Определение № 1729 от 02.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1729 гр. Варна, 02.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500699 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Николаевич Д., подадена чрез адв.

П. П., срещу Определение № 2024/16.02.2024г., постановено по гр. дело № 8789/2023г. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на Определение № 14471/06.12.2023г., постановено по гр. дело № 8789/2023г. по описа на РС-Варна, в частта му за разноските.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като не споделя извода на РС-Варна, че същият е станал повод за завеждане на делото. Отправено е искане за отмяна на определението.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

В писмен отговор насрещната страна „Енерго – Про Продажби“ АД оспорва жалбата като неоснователна и настоява същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за частното производство.

Съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По реда на чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. дело № 6025/2023г. по описа на ВнРС по заявление на „Енерго-Про Продажби” АД. С влязло в сила Разпореждане № 18059/16.05.2023г. заявлението е отхвърлено поради пречка за неговото уважаване – чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, тъй като е установено, че длъжникът няма постоянен адрес на територията на Република България.

С Разпореждане № 20501/01.06.2023г. съдът е указал на заявителя, че 1 може да предяви осъдителен иск за вземането си, предмет на заявлението, в едномесечен срок от съобщението, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Разпореждането е връчено на 08.06.2023г., като с молба от 07.07.2023г. заявителят е представил като доказателство заведена в деловодството на РСВарна искова молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 8789/2023г. по описа на РС-Варна.

Ищцовото дружество „Енерго-Про Продажби” АД е предявило по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 3-то, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно съединени осъдителни искове против А. Николаевич Д. за заплащане на следните суми:

600, 69 лв., представляваща дължима сума за доставена и неплатена електрическа енергия и мрежови услуги за обект с адрес: гр. Варна, к. к.

„Чайка“, ул. „Б. Бъчваров“ 109, вх. 4, ет. 9, с аб. № 32Z40109909442Y, по партида с кл. № **********, като за стойността на доставената ел. енергия и предоставените мрежови услуги са издадени фактури в периода 14.09.2022г. до 12.04.2023г., както и сумата от 33, 36 лв. – лихва за забава, начислена за периода от датата, следваща падежа на задължението по всяка от фактурите до 05.05.2023г.

С влязло в сила Определение № 14471/06.12.2023г. съставът на РСВарна е прекратил производството по гр. дело № 8789/2023г. по описа на РС – Варна, поради оттегляне на исковете, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените разноски по делото в размер на 555 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал молба за изменение на Определение № 14471/06.12.2023г. в частта му за разноските, като е поискал разноски в полза на ищеца за първоинстанционното производство да не се присъждат.

С обжалваното определение молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение по съображения, че ответникът с поведението си е дал повод за предявяване на иска и в негова тежест следва да се възложат сторените от ищеца разноски.

Определението е правилно.

В случая заповед за изпълнение въобще не е издавана – заявлението е отхвърлено, а последицата от спазването на срока по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК се изразява в това, че съдът е обвързан да приеме, че искът, предявен в хипотезата на чл. 415, ал. 3, предл. последно ГПК е предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца. Налице е само една от предвидените в посочената разпоредбата предпоставки – признанието на иска, доколкото е извършено плащане на задълженията от страна на ответника А. Николаевич Д. в хода на процеса. Изводът на съда, че плащането е извършено в хода на процеса, следва от обстоятелството, че исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК. В случая се считат предявени от 16.05.2023г. – 2 датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а плащането на задълженията е извършено след това – на 05.07.2023г., видно от приложените квитанции на л. 56-57.

Липсва другата предпоставка – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Към датата на сезиране на съда (16.05.2023г.) са били налице изискуеми и неплатени задължения от страна на ответника А.

Николаевич Д. към ищцовото дружество. Датата на образуване на исковото производство пред РС-Варна е без правно значение. Заплащането на задълженията от негова страна, извършено в хода на процеса, е довело само до оттегляне на исковете от страна на ищеца, но не и до отпадане отговорността на ответника за разноски. Доколкото десезирането на съда и последвалото прекратяване на делото е обусловено от извършеното от длъжника-ответник в хода на процеса плащане, отговорността за сторените от ищеца в производството пред РС-Варна разноски, е именно на ответника.

По тези съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

Разноски за настоящото частно производство не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 8994/08.04.2024г. по рег. на ОС-Варна, подадена от А. Николаевич Д. чрез процесуален представител, срещу Определение № 2024/16.02.2024г., постановено по гр. дело № 8789/2023г. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на Определение № 14471/06.12.2023г., постановено по гр. дело № 8789/2023г. по описа на РСВарна, в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3