Определение № 1156 от 30.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1156 гр. Бургас, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100500495 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Б. С. П. ЕГН ********** и В. Г. П. ЕГН **********двамата от *****, чрез адв. Надежда Арнаудова- АК-Бургас, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №53, подадена против Определение №807/05.02.24г., постановено по гр.д.

№1557/ 23г. по описа на БРС,изменящо и допълващо Определение№ 113/05.01.24г. по гр.д.

№1557/23г. на БРС в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени а заплатят на С. М.

М. – ответник в същото производство- сумата от 400лв., представляваща разноски по делото, сторени за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба определението за разноските се сочи за неправилно и необосновано, като се иска неговата отмяна и ново произнасяне, при което искането за разноски да не бъде уважено, а алтернативно се моли за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение, сочено за прекомерно.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички изнесени в становището на жалбоподателите възражения против искането на ответник М. за присъждане на разноски за защита в проведеното съдебно производство, на основание чл.248 от ГПК.

Поддържат, че изводът на БРС за присъждането на сумата от 400лв. е немотивиран,че възложеното в тяхна тежест възнаграждение на адвоката на ответната страна не е съобразено с обема на извършеното правно представителство, изразяващо се единствено в подаването на отговор по исковата молба, след което делото е прекратено поради оттеглянето на иска и че казусът не е с фактическа и правна сложност, оправдаващи уговорения размер на хонорара.

Дирят се разноски за производството и не се ангажират нови доказателства.

В писмения отговор, подаден от ответник С. М. М. с ЕГН ********** и поС.ен адрес:

*****, чрез адв. Елена Петрова от БАК, с адрес на дейност: гр.Бургас, ул.“В.Левски“№9, ет.1, 1 частната жалба се оспорва като неоснователна, т.к. едва на 16.01.24г. страната е узнала за оттеглянето на исковата молба от ищците, но е ангажирала правната си защита по делото преди това-на 04.01.24г., след получаването на препис от исковата молба на 20.12.23г.Отговорът на исковете е постъпил в БРС също на 04.01.24г., т.е. в рамките на предвидения в закона процесуален едномесечен срок, а страната е нямало как да знае, че ищците възнамеряват да оттеглят претенциите си.

Счита, че му се дължат съдебно-деловодни разноски, т.к. има осъществено редовно процесуално правно представителство, реално платен хонорар в размер на заявената по делото сума, разноските за който са били претендирани също в срок - още с отговора на исковата молба.

Позовава се на разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, според която като ответник има право на разноски и при прекратяването на делото.

Намира за изцяло неоснователни и доводите за намаляване на разноските за адвокатски хонорар поради прекомерност с оглед ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, защото възнаграждението за представителството е съобразено с естеството на казуса и е уговорено в размер на минимума от 400лв., визиран в НМРАВ.

Молил е жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и е възразил срещу претенцията за присъждане на разноски на другата страна в настоящото производство, включително на сторените за адвокатско възнаграждение такива.

Не са ангажирани нови доказателства.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК и чл.248 от ГПК сочи частната жалба за допустима, като подадена в рамките на предвидения в закона процесуален преклузивен срок, но разгледана по същество -за неоснователна, предвид следното:

Производството по гр.д.№1557/23г. по описа на БРС е било образувано по исковата молба на настоящите жалбоподатели против етажните собственици, обитаващи сградата, находяща се на административен адрес:гр.Бургас, ул. „Цар Симеон І“№131, по претенции за заплащане на парични суми( в общ размер от 4300лв.), които считат за дължими им заради извършен с техни средства наложителен ремонт за поддръжката на общите части на сградата, намираща се в режим на етажна собственост. Един от ответниците–етажни собственици е С. М. М.. Конкретно от него ищците претендират общо сумата от 287 лв., ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба, до окончателното изпълнение.

Исковата молба е постъпила в БРС на 16.03.23г.Според наличните данни ответник М. е уведомен за делото чрез лично връчване на исковата молба с приложенията на дата 20.12.23г.

На 04.01.24г. М. е упълномощил като свой процесуален представител в производството адв. Елена Петрова, която е подала писмен отговор на исковете в срока по закон, постъпил в БРС на 04.01.24г. в 12,51 часа. Към отговора са приложени писмени доказателства, както и пълномощното на адвоката, ведно с договора им за правна защита и съдействие от 04.01.24г.

Поискано е и присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски.

От горепосочения договор е видно, че страните са уговорили възнаграждение за правната услуга в размер на 400лв., заплатени в брой от възложителя М..

На 03.01.24г. ищците са подали молба до съда за спиране на делото,поради внезапно влошено здравословно съС.ие на ищец В.П., а на 04.01.24г. в 16,49 часа в съда е постъпило заявление от горните лица за прекратяване на делото, т.к. оттеглят исковете си.

2

На 05.01.24г. БРС е постановил определение за прекратяване на делото на основание чл.232 от ГПК без да изиска съгласие от ответниците, т.к. оттеглянето е заявено преди насрочването на първото по делото съдебно заседание. В този акт съдът не се произнесъл по възлагането на разноските.

Ответник М. е уведомен на 16.01.24г. чрез адвоката си за прекратяването на делото и възможността да го обжалва в едноседмичен срок.

