Решение № 875 от 07.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. В., 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20223100101851 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД от К. Т. К. срещу М. В. К. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 32 000 евро, представляваща половината от продажната цена в размер на 64 000 евро за ***, находящ се в гр.В., ул.“ ***, изплатена изцяло от ищеца, дължима на ищеца по уговорка между страните, както, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда ***г. до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, с който се претендира заплащането на сумата от 32 000 евро, представляваща стойност на обогатяването на ответницата в резултат на придобиването на ½ ид.ч. от ***, находящ се в гр.В., ул.“ ***, със средства, изплатени изцяло от ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда ***г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е живял на семейни начала заедно с ответницата като отношенията им започнали през 2007г. от това съжителство се родили и двете им деца Р., р. ***г. и В., роден през ***г. ответницата не работела от началото на съвместното им съжителство до месец януари 2015г., когато започнала работа като служител в кметство А.. Ищецът издържал изцяло нея и децата от 1 доходите, които реализирал от частния си бизнес. Сочи, че през периода 1999г.

– 2007г. работел в круизна компания, където бил много добре заплатен и спестил около 300 000 лева. В годините разпръснал тези средства в различни банки, за да не са на едно и също място. Твърди, че през 2014г. решил да инвестира част от парите си в закупуване на жилище като искал по ¼ ид.ч. от него да бъде записана на децата му, а останалата половина да е за него.

Харесал жилище - ***, находящ се в гр.В., ул.“ ***, чиято стойност възлизала на 64 000 евро. Ответницата го разубедила имотът да бъде закупен на децата и поискала половината от него да бъде записана на нейно име и след това като пораснат тя да прехвърли собствеността на децата. На 29.12.2014г. ищецът превел сумата от 12 500 лева за капаро на имота, а на 21.01.2015г. в деня на изповядване на сделката превел по сметката на продавача 52 100 евро и на 23.01.2015г. остатъкът от 5 500 евро. В нотариалния акт вписали съгласно уговорката, че ответницата е купувач заедно с ищеца. Тъй като към този момент двамата живеели на семейни начала ищецът разчитал на думата от ответницата и не оформили договорките в писмен вид. При попълване на декларациите за произход на средства пред нотариуса ищецът заявил, че в неговите сметки има и нейни средства, за да може да установи произход на нейната част по съвет на нейните адвокати, които беше наела. Впоследствие след раздялата на страните през 2018г. вместо да изпълни поетото обещание и да прехвърли собствеността на децата, тя инициирала дело за делба на имота и така изпълнение на обещанието й станало невъзможно, тъй като имотът бил изнесен на публична продан. Ответницата направила изявление и многократно уверявала ищеца, че ще му изплати сумата за нейния дял, с което то й се съгласил, но и това обещание не било изпълнено.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Излага се, че страните са живели заедно на съпружески начала в продължение на 11 години от 2007г. до 2018г. Имат родени три деца - Р., род. през ***г., В., роден през ***г., но починал скоро и В., роден през ***г. През ***г. страните взели решението да закупят собствено жилище, което да заплатят по равно и да бъде собственост на двамата. Всеки от тях разполагал със свои лични средства, а ответницата разчитала и на помощ от родителите 2 си при бъдещата покупка. В периода *** - 2014г. М. К. предала на ищеца на части в брой общо около 65 000лв., които да послужат при бъдещата покупка на жилище. Част от предадената на ищеца сума М. К. изтеглила от свои банкови сметки, а останалата получила от родителите си В. и А.К.. Целта била необходимата сума за закупуване на жилището да бъде на разположение на ищеца, който при намиране на подходящ имот да го плати, без да е необходимо участието на ответницата. Тогава това се налагало поради здравословните проблеми на М. К. във връзка с бременността й през ***г., когато от м. юни до раждането на детето В. на 25.10.***г. тя била хоспитализирана в СБАГАЛ „М.Д." гр.С.. Впоследствие тя била и твърде ангажирана с грижите за двете деца. През декември 2014г. ответницата намерила апартамента на ул. "***", който се предлагал на цена от 64000 евро.

На 29.12. 2014г. се подписал предварителен договор и било платено капаро от 6400 евро, а остатъкът от цената бил преведен на продавача в деня на сключването на окончателния договор на 21. 01. 2015г. Въз основа на изложените обстоятелства ответницата твърди, че чрез договора за покупкопродажба от 21. 01. 2015г. страните са закупили недвижим имот срещу цена от 64000 евро, половината от която е платена с нейни средства. Това обстоятелство е признато от ищеца с подписаната от него при изповядването на сделката декларация по ЗМИП. Сочи още, че сега наведените от ищеца твърдения влизат в противоречие с тези по подадените от него искови молби по гр.д.№ 1137/2019г. по описа на ВОС, по гр.д.№ 320/ 2022г., гр.д.№ 872/2022г., гр.д.№ 1165/22г., гр.д.№1326/2022г. и гр.д. № 1559/22г.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.12.2014г. К. К. и М. К. са сключили предварителен договор със С.В. за закупуване на *** в гр.В., ул.»*** срещу продажна цена от 65 000 евро.

С договор за покупко-продажба от 21.01.2015г., обективиран в НА №7, том I, рег.№228, дело №6/2015г. на нот.№335- П.С., К. К. и М. К. са закупили *** в гр.В., ул.»*** срещу продажна цена от 65 000 евро, като е посочено, че 6 400 евро от тази сума е изплатена по банков път преди подписване на нотариалния акт, а остатъкът ще бъде изплатен по банков път в деня на подписването му.

3

Представени са преводни нареждания от 21.01.2015г. за заплатени такси от М. К. към АВ. за заплатени такси за вписване и към О. В. за заплатен местен данък.

Представена е декларация от К. К. по чл.4,ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 ЗМИП, в която същият е декларирал произхода на паричните средства за закупуване на самостоятелен обект с идентификатор *** – половината от тях в размер на *** евро са на М. К., а другата половина в размер на *** евро са негови лични спестявания. М. К. също е подписала декларация, в която е посочила, че сумата от *** евро за закупуване на самостоятелен обект с идентификатор *** са нейни лични спестявания.

От представените удостоверения за раждане се установява, че страните имат две деца Р., родена на ******г., и

В., роден на 25.10.***г.

Упражняването на родителските права е предоставено на майката М. К. с решение по гр.д. №20798/2019г. по описа на ВРС.

На ***г. К. К. е изпратил покана чрез нот.№*** Д.Б. до М. К., в която е посочил, че при закупуване на ***-самостоятелен обект с идентификатор *** двамата са имали уговорка идеалната й част да се прехвърли на децата при навършване на подходяща възраст / 15г. – 17г./ , а ако не изпълнят тази уговорка, тя да му заплати при поискване ½ от платената продажна цена.

Отправена е покана за заплащане на сумата от *** евро или левовата й равностойност.

С Решение №2923/07.07.2020г. по гр.д. №4837/2019г. по описа на ВРС е допуснат до делба ***-самостоятелен обект с идентификатор *** в равни квоти между съделителите К. К. и М. К..

Свидетелката Г.Е.П. излага, че е братовчедка на ответницата. Сочи, че М. и К. се запознали през 2007-***г. и повече от десет години живели на семейни начала до лятото на 2018г. в къщата на родителите на М.. В периода на тяхното съжителство свидетелката била в много близки отношения с двамата като семейни приятели. М. и К. търсели да закупят жилище с определени параметри, което не било спешно, защото имали къде да живеят.

Свидетелката също участвала в търсенето при огледите. Искали жилището да е по-голямо и в определен район. Споделяли, че ще участват в равни квоти и във всичко си участвали заедно. Тръгнали да развиват бизнес. Бащата на М. В. К. закупил място с пари, които получил при пенсионирането си, в което К.

4 вложил средства и направил сервиз. На фирмата на К. било учредено право да ползва имота, а постройките в него били построени от К.. В семейството си събирали общо парите за разходи и приходи и по същия начин участвали при закупуване на жилището. Когато се събирали заедно с К. и М., обсъждали за каква сума могат да закупят жилище и тя варирала от 65 000 до 70 000 евро.

Правили огледи на жилища в района на *** и *** като търсели да бъде близо до родителите им. М. имала спестявания от работата й като стюардеса. К. имал спестявания от работата си като сервитьор по кораби. Отделно М. разчитала на финансовата помощ на родителите си, които винаги й помагали финансово. М. и К. имали готови спестявания. Свидетелката присъствала един път, когато бащата на М. й дал малка сума пари да я приложи към сумите, които събират, за да могат да закупят жилище. Сумата била в размер на 20 000 лева като баща й казал, че тя е за подпомагане на семейството да си закупи жилище. Това било, когато се родило малкото дете на М., което било кръстено на дядо си. На даването на тези пари били свидетелката, съпругът й , майката и бащата на М. и М.. По това време К. на работа в сервиза и не присъствал. Баща й дал парите в брой и уточнил, че са закупуване на жилището. Цялото семейство знаело, че си търсят жилище. М. ги помолила да я придружат до нейната банка, за да изтегли още малко пари според дневните лимити, за които мисли, че са били 4000-5000 лева. Изтеглила парите и после минали през сервиза и предали парите. Сервизът се намирал на три минути път от къщата, в която двамата живеели. К. и М. казвали, че не искат парите да преминават по банков път заради разходите по банковите транзакции. Това била честа практика при тях. К. като мъж и глава на семейството държал да оперира с парите, а М. била с малки деца. Впоследствие две или три години след като парите били дадени в сервиза, К. и М. закупили жилище на ул.“***“. М. имала събрани пари и била подпомогната от родителите си. М. и К. се разделили през 2018г., като свидетелката не била чувала да има спор между тях тя да прехвърли нейната част от апартамента на децата или да плати на К. половината от него.

Свидетелят П.Т.П. излага, че съпруг на братовчедката на М. К. – Г.П..

Сочи, че се запознал с К. малко след като с М. се събрали да живеят заедно през 2007-***г. Живели заедно до 2018г. без брак. Доста време търсили преди да закупят апартамента през 2014-2015г. на ул.“***“, тъй като искали да е в определен район. М. и К. събирали парите за това по малко. Родителите на М.

5 помагали. Свидетелят присъствал лично на предаването на сумата от 20 000 лева от бащата на М., когато бил на гости в тях. М. ги помолила да я закарат до банкомата, където тя изтеглила още пари и занесли на К. в сервиза. Това било в края на ***г. Купили жилище за 64 000 – 70 000 евро. След покупката на имота парите били общи, те ги събирали заедно и това го коментирала М..

През 2006г., когато се запознал с М., тя работела като стюардеса. Била стюардеса до четвъртия месец от първата си бременност. След това тя имали много тежки бременности, лежал в болници, имало починало дете. Помалкото дете се родило през ***г. Грижите за децата се полагали от М.. След ползването на болничен за отглеждането им първата й работа била в кметство „А.“ . След пенсионирането на бащата на М. той получил пари, с които купил имота, където е сервиза. Имотът бил на М. и тя го преписала на К. с право на ползване. К. се занимавал със сервиза, имал наети работници. Във връзка с апартамента имало конфликт за всяко нещо. Идеята била апартаментът да остане за него т.е. да елиминира него от собственичество.