Решение № 86 от 22.06.2022, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 57/2022
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 22.06.2022
- В сила
- 22.06.2022
- Състав
- АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ, МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 118ж, ал. 2 · Закон за водите
- чл. 200, ал. 1, т. 23 · Закон за водите
- чл. 46 · Закон за водите
- чл. 46, ал. 1, т. 4 · Закон за водите
- § 1, т. 22 · Закон за водите
- § 1, т. 34 · Закон за водите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
22.06.2022
Град
Кърджали
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
Съд
Състав
На
01.06
Година
2022
В открито заседание и следния състав:
Председател
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
Членове
Айгюл
Шефки
Мария
Божкова
Секретар
Мариана Кадиева
Прокурор
Росица
Георгиева като разгледа докладваното от
Ангел
Момчилов
КАН дело номер
57 по описа за
2022 година.
Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Депозирана е касационна жалба от пълномощник на
„Маказа Бетон“ ЕООД ***, против Решение № 13/24.02.2022 г., постановено по АНД № 273/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 111/12.11.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Маказа Бетон“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 23 от Закона за водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв., за извършено нарушение на чл. 118ж, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закон за водите. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв.
Сочи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, с които е приел, че процесното нарушение на чл.
118ж, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, е доказано в процеса. В тази връзка излага съображения, че съда неправилно основал своите мотиви за доказаност на извършеното от касатора административно нарушение, кредитирайки изцяло показанията на свидетелите на административно-наказващия орган - актосъставителя и свидетеля по съставяне на АУАН, за сметка на тези, дадени от свидетелите на санкционираното дружество (св. Д. и К.).
На следващо място сочи, че представеното по делото писмо с изх. № ПВО-47/25.07.2014 г., независимо, че не представлявало разрешително по смисъла на чл. 46 от ЗВ, то същото обуславяло законно основание на иззетото от *** и установено при проверката количество инертни материали – около 1000 куб.м. непресята баластра и около 200 куб.м. пресят материал.
В заключение стича, че в хода на съдебното следствие пред въззивния съд не било установено по безспорен начин извършването на вмененото му нарушение.
Предвид горното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 13/24.02.2022 г., постановено по АНД № 273/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдено НП № 111/12.11.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив и вместо него да постанови съдебно решение, с което да отмени цитираното постановление.
В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът по касация – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по основание. Моли съда да постанови акт, с който да потвърди решението на районния съд и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.
Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на доказателствата по делото и нарушения на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 111/12.11.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Маказа Бетон“ ЕООД, ***, с ЕИК ***, на основание чл. чл. 200, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв., за нарушение на чл. 118ж, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за водите. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр, Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съставът на първоинстанционния съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 118ж, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, състоящо се в изземване с механизация на наносни отложения от повърхностен воден обект, без издадено разрешително за ползване на воден обект. Приел е, че жалбоподателят е извършил процесното административно нарушение, тъй като добивната дейност била осъществявана в полза на дружеството, с техника, управлявана от лица намиращи се в трудовоправни отношения с касатора.
Изложил е мотиви, че с оглед констатираното административно нарушение, правилно и законосъобразно е била приложена съответната санкционна норма на чл. 200, ал. 1, т. 23 от ЗВ.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на дружеството-касатор, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В тази връзка като е приел, че описаното в НП нарушение е безспорно установено и е потвърдил НП, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.
Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 22.05.2021 г. санкционираното дружество - „Маказа Бетон“ ЕООД ***, в нарушение на чл. 118ж, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от
ЗВ, е извършвало изземване на наносни отложения с механизация от воден обект – коритото на ***, в участък, намиращ се в землището на ***, без разрешително за ползването на този воден обект.
Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на процесното административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Този извод на районния съд се подкрепя от всички релевантни по делото доказателства – писмени и гласни, поради което административното деяние се явява установено по несъмнен начин.