На 16.01.24г. в БРС чрез адв. Петрова е подадена молба за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, като е поискано ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените за адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство в първа инстанция в размер от 400лв. такива.

Уведомени за производството, настоящите частни жалбоподатели са заявили писмено становище, с което молят искането да бъде оставено без уважение като неоснователно, т.к. пред БРС е представен само отговор от адвоката на М., делото е прекратено поради оттеглянето на исковете още преди производството по него да се развие, адвокатът не е участвал в съдебни заседания и е подал само отговор на исковата молба, освен това делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност.

Изтъкнати са и съображения, че ищците са боледуващи пенсионери, възрастни хорасъответно на 85 и 95 години, поставени в стрес и нуждаещи се от средства за лечение и грижа, че претенцията за разноски спрямо тях е неморална, т.к. ответникът не си е платил задължението, а претендира пари за процесуална защита, която е можел и сам да осъществи по делото, защото е адвокат.

С обжалваното пред БОС определение, БРС е установил пропуска си да присъди дължимите на ответната страна на основание чл.78, ал.4 от ГПК деловодни разноски при прекратяването на процеса и като е съобразил, че адвокатската защита е ангажирана преди постъпването на молбата за оттеглянето на иска и че уговореното възнаграждение е платено, както и че е в минималния, визиран в НМРАВ размер, намирайки останалите възражения за ирелевантни за повдигнатия спор, е допълнил акта си за прекратяването на производството, осъждайки ищците да заплатят на ответник М. сумата, дадена за адвокатски хонорар от 400лв.

БОС намира определението за правилно.

Разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски и при прекратяването на делото, което в случая е безспорен за страните факт.

С оглед наличието на предпоставките за прилагането по делото на посочената норма, според БОС ответник Ст.М. има право за присъждането на сторените такива, което се обосновава така:

Прекратяването на процеса е постановено от съда на 05.01.24г. на основание чл.232, ал.1 от ГПК, вследствие оттеглянето на исковете, заявено още преди насрочването, респективно провеждането на първото по делото съдебно заседание.

Видно от материалите по делото е, че ответникът е уговорил защитата си в процеса след уведомяването му за образуването на делото, но преди подаването на волеизявлението за оттеглянето на претенциите. Това е очевидно от информацията, отразена в печатите, положени върху постъпилите по делото молби на страните. Данните сочат, че отговорът на исковата молба, ведно с пълномощното и договорът, ангажиращ процесуалното представителство на ответника от 3 един адвокат, както и молбата с волеизявлението за оттегляне на исковете и за прекратяване на процеса, са постъпили в съда в един и същи ден, но в рамките на същия, защитата на ответната страната е организирана и обявена пред БРС времево преди десезирането на съда от ищците.Също така в кориците на делото няма нито твърдения, нито факти, навеждащи на предположение за предстоящо прекратяване на процеса. Следователно наличните данни не определят поведението на ответника да ангажира по делото адвокатска защита за интересите си, на каквато има законно признато право, като шиканьозно спрямо другата страна в процеса.

Освен това има реално извършена правна услуга(подаване на отговор от адвоката), съответна на началния етап на развитието на процеса преди прекратяването му, която е действително заплатена, т.к. договорът за правна защита в частта, отразяваща плащането на възнаграждението представлява разписка, която го доказва.

Обстоятелството, че ищците са хора в напреднала възраст, с ниски доходи и влошено здравословно съС.ие има правно значение при диренето на правна помощ за представителство и защита от съда или когато се цели освобождаването на страната от внасянето на държавни такси и разноски по делото при наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК, но не е факт, признат от закона като значим за освобождаването им от задължението да платят разноските на другата страна в процес, в който са въвлечени по чужда воля.

В практиката се застъпва становището, че отговорността за разноските е обективна и невиновна, произтичаща от закона, като в основата й стои най-общо казано идеята за възстановяването на сумата, с която страната, спечелила делото(респективно ответникът, срещу когото делото е прекратено)е обедняла заради поведението на другата страна, повдигнала един в крайна сметка неоснователен спор(респективно инициирала и съответно преустановила по собствена преценка един съдебен процес).

Възстановяването на икономическото равновесие на страните, изводимо от чл.78 от ГПК е опосредено и от преценката за адекватност на сторените от правоимащата страна разноски, т.к. законът изключва възможността посредством присъждането им да се предизвика неоснователно обогатяване.

Ведно с изложеното следва да се съобрази, че чл.7, ал.2,т.1 от НМРАВ предвижда минимален размер на адвокатско възнаграждение за съдебната защита на страна по един иск с цена до 1000лв. в размер от 400лв., а чл.2,ал.5 от НМРАВ визира за осъществени процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията да се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.

Предвид това и след като претенциите срещу ответник М. са две с цена под 1000лв.(ищците са двама, а общо претендираната от ответника сума е 287лв.), следва да се заключи, че минималното възнаграждение за защитата му в процеса би следвало да е 800лв.

При така изложените разсъждения, БОС прави крайния извод, че в случая няма законно основание да откаже плащането на възнаграждение за ангажирания по делото като защитник на ответник М. адвокат, нито има основание да намали хонорара му по размер, след като е дори под минималния, визиран в НМРАВ и може да се прецени като напълно съответен на извършената до момента на прекратяването на делото правна услуга.