Акт от 05.04.2019, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- 547/2018
- Подписан
- 05.04.2019
- В сила
- 09.05.2019
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал.2 · Закон за потребителския кредит
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114 гр.
Горна Оряховица, 05.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 547 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощника му юрисконсулт Н. С. срещу Г.Р.Г. от гр. Г. Оряховица, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 2536/07.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1942/2017г. по описа на ГОРС: сумата 418,68 лв. главница, задължение по Договор за паричен заем №2563967/25.05.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника - заемополучател, като дружеството заемодател от своя страна прехвърля вземането в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД, с подписано на 01.07.2017 г. Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25,72 лв. - договорна лихва за периода от 08.06.2016 г. до 21.12.2016 г., сумата от 194,65 лв. неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 9 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, сумата 31,09 лв. - лихва за забава за периода от 21.12.2016 г. до 29.08.2017 г.
С молба от 20.04.2018 г. процесуалният представител на ищеца е направил оттегляне на исковете си за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 9 лв. и за законна лихва в размер на 31,09 лв.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На 25.05.2016г. между „Изи Асет
Мениджмънт“АД като заемодател и Г.Р.Г. като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 2563967. С подписването на договора заемателя удостоверявал, че е получил и запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор.
Заемната сума в размер на 750 лева била предоставена на заемателя още с подписване на договора, с което заемодателя изпълнил задължението си. Съгласно уговореното между страните по договора, ответникът следвало да върне сумата, ведно с договорната лихва на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 55,55 лева.
По договора за заем ответникът извършил плащания в общ размер на 621,70 лева, като не били погасени задълженията му за главница в размер на 418,68 лева, договорна лихва за периода от 08.06.2016г. до 21.12.2016г. в размер на 25,72 лева, 31,09 лева обезщетение за забава за периода от 21.12.2016г. до датата на подаване на заявлението 07.09.2017г. и 194,65 лева неустойка, дължима поради неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на сумата.
Ищцовото дружество придобило процесните вземания на „Изи Асет Мениджмънт“ АД към ответника по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия от 30.01.2017г. и Приложение №1 към него от 01.07.2017г.
Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания, по което било образувано ч.гр.д.№ 1942/2017г. по описа на ГОРС и издадена заповед за изпълнение. Поради ненамирана на ответника на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ГПК ищецът предявил настоящите искове.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.
131 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията в исковата молба, че ответникът не бил уведомяван за извършеното прехвърляне на вземания и само на това основание, исковете следвало да бъдат отхвърлени. Приложеното към исковата молба уведомление било подписано от представител на новия кредитор и не било връчвано на ответника.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. №1942/2017г. по описа на ГОРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника Г.Р.Г., който не е намерен на адреса си, поради което е налице правен интерес за ищеца да установи със сила на пресъдено нещо вземането си и стабилизира изпълнителната сила на заповедта.
Ищецът твърди, че е придобил вземането срещу ответника по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични вземания сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 30.01.2017г., като към исковата молба е приложено заверено за вярност копие от рамковия договор /л.14-24/.
Като доказателство по делото е прието копие от пълномощно, с което цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава ищцовото дружество да уведоми от негово име всички длъжници за извършената цесия /л.21/.
За установяване възникването на процесните вземания в полза на цедента, ищецът е представил заверено за вярност копие от договор за паричен заем № 2563967 сключен на 25.05.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Г.Р.Г., с който на ответника е предоставен заем в размер на 750 лева, срещу задължение да го върне на 15 вноски всяка от които 55,55 лева. Истинността на представения договор за паричен заем не е оспорена от ответника.
За изясняване на фактическата обстановка по спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза.В заключението си вещото лице посочва, че с процесния договор за паричен заем на ответника е предоставен паричен заем в размер на 750 лева в брой при фиксиран лихвен процент по заема 35% и общ размер на всички плащания 833,25 лева. Съгласно чл.4, ал.2 от договора поради непредставяне на обезпечение по договора е начислена допълнително неустойка в общ размер на 391,50 лева, чието месечно плащане било в размер на 26,10 лева прибавян към всяка от 15 договорени вноски по кредита. За погасяване на задълженията си по договора за кредит ответника внесъл суми в общ размер на 585,70 лева, с които според счетоводните записвания при ищцовото дружество били погасени главница в размер на 331,32 лева, договорна лихва в размер на 57,33 лева, неустойка в размер на 196,85 лева, а непогасени били задължения за главница в размер на 418,68 лева, договорна лихва в размер на 25,17 лева, неустойка за неосигуряване на обезпечение в размер на 194,65 лева, разходи и такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 9 лв. и мораторна лихва за периода от 21.12.2016 г. ди 29.08.2017 г. в размер на 29,31 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, обосновано и компетентно дадено /л. 80-85/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно изложените от страните твърдения, с доклада по делото е разпределена тежестта на доказване на спорните факти в производството. За уважаване на предявения установителен иск в тежест на ищцовото дружество бе да докаже издаването в негова полза на Заповед № 2536/07.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1942/2017г. по описа на ГОРС за процесните вземания, предявяването на настоящите искове в едномесечния срок. Ищецът следваше да докаже сключването на договор за паричен заем №2563967/25.05.2016 г.между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Г.Р.Г. и предоставянето на заемната сума на заемателя; размерът на претендираните от ответника вземания, както и надлежното уведомяване на ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия.
С отговора на исковата молба особения представител назначен на ответника не оспорва сключването на процесния договор за паричен заем, но оспорва размерът на претендираните вземания, както и че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник.
Съгласно константната съдебна практика на
ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.
Ответникът възразява, че не е надлежно уведомен за извършената цесия, но такова уведомяване е извършено с връчване на исковата молба, като няма твърдения на ответника за извършени преди това плащания към цедента.
По отношение размера на претендираните от ответника суми бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установи размерът на внасяните от ответника суми и как същите са осчетоводени за погасяване на задълженията му по договора за кредит.
Уговорената в чл.4.2 от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за неравноправна клауза и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер. Със задължителна практика в ТРОСТК №1/09г., с т.3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението, т.е.следва да съобрази всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по направеното възражение на ответника.
Разпечатката съдържа 41 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/058d90e1-ecbe-4b88-b66e-5ccaa1593f26