание, по реда на чл. 248 от НПК, св. Г. Г. К. бе конституиран като частен обвинител на основание чл. 76 и сл. от НПК.

Наред с горното, по искане на защитата на подсъдимия адв. Д. от АК – Пловдив, в проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по реда на чл. 248 от НПК бе направено искане настоящото наказателно производство да бъде прекратено на основание чл. 250 от НПК, но последва отказ от страна на съда и по искане на защитата наказателното производство бе разгледано по общия ред.

В съдебно заседание ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив (ВОП – Пловдив) заяви, че поддържа повдигнатото обвинение, тъй като намира същото за доказано по несъмнен и безспорен начин. Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от гласните доказателства и от изслушаните две съдебномедицински експертизи и конкретно относно механизма на деянието от автотехническата експертиза.

Известно е, че в случая е водено и друго наказателно производство, тъй като основната причина за възникване на ПТП-то е това, че свидетелят К. е отнел предимството на настоящия подсъдим *** Д.. Още в хода на производството пред ОС – ***, където е разгледано делото срещу св. К., като е имало определен обем събрани доказателства, които са сочили, че Д. също е допринесъл със своето поведение за настъпване на ПТП-то и тези 1 обстоятелства са били причина, ВОП – Пловдив да образува настоящото производство. Действително основната причина за ПТП-то е ясна, сочи представителят на ВОП – Пловдив, но настоящата експертиза, включително и при изслушването й в съдебно заседание е категорична,че при положение, че Д. се е движил със скоростта, която е била по-висока от указаната със знак В 26 – „Забранено движение със скорост по-висока от обозначената“, в случая 60 км/ч, се е движил с тази скорост той самият, въпреки неправомерното поведение на другия водач – К. е можел без проблем да предотврати настъпването на ПТП-то. При това положение, сочи представителят на ВОП – Пловдив, няма съмнение, че той също е нарушил правилата за движение по пътищата и това нарушение също е в пряка причинно следствена връзка с настъпването на произшествието и съответните вредоносни резултати. По тази причини и съображения представителят на ВОП – Пловдив, моли съда да признае подс. *** Д. за виновен и при определяне на наказанието да се вземат предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало и съдействие в хода делото за изясняване на обективната истина, както и поради обстоятелството, че е налице съпричиняване, моли да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минималния, предвиден в закона размер. Като предлага за така определеното наказание да бъде приложена нормата по реда на чл. 66 НК, като бъде определен минимален изпитателен срок. Моли съда, ако признае подсъдимия за виновен, да наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, като по отношение на размера, същият моли да не бъде в много висок размер. Моли съда, ако признае подсъдимия за виновен да го осъди да заплати и направените разноски по делото.

Преди приключване на съдебното следствие бе предоставена възможност на частния обвинител да осъществи контакт с повереника си адв.

Й. от САК, като същият по телефона му е заявил, тъй като не се яви в съдебно заседание, макар да бе редовно призован, че дава съгласие делото да се приключи и в негово отсъствие.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ моли съда относно размера на това наказание, че така предложеното от прокурора като размер наказание е ниско. Този човек (сочи подсъдимия) е убиец на ***та му и уби майката на нашето дете. Това няма да се върне никога. Той изрази становище, че и той има вина, но и този подсъдим има съвина. Поради което моли съда да приеме, че човекът, който е причинил убийството на пътя, следва да бъде наказан.

Моли за налагане на максимално тежко наказание.

За подсъдимия се явява адв. Д. от АК – Пловдив, който моли съда да обърне специално внимание, защото участваме в един съдебен процес, който е плод на структурата на нашата прокуратура в Република България – сбъркана, останала от Съветския съюз, където по-горния прокурор нарежда на по-долния какво да прави. В конкретния случай прокурорът е принуден, и той точно и правно издържано бе отказал да образува досъдебното производство, но по-горният прокурор е отменил с три реда

2 постановлението му за отказ. Защитата сочи, че е вярно, че изрично не е бил поставен въпроса да бъде внесен обвинителен акт, но подчинеността е мотивирала прокурорът да внесе този обвинителен акт против неговото вътрешно убеждение. Прокурорът спрямо законите и практиката на Върховния съд каза, че “не можем да разгледаме това дело, защото първата присъда, с която е осъден К. трябва да бъде отменена“. Защитата на подсъдимия сочи, че е много интересно поведението на повереника на св.К., който след като получава изключително снизходителна присъда, тук в този процес, К. говори за най-строгото наказание, а на него какво наказание е сложено – пробация.

Защитата на подсъдимия моли съда на първо място – да бъде прекратено това производство, като подкрепя доводите си, изложени в разпоредителното заседание, и не споделя мотиви в определението, с което съдът отказа да стори това. На второ место моли защитата, ако съдът не направи това прекратяване, да има предвид мотивите на ОС –*** на стр. 18 и 19, в които изрично се тълкува и анализира поведението на неговия подзащитен Д.. В мотивите на ОС – ***, съдът е анализирал и поведението на Д., като е посочил правно има ли или не вина, т.е. този случай е от български съд, равен по степен на Военния съд – Пловдив е анализирал това поведение.

