Решение № 440 от 05.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Велико Търново, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Станислав Стефански

Ангелина Богданова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500542 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба Г. Р. В., чрез адв. В. Д., против Решение № 57/04.06.2024 г., постановено по гр. дело № 202/2024 г. по описа на РС – Елена, с което молбата на С. Е. Б. по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за съдебна защита е била уважена.

С въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение. Навеждат се доводи, че основният въпрос, който е подлежал на проверка от районния съд е свързан с приложението на понятието „интимна връзка“ и по-точно с правната регламентация на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН вр. пар. 1, т. 6 от ДР на ЗЗДН. Счита, че по категоричен начин се е доказала липсата на интимна връзка между жалбоподателя и С. Б., която да представлява съвкупност от трайни лични, интимни и сексуални отношения, продължили повече от 60 дни. Сочи, че постановеният съдебен акт се основава само на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В тази връзка, изтъква, че са нарушени основни принципи на гражданския процес. Моли за отмяна на решението, постановено от РС – Елена и за обезсилване на издадената въз основа на него Заповед за защита № 6/04.06.2024 г. Претендира направените 1 за двете инстанции разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата от страна на молителя С. Б..

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на С. Е. Б. по Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде издадена съдебна заповед за защита против Г. Р. В.. Районният съд е уважил молбата и е издал заповед за защита.

По ЗЗДН защита може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл.3, ал.1, т. 2 ЗЗДН защита може да търси пострадал от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Спорно по делото е наличието на интимна връзка между молителката и жалбоподателя.

Молбата за защита е подадена в рамките на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 6 ЗЗДН. В тази връзка, за да се постанови защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени конкретните действия от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.

2

Несъмнено е, че въззиваемата, като молител в производство по ЗЗДН е следвало с допустимите по ГПК и ЗЗДН доказателствени средства да установи, при условията на пълно и главно доказване, твърденията, на които основава искането си за съдебна защита. Следователно, тя е трябвало, съобразно изискванията на чл. 154 ГПК да установи по несъмнен начин, че именно Г. В. е автор на твърдяните актове на насилие на процесната дата и по описания от нея начин. Следва да се отбележи, че неизпълнението на задълженията на страните, свързано с носената от тях доказателствена тежест е скрепено със санкцията, съдът да приеме твърденията им за недоказани.

Недоказаните твърдения не са факти и не пораждат никакви правни последици, включително не могат да бъдат ценени от съда при формиране на вътрешното му убеждение по делото и при произнасянето му по съществото на спора. В процесната хипотеза, и в производствата пред двете съдебни инстанции, въззиваемата успешно е провела доказване на сочените от нея обстоятелства. По делото са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на молителката и в този смисъл твърденията й, възпроизведени и в представената от нея в качеството на пострадало лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, относно времето, мястото, начина на извършване на домашното насилие и самоличността на извършителя на същото биват подкрепени от доказателствената съвкупност, поради което настоящият съдебен състав приема същите за доказани. Ето защо, представената от молителката декларация сама по себе си може да послужи като самостоятелно основание за издаването на заповед за защита, съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН . С оглед изложеното, следва да се приеме, че въззиваемата е проявила нужната процесуална активност.

С оглед на специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е представен улеснен за молителя, търсещ защита, ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашното насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно 3 доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Законът за защита от домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, с възможност за събиране на доказателства от страните - съгласно чл. 13 ЗЗДН. По този начин е охранено и правото на защита на ответника в производството, който има възможност и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, установено изрично в чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства. Тук не става дума за разместване на доказателствената тежест, но не може да има спор относно придадената от самия закон доказателствена стойност на декларацията по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН, която не може да отпадне само на базата на простото й оспорване, без провеждане на доказване в противната насока. При оспорване на декларацията обаче, за ищеца също възниква задължение за представяне на допълнителни доказателства в защита на твърденията му /ако такива са представени и от ответника в противния смисъл /. В тежест на ищцата е да докаже по делото твърдяните в молбата и декларацията обстоятелства, които са оспорени, за да бъде постановено издаването на заповед за защита. Следва да се подчертае, че смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие, като в разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, "домашно насилие " е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лицата, които се намират или са били в семейна или родствена връзка.

Конкретиката на процесния случай е такава, съобразно относимата писмена и гласна доказателствена съвкупност по делото, която еднопосочно установява осъществения акт на домашно насилие по отношение на С. Б. от страна на Г. В., който я е нападнал пред дома й с ножици, като й нанесъл удари в областта на главата и тялото. Установено по делото е и наличието на „интимна връзка” между страните. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, ал. 6 от ДР на ЗЗДН, „интимна връзка” представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по смисъла на 4 предходното изречение са отношения с продължителност поне от 60 дни.

Посоченият обективен признак "трайни" на интимните отношения навежда на извод, че законът изисква не само трайни интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, които са безспорно установени не само от декларацията по чл. 9 ЗЗДН, но и подкрепени от самия жалбоподател. На следващо място, законът изисква и наличието на трайни лични отношения между тях, каквито в случая безспорно са установени.

Макар и жалбоподателят да представя доказателства, удостоверяващи временното му пребиваване в Холандия, то за периода, през който С. Б. и Г. В. са били на територията на различни държави /от месец ноември 2023 г. до началото на месец април 2024 г./, то контактите между тях не са преустановени и този факт не се оспорва от страните. В тази връзка, следва да се приеме и наличието на трайни лични отношения между тях, чиято продължителност е била повече от 60 дни.

В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по делото от фактическа страна налага извод за установеност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита.

Събраните за целта доказателства установяват по категоричен начин отношенията между молителката С. Б. и ответника. За начина на извършване на насилието следва да се кредитира посоченото от молителката в молбата, което се подкрепя от свидетелските показания, които правилно съдът кредитира и от писмените доказателства.

Самостоятелният анализ на събрания доказателствен материал, извършен от въззивния съд по отделно и в съвкупност, обосновават в нужната степен извършването от жалбоподателя Г. В. на сочения от молителката акт на физическо насилие. Ответникът не е оборил обстоятелствата и фактите изложени в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Ето защо, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице условията по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН и е уважил молбата да се издаде заповед за защита и да наложи мерки за защита.

Наложените мерки от първоинстанционния съд като вид са подходящи и адекватни за постигане на възпиращ и превантивен ефект спрямо ответника, като съдът е съобразил тежестта на осъществената от въззивника проявна форма на насилие.

5

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски на жалбоподателя не се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57/04.06.2024 г., постановено по гр. дело № 202/2024 г. по описа на РС – Елена.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.

17, ал. 6 ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6