Определение № 715 от 22.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 715 гр. София, 22.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600876 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.А. Х.-служебен защитник на осъдения С.

Т., роден на *** в Република Молдова срещу определение от 30.06.2025г. на СГС, НО, 1 – ви състав по чнд № 3818/2025г., с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, определено му с протоколно определение, постановено по нчд №274/2025г. по описа на РС- Русе.

В частната жалба е изразено несъгласие с така постановеното определение на СГС, което защитникът счита за неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се оспорва констатацията на първоинстанционния съд по отношение липсата на втората предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения, като се сочи, че са налице всички правни основания, за да бъде постановено условното предсрочно освобождаване на осъдения С. Т. в какъвто смисъл е отправено и искането му до настоящата съдебна инстанция.

Софийски апелативен съд, след като разгледа частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на атакуваното определение на СГС, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е стигнал до извод, че не може да се приеме, че по отношение на осъденият С. Т. са налице предпоставките за постановяване на условното му предсрочно освобождаване. Доводите в тази насока се споделят и от апелативния съд, а именно:

1

Към настоящия момент осъденият С. Т. изтърпява общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, определено му с извършеното кумулиране на наложените му наказания с влязло в сила определение №212/05.03.2025г. по НЧД№274/2025г. на РС- Русе, при първоначално определен общ режим. За начало на настоящото общо най- тежко наказание е зачетена датата 14.11.2024г., като по горепосоченото НЧД 274/2025г. на РС- Русе му е зачетен предварителен арест от 5 /пет/ месеца (считано за периода от 09.12.2023г. до 09.05.2024г.). Освен това за времето от 14.08.2024г. до 14.11.2024г. е изтърпял определеното за отделно изтърпяване наказание, постановено по НОХД 828/2023г. на РС- Несебър в размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим (видно от данните от затворническото досие).

Сред материалите по делото е приложена и справка на Затвора-гр.София, от която е видно, че към 30.06.2025г. С. Т. е изтърпял фактически- 1 /една/ година, 0 /нула/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни, от работа- 0 /нула/ дни или всичко 1 /една/ година, 0 /нула/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни и има неизтърпян остатък – 5 /пет/ месеца и 14 /четиринадесет/ дни. Предвид посочените данни настоящият съдебен състав намира за правилен и обоснован извода на контролираната инстанция, че безспорно е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

От друга страна втората кумулативна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1 от НК изисква и наличието на доказателства за поправянето на л.св. С. Т.. Приложените по делото доказателствата не сочат за обективиран траен и необратим процес на корекция у осъденото лице.

Настоящият състав на САС се солидаризира напълно с виждането на контролираната инстанция, че от цялостното поведение на л.св.С. Т. в условията на пенитенциарните заведения, както и от данните, обективирани в затворническото му досие, не е налице започнат поправителен процес при осъдения, тъй като същият до момента е имал пасивно поведение, не е участвал в трудови дейности в местата за лишаване от свобода, не е вземал участие и в културно-масови и спортни мероприятия или други пенитенциарни мероприятия, целящи осмисляне на свободното му време.

От данните по делото и в подкрепа на горепосоченото за наличието на едно пасивно поведение у осъдения в пенитенциарните заведения е и обстоятелството, че за пръв път С. Т. е подал заявление за работа на 16.05.2025г., което е едва няколко дни след депозирането му на молбата му за условно предсрочно освобождаване до контролирания съд (от 10.05.2025г.), което и според въззивната инстанция се приема като формален акт, целящ единствено условно предсрочно освобождаване. Тоест поведението на осъдения С. Т. макар и да не е съпроводено с участието в конфликтни ситуации или с неуважително отношение към служителите в местата за лишаване от свобода или към другите лишени от свобода, следва да бъде характеризирано като обичайно дължимото поведение на осъдено лице, което не може да бъде прието като изключително такова.

От друга страна, съобразно данните в приложените по делото документи и становища, представени от служителите на затворническата администрация, които пряко са ангажирани с провеждането на корекционната работа и които имат 2 непосредствени възприятия от поведението на л.св.С. Т., е установено по делото, че актуалната оценка на риска от рецидив е 65т. ( т.е. средна стойност), а рискът от сериозни вреди за обществото също е среден (предвид и обремененото му съдебно минало- осъждан е неколкократно, въпреки че за първи път е в местата за лишаване от свобода по настоящото му осъждане), като независимо от осъществяваните до момента корекционни мероприятия, същите остават непроменени спрямо първоначално определените им стойности.

Първоинстанционният съд правилно е отчел, че при осъдения С. Т. се запазват почти без промяна дефицитите в зоните на нуждите, свързани с уменията му за мислене и за справянето с проблемни ситуации и неговото отношение към извършеното деяние.

И настоящата инстанция се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че наличните дефицити в зоните на нуждите, пасивното му поведение, неполагането на труд, липсата на данни за участието му в културни, спортни мероприятия, насочени към осмисляне на свободното време в пенитенциарните места, липсата на награди, както и запазването на средните стойности на риска от рецидив и на риска от вреди, в съвкупност, не могат да обосноват еднопосочен извод, че към настоящия момент са постигнати целите на наказанието по чл.36 НК и е налице трайна и необратима промяна в нагласите, ценностната система и мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот извън местата за лишаване от свобода у осъдения С.

Т..

Посочените данни потвърждават, че е правилно виждането на СГС, че корекционната работа с осъдения С. Т. следва да продължи и през неизтърпения остатък от наложеното му наказание в условията на пенитенциарното заведение.

Изложеното, води и настоящата съдебна инстанция до извода, че към момента не са налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за постановяване на претендираното от осъденото лице условно предсрочно освобождаване, поради което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са възраженията на жалбата за тенденциозност на доклада на пенитенциарната администрация. Възраженията не почиват на никакви обективни данни за субективно или пристрастно отношение към лишения от свобода и са заявени декларативно. Неоснователен е и доводът на жалбата, че първоинстанционният съд е кредитирал само доклад по делото и е възпроизвел неговото съдържание, а не е представил собствени аргументи и определението е лишено от мотиви. Напротив, прочитът на определението показва, че то е надлежно мотивирано. що се отнася до собствените аргументи на съда – те не престават да бъдат такива, когато възпроизвеждат съдържание на докладите на администрацията, тъй като последните са сред регулираните от закона доказателствени източници по смисъла на чл. 439а, ал. 2 НПК, които съдът не само може, но и е длъжен да съобрази.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.06.2025г. на СГС, НО, 1-ви състав, постановено по ч.н.д. № 3818/25г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения С. Т., роден на *** в Република Молдова за предсрочно условно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, определено му с протоколно определение по нчд №274/2025г. по описа на РС- Русе.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4