Решение № 134 от 10.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. С.З., 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500068 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Р.Т.-*“, с.Т., клон на „М.М.И.“ ЕАД, гр.Р. против Решение № 1038 от 02.12.2022г. постановено по гр.дело № 4302/2021г. по описа на Районен съд С.З., с което се отхвърля иска на Р.Т.-*“ с правно основание чл.210, ал.3, вр. с чл.203, ал.1, във вр. с чл.210, ал.3 и чл.208, т.1 от КТ за сумата 336,54 лева, представляваща ограничена имуществена отговорност относно причинената вреда за 1346,16 лева на работодателя, което е установено по безспорен начин.

Считат, че решението следва да бъде отменено изцяло, поради това, че неправилно съдът е приел, че работодателят-ищец е пропуснал преклузивния едномесечен срок по чл.210, ал.2 от КТ, а също така неправилно и еднозначно е приел и записал в съдебното решение, че става въпрос за умисъл при причиняване на вредата и следователно следва да се търси пълна имуществена отговорност от въззиваемия, а не ограничена такава, но в същото време не е обърнал внимание на фактите и обстоятелствата, според които не следва да се изключи напълно, че са налице и предпоставки за търсене на ограничена имуществена отговорност, каквато е потърсена на останалите трима работника /за Н.Й. и Д.К. вече дори е реализирана, а Д.С. е възразил и в момента се води исково производство/.

Във въззивната жалба се сочи, че неправилно съдът отхвърля и не 1 кредитира свидетелските показания на свидетелите Й. и К., поради това, че същите били дали противоречиви показания по случая. Считат, че съдът не е взел под внимание, че и двете свидетелки подробно и точно и при спокойна обстановка са описали в писмените си показания и приложени към Доклада на комисията, също така същите са потвърдили показанията си и пред преюдициалното на това дело с №677/2021г. по описа на РС Р..

Във въззивната жалба се навеждат твърдения, че ответникът с деянията си изразяващи се в системни зареждания на служебен автомобил с поправени от двете МОЛ Н.Й. и Д.К. документи по негово искане е проявил груба небрежност и недобросъвестно изпълнение на задълженията си, като е нарушил правилата и отговорностите заложени в длъжностната му характеристика.

В заключение въззивникът сочи, че от представените и приети по делото доказателства и най-вече от изготвения в резултат на вътрешна проверка по случая Доклад безспорно се доказва, че И. Г. И. е допринесъл заедно с другите трима работника – Н.Й., Д.К. и Д.С. за настъпилата вреда в размер на 1346,16 лева.

Прилага и моли съда да приеме Решение №66/11.07.2022г. по гр.д.

№677/2021г. на Районен съд Р. и Решение №361 от 24.11.2022г. по в.гр.д.

№616 по описа на ОС С.З. за 2022г.

Въззивният съд счита, че представените писмени доказателства са относими към делото, касаят аналогичен правен казус и като такива следва да бъдат приети като доказателства и по настоящото въззивно производство.

Претендират отмяна на постановеното решение, като неправилно, като вместо него съдът постанови ново, с което да уважи исковата претенция на въззивното дружество изцяло и осъди И. Г. И. да заплати на Р. “Т.-1“ сума в размер на 336.54 лева, представляваща ограничена имуществена отговорност за причинената вреда на стойност 1346,16 лева на Р.а за зареденото с подправени искане- авиза гориво от 632 литра гориво /бензин/, както и законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Претендират и присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултското възнаграждение.

На основание чл.78, ал.5 от ГПК правят възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия в случай, че жалбата не бъде уважена.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна И. Г. И..

2

Съдът като обсъди доводите и становищата на страните ведно със събраните по делото доказателства намери за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.203, ал.1 във връзка с чл.210, ал.3, предл.1 и вр. Чл.208, т.1 от КТ и във връзка с чл.86 ЗЗД.

Не е спорно обстоятелството, че на датата 20.10.2015 г. страните са сключили в писмена форма представения с личното трудово досие на въззиваемия по делото трудов договор с № 137 (л. 152 от ЛТД). По силата му ищцовото дружество-въззивник е възложило, а ответникът е приел да изпълнява при него, за неопределено време, считано от 21.10.2015 г., длъжността „шофьор лек авт. до 9 места“. На датата 21.01.2015 г. на въззиваемия е връчена и длъжностна характеристика за тази длъжност (л. 154 ЛТД). Със сключено от страните на 23.10.2015 г. допълнително споразумение към трудовия им договор е уговорен и размера на допълнителното трудово възнаграждение на въззиваемия за придобит трудов стаж и професионален опит (л. 148 ЛТД).

