Решение № 212 от 20.12.2022, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Девня, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20213120100657 по описа за 2021 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК. Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК

202527341, срещу ответника К. К. К. искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:

- сумата 1460,35 лв, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем №5536930 от 08.07.2019г., сключен между „Вива Кредит” ООД и К. К., вземането по който е цедирано;

- сумата 364,04 лв. , представляваща договорна лихва за периода от 22.07.2019 г. до 31.08.2020 г.;

- сумата 84,96 лв., представляваща лихва за забава върху непогасената главница за период от 01.09.2020г. до 22.01.2021г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК-01.02.2021г., до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира се и за осъждане на ответника да заплати всички съдебно деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.

Твърди се в исковата молба, че на 08.07.2019 г. е бил сключен между ВИВА КРЕДИТ ООД – като заемодател и ответника – като заемател, договор за паричен заем № 5536930, по силата, на който първия предоставил на 1 втория сумата от 1500 лева. Ответникът се задължил да върне заема на 30 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 94,36 лева, вкл. първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем или общо сумата от 2830,80 лева, включваща главница, договорна лихва и такса експресно разглеждане. Ответникът е извършвал плащания по договора в общ размер на 158,82 лв и към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1460,35 лв. За ползването на предоставената заемна сума ответникът дължи договорна лихва в размер на 364,04 лв за периода от 22.07.2019г. – датата на първата вноска, до 31.08.2020г. – датата на настъпване падежа на договора. Разпоредбите на договора предвиждат, че и заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемателя. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи в размер 943,50 лв.. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 31.08.2020г. – последната падежна дата, поради което същия дължи и обещетение за забава върху непогасената главница в размер на 84,96 лв от 01.09.2020г – датата, следваща деня на последната погасителна вноска, до датата -22.01.2021г. Съгласно рамков договор за прехвърляне на парични вземания / цесия / от 01.12.2016г. и приложение №1 към него от 01.06.2020г. вземанията по процесния договор са прехвърлени на ищеца по делото, който е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

В о.с.з. представител не се явява, чрез писмена молба се излага, че от 25.11.2022г. съгласно вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД с ЕИК 202527341, е преобразувано чрез промяна на правната форма в АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД с ЕИК 207172780, за което представят и извлечение за актуално състояние от Търговския регистър. Предвид така настъпилото правоприемство по отношение на активно легитимираната страна съдът на основание чл.227 ГПК заличи като страна по делото АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД с ЕИК 202527341 и конституира като ищеца по делото АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД с ЕИК 207172780

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание не се явява, не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени, изслушано и прието по делото е заключение по съдебно -счетоводна експертиза.

По делото е прието ч.гр.д. № 317 / 2021 г. по описа на ДРС, от което се установява, че на 01.02.2021 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за претендираните с исковота молба суми. Длъжникът в заповедното 2 производство е уведомен по реда на чл. 47 ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за главница, лихва, неустойка и такси.

Не се оспорват твърденията относно сключването на договор за заем от 08.07.2019г., между ВИВА КРЕДИТ ООД и ответника К. К. К., както и относно усвояване сумата по договора, както и извършеното прехвърляне на вземания, вкл. по договора, от цедента ВИВА КРЕДИТ ООД на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНЯ

ООД. Горните обстоятелства се установяват с представените договор за паричен заем “ Viva standart 14 “ с №5536930 от 08.07.2019г., рамков договор за прехвърляне на вземания / цесия / от 01.12.2016г. и Извлечение от Приложение №1 към него, където вземането по процесния договор е индивидуализирано с трите имена и ЕГН на длъжника, дата на договора, размер на отпусната сума и остатък от дължима сума към датата на продажбата, пълномощно от цедента за цесионера да уведомява от негово име всички длъжници по вземанията на дружеството, които са цедирани съгласно рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.12.2016г. и индивидуализирани в Приложение №1, подписано от страните и неразделна част от рамковия договор за цесия уведомително писмо от „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД, до длъжника и ответник по делото К. К. К. по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба. Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че преди предявяване на иска ответникът е получил уведомление за извършената цесия на вземанията по процесния договор за паричен заем.

От заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза кредитирана от съда, се установява, че по процесния договор за кредит е извършено едно плащане на 08.07.2019г., като със същото са погасени 39,65 лв главница, 23,26 лв лихва, 33,01 лв неустойка и 62,90 лв такса за експресно разглеждане. Неизплатената главница по договора с №5536930 от 08.07.2019г., дължима от ответника, е в размер на 1460,35 лв. с отчитане на платени суми, разпределени за такса за експресно разглеждане и за неустойка за неизпълнение на задължение и в размер на 1409,11 лв., ако с плащанията по договора са били погасявани само главница и лихва по погасителен план; лихва за периода 22.07.2019г. до 31.08.2020г. - 364,04 лв. с отчитане на платени суми, разпределени за такса за експресно разглеждане и за неустойка за неизпълнение на задължение и в размер на 319,37 лв. за период 05.08.2019г – 31.08.2020г. , ако с плащанията по договора са били погасявани само главница и лихва по погасителен план; обещетение за забава върху неплатената главница за периода 01.09.2020г. – 22.01.2021г. в размер на 84,96 лв. с отчитане на платени суми, разпределени за такса за експресно разглеждане и за неустойка за неизпълнение на задължение и в размер на 55,97 лв. за същия период 01.09.2020г – 22.01.2021г., ако с плащанията по 3 договора са били погасявани само главница и лихва по погасителен план;

Съгласно чл. 1- и от договора за заем от 08.07.2019г., между ВИВА КРЕДИТ ООД и ответника К. К. К. страните заявяват, че сключват този договор на основание предложение за сключване , направено от заемателя или форма за кандидатстване, попълнена от заемателя по електронен път и Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя.

Съгласно чл. 2 от договора размера на заетата сума е 1500 лв, размера на погасителната вноска е 94,36 лв, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане – 2830,80 лв, срок на договора 60 седмици, брой на погасителните вноски - 30, фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,32 %, годишен процент на разходите на заема 49,37 %. Съгласно чл. 1, ал.2 от договора заемателят заявява, че преди подписване на договора е избрал, доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставен от кредитора, а съгласно ал. 3 от чл. 1 –и за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лв. Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора страните се уговарят с подписване на договора тази такса да се заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка една от погасителните вноски. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем, да предостави обезпечение на задълженията по договора, а именно – физическо лице поръчител, което следва да отговаря на изрично разписани изисквания на заемодателя, вписани в договора или да предостави банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. В чл.4, ал.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на това задължение на заемателя, се начислява неустойка в размер на 628,80 лева, която се заплаща на равни погасителни вноски, дължими на падежната дата на погасителната вноска по договора за заем като при това разсрочване на неустойката, месечната погасителна вноска, която следва да заплати заемателя е в размер на 115,32 лева. В чл. 8, ал.2 от договора е предвидено, че при забава на плащане на задълженията на заемателя по договора, същият дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.

Съдът приема, че между ответникът и ВИВА КРЕДИТ ООД са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, вкл и като 4 формат и размера на шрифта. Цесията е надлежно съобщена на длъжника, тъй като изходящото от ищеца като пълномощник на цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор цесионер е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.

Съдът намира, че спрямо процесния договор за финансова услуга следва да намерят приложение разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП, доколкото с оглед качеството на заемателя е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Клаузите, към които препраща договорът в чл.1 към Стандартен европейски формуляр и Тарифата, независимо че са посочени като приети от потребителя и декларирането на получаването им от потребителя при сключването на договора, поначало се считат, че не са индивидуално уговорени съгласно разпоредбата на чл.147а, ал.5 ЗЗП и в тежест на ищеца е да установи предварителното предоставяне на формуляра и Тарифата и разясняването на условията по заема. Доколкото не са ангажирани други доказателства извън самия договор с Тарифата към него, съдът намира, че не е налице установяване от ищеца индивидуално договаряне, поради което са налице предпоставки за преценка неравноправността на посочените клаузи от договора. Дори и да се приеме, че е налице индивидуално уговаряне поради декларираното от потребителя съгласие и евентуално предварително запознаване с европейския стандартен формуляр и Тарифата, то отново съдът би следвало да подложи клаузите от договора на преценка служебно за съответствие и с добрите нрави и закона по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД.