Решение № 96 от 04.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. С., 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500052 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.317, вр.чл.312, ал.1, т.1, вр. чл. 258 - чл.

273, ГПК /Глава двадесет и пета Бързо производство от ГПК/.

С решение № 209 от 11.09.2025 година, постановено по гр.д.№ 1268/2024 година, на ЕПРС е

ОСЪДЕНО ЗАД „ А. Б.“АД - С., ЕИК ********* да заплати на С. С. Р., ЕГН ********* сумата 2 500.00 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2024г. до окончателното изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция за разликата до заявения размер от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 01.04.2024г., около 21.00 часа на бул. „Н.“ в гр. Е. П., обл.

С., в лентата за движение в посока гр. Е. П. - с.С. между л.а.„М. Е*** К.", с Д* № С* **** В* и л.а „Р. К." , с Д* № С* **** Р*, за който е имало към 01.04.2024г. сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“;

ОСЪДЕНО ЗАД „ А. Б.“АД - С., ЕИК ********* да заплати на В. А. В., 1

ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. С. Р., ЕГН ********* сумата 1 500.00 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2024г. до окончателното изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция за разликата до заявения размер от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 01.04.2024г., около 21.00 часа на бул. „Н.“ в гр. Е. П., обл. С., в лентата за движение в посока гр. Е. П. - с.С. между л.а.„М. Е*** К.", с ** № ** **** ** и л.а „Р. К." , с Д*№ С* **** Р*, за който е имало към 01.04.2024г. сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

С решението си ЕПРС се е произнесъл и касателно възлагане на разноските по казуса по правилата на чл.78 ГПК.

Срещу решението е депозирана в срок въззивна жалба, подадена от първоначалния ответник ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С.“ №**, чрез адвокат Л. С. М. от САК.

Излагат се оплаквания за неправилност на атакувания първоинстанционен съдебен акт, като се изтъкват съображения за неговата отмяна в следните части, с които ЗАД „А. Б.“ АД е осъдено да заплати сумата над 1250,00 лева до уважения размер на претенцията от 2500,00 лева (общо за сумата от 1250,00 лева) по иска за неимуществени вреди, претърпени от ищцата С. С. Р. , ЕГН *********, ведно със законната лихва за забава от 30.04.2024 г. до окончателно изплащане на тази сума и за сумата над 750,00 лева до уважения размер на претенцията от 1500,00 лева (общо за сумата от 750,00 лева) по иска за неимуществени вреди, претърпени от ищеца В. А. В. , ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. С. Р., ведно със законната лихва за забава от 30.04.2024 г. до окончателно изплащане на тази сума.

Счита, че е налице съпричиняване от страна на ищците за настъпване на вредоносния резултат, поради непоставяне на обезопасителен колан от страна на майката и специално столче за детето, което и ЕПРС е приел в мотивната част на обжалваното решение, но не се е съобразил при определяне размера на обезщетенията. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адвокат Х. А. З., пълномощник на С. С. Р., ЕГН *********, с адрес: с. Б. лично и В. А. В., ЕГН ********** с адрес: с. Б., действащ чрез своята майка и законен представител С. С. Р., ЕГН *********, с адрес: с. Б., с който се иска оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на атакуваното първоинстанционно съдебно решение, като правилно и законосъобразно, поради изложени съображения в тази насока. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав намира решението за валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Основните спорни въпроси, заявени с въззивната жалба и оспорени с отговора са свързани с наличието и степента или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалите при ПТП лица.

Настоящата съдебна инстанция споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка касателно осъщественото ПТП по време, място и обстановка, вина на делинквента, начин, вид, характер и интензитет на получените от ищците – настоящи въззиваеми увреждания, като същата става част от фактическите и правни съждения в настоящия съдебен акт.

От разпитаните пред ЕПРС свидетели и заключението на КСАТЕ безспорно се установява, че по време на ПТП ищцата не е била с обезопасителен колан и не е имало поставено детско столче в лекия автомобил „М. Е*** *.", с Д* № ** **** **, управляван от съпруга на пострадалата и баща на детето – св. А.К., където са се возели на задната седалка ищците, а детето се е намирало в скута на майката. В резултат на последвалия насрещен удар от страна на другия автомобил, управляван от делинквента - водачът на л.а.„Р. К.", с Д*№ С* **** Р*, св.Г., след неправомерно навлизане от негова страна в лентата за движение на л.а.“М.“, ищцата се е ударила в детето и в предна лява седалка, така че уврежданията, получени при нея са в резултат от удар в предна лява седалка и в детето. Ако то не се е намирало в нея, а в детско столче и майката е била с обезопасителен колан по време на пътния инцидент, тя и детето не биха получили установените по делото увреждания.

Всичко изложено дотук мотивира въззивния съд да приеме по отношение на майката С. Р., че районният съд макар и без да е изложил подробни мотиви в тази насока правилно е приел, че е налице съпричиняване от нейна страна, като въпреки, че не е посочил точното процентно съотношение на степента, като краен резултат окръжния съд приема, че уважената и присъдената част от 2500 лева от първоначално претендираната сума от 5000 лева, при извършена, но неизрично посочена от ЕПРС редукция от степен на съпричиняване 50 % води до същият краен размер на получените и претърпени от ищцата вреди – 2500 лева.

Касателно малолетното пострадало дете В. В., действащ чрез неговата майка и законен представител С. Р., въззивният съд намира, че не е налице съпричиняване, поради следните съображения:

В настоящия казус бащата К., управляващ автомобила, в който са се возили пострадалите му жена и дете, всъщност не е обезпечил, в качеството му на водач на МПС поставянето на обезопасителен колан на малолетния си син.

Съгласно чл. 137а – чл. 137д от Закона за движение по пътищата (ЗД вП), задължението да се осигури безопасността на пътуващите малолетни лица, включително и закопчаването на обезопасителните колани на детско столче, е вменено в задължение единствено на водача на МПС. Тази норма се явява 3 специална спрямо общото задължение родителите да полагат грижи за своите деца, заложено в чл. 125, ал. 1 от Семейния кодекс.

Родителят, пътуващ като пасажер, в случая - пострадалата ищца и майка на детето няма задължение, което да не е изпълнила и да доведе до съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. В този случай съпричиняване не е налице, тъй като пътуването на детето в лекия автомобил без закопчан предпазен колан на детско столче е резултат на противоправното поведение на водача, но не и на пасажера в колата, макар и негов родител.

Поради това съдът приема, че липсата на упражнен надзор от родител, който не управлява автомобила, не води до съпричиняване при възникването и л и з а увеличаване на вредите при настъпване на пътнотранспортното произшествие. Също така следва да се отчете и че малолетният не може да формира правно валидна воля, поради което не може да му бъде вменено задължение за обезопасяване.

В подкрепа на горното се явява и константната практика на ВКС , обективирана в: Решение № 19 от 08.02.2017 г., на ВКС, ІV г.о., постановено по т.д. № 50177/ 2016 г.; решение № 44 от 23.06.2020 г., на ВКС, Т.К., І отд., постановено по т.д.№ 1879/ 2019 г; Решение по т.д. № 2722/2019 г. на II т.о.;

Решение по т.д. № 972/2021 г. на I т.о.; Решение по т.д. № 2637/2021 г. на I т.о. и Решение по т.д. № 1692/2022 г. на II т.о.; (Решение по гр.д. № 50177/2016 г. на ВКС, IV г.о., Решение по т.д. № 2722/2019 г. на ВКС, II т.о., Решение по т.д.

№ 1692/2022 г. на ВКС, II т.о.

Настоящият състав приема, че след като районният съд е преценил наличие на съпричиняване от страна и на двамата ищци и е намалил претендираните обещетения, както следва: о т 5000 лева на 2500 лева - за майката и от 5000 лева на 1500 лева - з а малолетното дете, макар и без дължимата обосновка в тази насока, на практика е приел степен на съпричиняване 50% от майката и 70% от детето.

Тъй като окръжният съд обаче е обвързан от обхвата на въззивния контрол, обективиран с оплакванията в жалбата и тъй като липсва такава от пострадалите лица, не може да редуцира приетото от ЕПРС процентно съотношение.

Въпреки това настоящият съд счита, че поради липса на въззивно обжалване от страна на детото В. В., действащо чрез неговата майка и законен представител С. Р. в отхвърлителната част от размера на претенцията му за причинени неимуществени вреди за сумата над присъдените 1500 лева, ведно със законните лихви от 30.04.2024 година до окончателното изплащане на сумата, до първоначално предявения размер от

5000 лева, първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила и окръжният съд не разполага с правомощие да го увеличи, както би било основателно в случай на въззивно оплакване и с оглед гореизложеното в тази посока, поради което не следва да го редуцира в съответствие с искането на въззивника.

С решението си първоинстанционният съд е достигнал до правни изводи и идентичен краен резултат, съвпадащи с тези на въззивния съд, макар и по други съображения, поради което същото следва да бъде потвърдено в 4 обжалваните части.

В отхвърлителните му части решението на ЕПРС, като необжалвано е влязло в сила и не може да представлява годен обект на въззивна проверка.

Горното обуславя неоснователност на въззивната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на Районен съд – Елин Пелин потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на въззивното производство, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на адвоката на въззиваемите общата сума от 422,00 евро / 825,00 лева, на осн.38, ал.1, т.2 от ЗА, вр.чл.7, ал.2, т.1 и т.2, вр.чл.2, ал.5 НВАР – по двата субективно съединени иска (по т.1 – дължими 400 лева и по т.2 – дължими 425 лева).

Същата е в размер на минимума по НВАР, поради което се явява неоснователно възражението на въззивника за неговата прекомерност.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 209 от 11.09.2025 година, постановено по гр.д.№ 1268/2024 година, по описа на Районен съд – Елин Пелин в обжалваните части.

ОСЪЖДА ЗАД „ А. Б.“АД - С., ЕИК ********* да заплати по сметка в „У. Б." АД, IBAN: BG ** UNCR **** **** **** **, BIC: ********, с титуляр адвокат Х. А. З., БУЛСТАТ: *********, адвокатско възнаграждение в размер на 422.00 евро / 825,00 лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5