Защитата акцентира на това, че ОС – *** се е занимал и с вината на Д. и е приел, че той няма вина, независимо какво говори днес К.. Това означава, че без да се отмени тази присъда на Окръжния съд – ***, не можете да разглеждате деянието на Д.. Защитата сочи, че в пледоарията на прокурора – стр. 12 и в мотивите към присъдата на стр. 18 и 19, изрично Окръжният съд – *** е посочил решение на Върховния съд, при което оневинява деянието на неговия подзащитен, където е казано, че ако водачът изчакващ преминаването на едно МПС, не е в състояние да определи разстоянието или скоростта, в случая К., с която се движи друго МПС, е длъжен да се въздържи от влизането в кръстовището и да става причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, както е в конкретния случай. Поради горното защитата моли съда, ако не приеме тезата за прекратяването на наказателното производство, съдът да постанови оправдателна присъда.

Моли съда да не дава вяра на показанията на св. К., защото показанията му са опровергани от експертите, защото соченото от К. спиране на пътното платно, поради изгасване на двигателя, бе опровергано от експертите, които заявиха, че той се е движил по пътното платно на товарния автомобил, т.е. не му е изгаснал двигателя, а е бил в движение. Св. К. се опитва да представи някаква версия за неговото неправомерно поведение, безспорно така му се иска да бъде, защото е загинала майката на детето му, но вината за това, защитата моли съда, да приеме, че не е на подс. Д.. Защитата сочи, че К. е убиецът и няма защо да прехвърля и чисти съвестта си като обвинява някой друг. Моли съда да приеме, че няма значение каква е била скоростта на движение на подс. Д., да, и той има нарушение на правилата за движение, но те не са в причинна връзка с неговото поведение. Независимо от това с каква 3 скорост се е движил Д., защитата сочи, че К. го е видял, защото участъка е прав и К., който е завивал наляво е бил длъжен да пропусне движещият се по път с предимство ***, управляван от подс. Д.. Затова моли съда да постанови оправдателен съдебен акт. Прави и алтернативно искане, ако все пак приемете, че подс. Драанов е виновен, защитата моли така определеното наказание да бъде при условията и по реда на чл. 55 от НК, защото виновният човек е получил пробация (св.К.), това дори не е лишаване от свобода.

Защитата сочи, че може би окръжният съд го е съжалил, защото е загубил ***та си. Поради, което моли, след като св.К. е получил такова снизходително наказание, то и такава да бъде определено и за подс. Д.. В противен случай ще е налице явна несправедливост.

Защитата сочи, че не може прокурор от ВКП, който пише „Няма пречка да се даде на съд“, военно-окръжният прокурор, намиращ се в залата, предлага да се отмени присъдата и се разгледа делото и за двамата в едно дело .

ПОДСЪДИМИЯТ депозира обяснения, в които сочи, че съжалява за случилото се. Сочи, че вината е изцяло на св. К., защото той е имал доста добра видимост, за да възприеме управлявания от подс. Д. ***. Моли съда да прекрати делото.

Съдът, след като се съобрази със събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено, че подсъдимият е извършил следното:

Подсъдимият *** от резерва *** *** К. Ц. Д. е постъпил на служба в БА на 25.05.2009 г. Във военно звание „*** ***“ бил от 01.04.2015 г. Към 05.05.2018 г. бил на длъжност: *** - ***” в *** на в.ф. *** – Пловдив. Видно от приложената по делото служебна характеристика на л. 15, том 2 от ДП № 40-Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив. За подс. Д. е било установено, че той е подхождал към поставените му задачи със старание. Изпълнявал поставените задачи в срок. Познавал материалната база и техника. Проявявал готовност за поемане на отговорност и в разумен срок изпълнявал поставените задачи. Умеел добре да работи в екип. В ежедневната си работа се отличавал с дисциплина и организираност. Проявявал в отношенията си с колегите уважение, коректност и справедливост, включително и към началниците. Не е конфликтна личност. Предпазлив и съобразителен.

Физически здрав и психически устойчив, което му помагало да работи в условията на високо натоварване и различни опасности. Притежавал добра физическа подготовка.

Считано от 01.06.2020 г. е бил отчислен от списъчния състав на в.ф.

*** – Пловдив, с последна заемана длъжност: *** на в.ф. *** – Пловдив, на основание Заповед № ЗСЛ-22 от 29.05.2020 г. на л.12 – л. 13 от ДП № 40Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив.

По време на службата си е бил поощряван двукратно има и наложени две наказания, видно от приложения по делото служебен картон на л. 17, том 4

2 от ДП № 40-Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив и кадрова справка на л.

123, том 2 от ДП № 40-Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив.

НЕ е ОСЪЖДАН, факт потвърден от приложената по делото справка за съдимост на л. 19, том 2 от ДП № 40-Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив.

Подсъдимият *** Д. притежава свидетелство за управление на МПС от 11.05.2007 г., като с протокол № 729 придобил категория „В“. С протокол № 631 от 16.07.2010 г. придобил и категория „С“. С протокол № 848 от 30.07.2020 г. придобил и категория „А“ и с протокол № 886 от 06.08.2020 г. придобил и категория „СЕ“, видно от приложената справка на нарушител/водач – л. 23, том 2 от ДП № 40-Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив.