Решение № 18739 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18739 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110110800 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил кумулативно обективно съединени установителни искове срещу А. Е. М., както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 262,82 лв. - представляваща 1/2 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ..., за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. и от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.08.2023г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 129,54 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 262,82 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2020г. – 01.08.2023г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 24,83 лв. – представляващо 1/2 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.07.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.08.2023г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,32 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 24,83 лв. за периода 15.09.2020г. – 01.08.2023г.

И срещу Е. П.-Р. и А. П. С., както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 131,41 лв. - представляваща 1/4 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ..., за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. и от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.08.2023г. до окончателното изплащане;

1

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 64,77 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 262,82 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2020г. – 01.08.2023г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 12,41 лв. – представляващо 1/4 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.07.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.08.2023г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,66 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 24,83 лв. за периода 15.09.2020г. – 01.08.2023г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. ..., тъй като ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок са депозирани отговори от ответниците, чрез адв. Б., И. и Л., с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия, съответно собствеността върху имота. Сочат, че между страните не е налице договорно правоотношение. Считат, че не се дължи обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. и от м.05.2021г. до м.04.2022г., като намира, че ответника изпада в забава след отправена му покана. Поддържат също, че в общите условия на дружеството не са въведени срокове за изпълнение на задълженията за услугата „дялово разпределение“, ето защо счита, че и за нея следва да се прилага правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Навежда подробни доводи за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на 2 топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот от 09.12.1986г. на същата дата Е. Кочков и Веска Кочкова са придобили имот с адрес: гр. .... Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

Наследниците на Е. Кочков и Веска Кочкова съгласно удостоверение са П. М. и А. М., придобили по наследство по 1/2 ид.ч. от имота и отговарят за съответните задължения.

В хода на процеса е починал П. М., като е оставил за наследници Е. Р. и А. С., придобили по наследство по 1/4 ид.ч. от имота и отговарят за съответните задължения.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

3

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

От заключенията на СТЕ и ССчЕ се извежда, че стойността на главницата за потребена ТЕ е 1377,95 лв., а сумата дължима за дялово разпределение е 49,65 лв. Следва да се възприеме вариант две на заключението, който е изготвен за периода, посочен в исковата молба, както следва.

От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период има данни за извършени плащания за ТЕ в общ размер на 902,46 лв., която следва да се приспадне или дължима остава 475,49 лв.

Ето защо А. Е. М. дължи главница за ТЕ – 237,76 лв./121,56 евро/, а за ДР – 24,86 лв./12,71 евро/ и Е. П.-Р. и А. П. С. главница за ТЕ – 118,87 лв./60,78 евро/, а за ДР – 12,41 лв./6,35 евро/,всеки, до които суми следва да се уважат исковете.

4

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, към което съдът се присъединява, няма погасени по давност задължения за главници.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Основателността на иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погА.ването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнА., като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.

Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната година, в случая на 2020 г./ е изтекъл в случая на 14.06.2020 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по общата фактура от 29.09.2020г. да са били възникнали. Няма данни също общата фактура за 2022г. да е била издадена преди изтичане на срока. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху прогнозните фактури. Следователно, за да бъде поставен в забава в плащането на общото задължение, потребителят следва да бъде поканен, за което обстоятелство не са представени доказателства по делото.