Решение № 122 от 06.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Велико Търново, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500041 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 391 от 31.10.2023 г. по гр.д. № 236/2022 г. Окръжен съд Русе е признал за установено по отношение на Т. П. В., че В. Г. В. е носител на вещно право на ползване по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. Русе, *********, подробно описан, и е осъдена Т. П. В. да предаде на В. Г.

В. владението върху същия имот. С решението е осъдена Т. П. В. да заплати на В. Г. В. сумата от 338,33 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на описания недвижим имот, на основание чл. 59 ЗЗД за периода от 01.03.2022 г. до 11.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 12.04.2022 г., както и да заплати сумата от 30000 лв., на основание чл. 59 ЗЗД, представляваща платена от В. В. продажна цена за описания имот на 30.09.2021 г. вместо Т. П. В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска – 12.04.2022 г. до окончателното й изплащане. С решението е отхвърлен предявеният от В. В. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД против Т. П. В. за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на описания 1 имот за периода от 01.12.2021 г. до 28.02.2022 г. и над сумата от 338,33 лв. до 1746,60 лв., като неоснователен. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Т. П. В., с оплаквания за неговата неправилност. Излагат се съображения, че съдът е разгледал един нищожен, привиден договор за собственост, в каквато насока са направени възражения в хода на производството. Твърденията на ищеца за заплащане на покупна цена не съответстват на записаното в нотариалния акт.

Извършените разплащания между лицата са направени при условията на привидност, а учреденото право на ползване потвърждава факта, че жалбоподателката е била подставено лице, действащо в полза на ищеца.

Освен това сключената сделка противоречи на морала и добрите нрави, допълнителен аргумент за което е изповядването й на стойност под данъчната оценка за имота. Не е доказано твърдението, че Т. В. ограничава ищеца да ползва имота, тъй като той има ключове и достъп до него. Претенцията за наем според жалбоподателката следва да бъде редуцирана, предвид това, че в имота живее и детето на ползвателя, като противоречащо на закона и морала е да се претендира наемна цена и от детето. Претенцията за заплащане на сумата от 30000 лв. също е неоснователна и недоказана. Сделката е нищожна, като привидна, ищецът няма отношения, които да дават възможност да му бъде учредено дарствено и безвъзмездно от непознати лица право на ползване. Липсва кауза и намерение това да бъде сторено. Оспорва се изводът на съда, че на 30.09.2021 г. ищецът е извършил плащане на чуждо задължение, като се навежда довод, че дори да е записано, че учреденото му право на ползване е безвъзмездно, очевидно не е такова. Никъде не е записано, че основанието е покупка на недвижим имот в полза на трето лице – Т. В.. Не са обсъдени възраженията за нищожност на договора в частта относно учреденото право на ползване, поради липса на съгласие и липса на предмет. Не е обсъдено възражението досежно наличието на привременна делба между страните.

Моли съда да отмени постановеното решение, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат отхвърлени ищцовите претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който заема становище за неоснователност на подадената жалба.

2

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Обжалваното решение е допустимо, поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Русе са предявени искове от В. Г. В. против Т. П.

В. за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението на недвижим имот, подробно описан, както и да заплати сумата от 1746,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за периода от 01.12.2021 г. до 11.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и за заплащане на сумата от 30000 лв., представляваща платена от ищеца вместо ответницата цена по нотариалния акт, ведно с лихва за забава.

Изложени са обстоятелства, че двамата са бивши съпрузи, разведени през 2016 г., но съжителствали съвместно до 2021 г. Ищецът продал собствен недвижим имот, за да закупят друг такъв в централната част на града.

Сделката била изповядана на 30.09.2021 г., като за собственик на имота решили да бъде посочена ответницата, а на ищеца да му бъде учредено безвъзмездно и пожизнено право на ползване на целия имот, което изрично е било посочено в нотариалния акт. В края на октомври 2021 г. отношенията между двамата се влошили, като бившата му съпруга в края на м. ноември 2021 г. го изгонила от жилището. Въпреки опитите на ищеца ответницата да освободи доброволно имота и да му го предостави за ползване, това не се случило. Ищецът отправил писмена покана на 01.03.2022 г., с която официално я поканил да освободи имота, връчена при отказ за получаване.

Вместо това, ответницата започнала да му се заканва, с което ищецът счита, че тя го възпрепятства да упражнява правото си на ползване. Счита, че му се 3 дължи и обезщетение за лишаване от право на ползване за периода от 01.12.2021 г. до 05.04.2022 г., при средна пазарна цена за наем на имота от 400 лв. месечно. Излага, че договорената цена за имота била 44550 евро, за което бил съставен предварителен договор за покупко-продажба на имота.

Основната част от цената се договорили да бъде платена от ищеца, а сума от 30000 лв. – от ответницата. Срещу сумата, която ищецът ще плати, тя се съгласила да му бъде учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване.

На 30.09.2021 г., когато било уговорено изповядването на сделката, ответницата нямала сумата, като твърдяла, че банката отказала да й отпусне потребителски заем в сочения размер. За да не пропадне сделката и ищецът да не загуби внесеното капаро от 2000 евро, той превел вместо ответницата по 15000 лв. на всеки от продавачите по техните банкови сметки. При изповядване на сделката не обърнал внимание, че в договора е посочена сумата от 30000 лв., която ответницата е заплатила на продавачите, това изявление не отговаря на истината. С оглед на това, с поканата за доброволно изпълнение ищецът поканил ответницата да му върне сумата от 30000 лв., заплатена от него вместо нея като цена за имота, като плащане на сумата не е осъществено и до момента.

С отговора на исковата молба ответницата твърди, че в собственото на бившия й съпруг жилище, находящо се в гр. Русе, *******, с лични средства тя направила ремонт и го обзавела, върху имота имало две договорни ипотеки, които изплащали с нейни средства. Решили да продадат жилището мебелирано, като с едната част от парите се погасят ипотечните заеми на бившия й съпруг, а с другата част да закупят друго жилище на нейно име, за да създаде всички условия за отглеждане на сина им. Със закупуването на новото жилище на нейно име извършили една привременна делба, като тя получила в реален дял трансформираните лични средства, дарени от родителите й и сестра й. В. има достъп до имота, има ключове, бравата не е сменяна и ответницата не е възпрепятствала влизането му в имота. От камерата за видеонаблюдение се вижда, че той е влизал там, ответницата не го възпрепятства, но той не иска да го ползва. Твърди, че В. не е упражнявал вещното си право на ползване, не е обитавал жилището по негова лична воля, нито под формата на пребиваването му в него, място за съхранение на лични вещи, за извършване на каквито и да е дейности. Имотът се използва от ответницата и сина й с предназначение за живеене, а ищецът 4 живее на друг адрес с приятелката си. Счита, че тя има валидно юридическо основание да ползва имота, а носителят на право на ползване няма право на ревандикационен иск. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване, тъй като В. може реално да ползва имота.

Заплатената цена от 30000 лв. е от привременна делба между страните, с която те са уредили имуществените си отношения по време на брака.

С молба от 26.09.2022 г., депозирана преди първото по делото съдебно заседание, е направено възражение за частична недействителност под формата на нищожност на частта от договора, с която е учредено в полза на В.

В. право на ползване върху имота, поради липса на съгласие и липса на предмет. В първата част от договора продавачите са продали собствеността си на Т. В., поради което нямат правото във втората част от него да учредяват право на ползване на трето лице, което сочи на липса на предмет. Същата част от договора е нищожна и поради липса на съгласие от страна на купувача за учредяване право на ползване на В..

С обжалваното решение са отречени възраженията за нищожност на клаузата от договора, с която е учредено право на ползване на ищеца, прието е, че ответницата без правно основание лишава ищеца от упражняване на учреденото му право на ползване, поради което предявеният ревандикационен иск се явява основателен и подлежи на уважаване. Приет е за основателен искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение от лишаване от право на ползване за имота, но за периода от 01.03.2022 г. /когато е отправена покана от страна на ищеца/ до 11.04.2022 г., при месечна пазарна наемна цена от 290 лв., поради което за този период искът е уважен в размер на 338,33 лв., а за разликата до претендирания размер от 1746,60 лв. и за периода от 01.12.2021 г. до 28.02.2022 г. искът е отхвърлен.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 30000 лв., квалифицирана по чл. 59 ЗЗД, е прието, че е доказано от събраните гласни и писмени доказателства плащането на сумата от страна на ищеца, възражението на ответницата за договорки между нея и ищеца, че поради изплатени суми от нейна страна с нейни лични средства, ищецът ще заплати вместо нея продажната цена за имота, е прието за недоказано, което е обусловило извода за основателност и доказаност на този иск в пълен размер.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите 5 на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка по предявените от ищеца искове е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.

Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 15.06.2010 г., е прекратен развод по взаимно съгласие, като постигнатото споразумение е утвърдено с Решение № 827/21.06.2016 г. по гр.д. № 3404/2016 г. на Районен съд Русе. В споразумението е посочено, че всички имуществени отношения между тях са уредени, като движимите вещи, придобити по време на брака са поделени извънсъдебно и доброволно, и нямат претенции един към друг.

Ищецът е бил собственик на недвижим имот в гр. Русе, *******, което се установява от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 109, д. № 2094/2006 г. Този имот е продаден от него на 03.09.2021 г., видно от нотариален акт № 230, д. № 684/2021 г., за сумата от 68000 евро, получена по банков път /извлечение от банкова сметка в ОББ АД, от където се установява заверяване на сметката със сумата 132736 лв./. За продажбата на имота е бил сключен предварителен договор от 30.08.2021 г., от който се установява продажната цена от 75000 евро, от които 7000 евро – капаро, получено в деня на подписване на предварителния договор и 68000 евро – в деня на нотариалното изповядване на сделката. В предварителния договор е посочено, че имотът се продава в състоянието, установено по време на огледа, без обзавеждането на детската стая, телевизори в стаите, както и лични вещи и произведения на изкуството.