На датата 27.05.2021 г. изпълнителният директор на „М.М.И.“ ЕАД е бил уведомен по негово искане с писмо от ОД на МВР С.З. за разследването по образуваното досъдебно производство под № 349зм149/2021 г. на ОД на МВР С.З.. От същото писмо е видно, че ответникът е бил задържан в 7.50 часа на 12.05.2021 г. в момента на паркирането на управляваният от него служебен автомобил „Тойота Рав-4“, с рег. № СТ**СМ, в гаражна клетка в гр. Р., на ул.

******, която е собственост на третото лице Д.Д.Д., като в багажното отделение на автомобила му са намерени и иззети 9 броя пластмасови бутилки по 10 л с червена прозрачна течност с мирис на гориво, а в самия гараж са намерени още 2 пластмасови бутилки по 10 л всяка с червена прозрачна течност с мирис на гориво, а при извършени впоследствие процесуално - следствени действия в собствено негово помещение в гр. С.З., кв. ****, са намерени и иззети още 265 литра течност поставени в пластмасови бутилки с различна вместимост и цвят, също с мирис на гориво (л. 321). От представеното от въззивника писмо от 01.12.2021г. на РП С.З., ТО Р., е видно още, че посоченото досъдебно производство е образувано за това, че на 12.05.2021 г., в ищцовия Р., след предварителен сговор помежду си, чрез използване на МПС, са отнети чужди движими вещи - гориво, собственост на въззивника, от владението и без съгласието на съответното му материалноотговорно лице, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, предмет на което престъпление са около 477 литра течност с мирис на гориво за ДВГ, отнети от владението на ищцовия Р., а разследването не е приключило, като още няма повдигнато обвинение и 3 задържано лице (л. 320).Със заповед от 13.05.2021 г. на управителя на въззивника е наредено, считано от същата дата, посочените в нея автомобили, сред които и посоченият в писмото на ОД на МВР - л.а. „Тойота Рав 4“, да преминат за обслужване от въззиваемия, на посоченият в тази заповед друг работник на въззивника (л. 319). На същата дата 13.05.2021 г. тези автомобили, без „Тойота Рав 44, за която е отбелязано, че ще бъде предадена след връщането и от ОД на МВР, са предадени на посочения друг работник на въззивника (л. 318).От кредитираната част на показанията на разпитаните по делото свидетели Й., К., И. и Т., преценени съвкупно с представения от въззивника и неоспорен от въззиваемия констативен протокол № 11/01.06.2021 г., и т. IV-4-11 от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че на основание заповед № РД-09172/21.05.2021 г. на изпълнителния директор на „М.М.И.“ ЕАД е назначена комисия в състав - свидетелят И., Д.Д. и В.И., за извършване на проверка на обстоятелствата в посоченото писмо на ОД на МВР и инвентаризация на склада за ГСМ в ищцовия Р., с МОЛ - свидетелите Й. и К., заемащи при въззивника длъжността „магазинер на склад“. При същата проверка и инвентаризация проверяващата комисия е установила, че за периода от 01.01.2020 г. до 12.05.2021 г., на посочените в искания - авиза от дати 10.07.2020 г., 03.11.2020 г., 11.11.2020 г., 01.12.2020 г., 03.12.2020 г.,07.12.2020 г., 09.12.2020 г., 26.01.2021 г., 30.03.2021 г., 31.03.2021 г., 01.04.2021 г., 12.04.2021 г., 16.04.2021 г., 26.04.2021 г. и 11.05.2021 г., ответникът заредил на управлявания от него служебен автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № СТ **СМ, в собствения на въззивника склад ГСМ, общо 633.06 литра бензин А 95, но по негово искане, с обяснението, че така се разбрали със свидетеля С., който потвърдил това, свидетелките Й. и К. записвали това зареждано от въззиваемия гориво в същите искания - авиза, като заредено от свидетеля С. на управляваното от него друго МПС на въззивника - ГАЗ 66 вишка с рег. № Р1 ***1, което обаче било с неработещ километраж, зачертавайки в тези искания - авиза записваното от същите свидетелки при зареждането собствено име на въззиваемия - „И.“, и на негово място записвали - „М.“, като шофьор, който е заредил същото гориво на ГАЗ 66 вишка с рег. № Р1 ***1 по същите искания - авиза, по които „за заредил“ това гориво се разписвал свидетелят С. (л. 323-340, 348-351, 363-364). По този начин ответникът и свидетелите Й., К. и С. са причинили на въззивника вреда - загуба на това заредено с тези неверни искания - авиза и разходвано без отчет гориво от общо 633.06 литра бензин А 95, която вреда е в размер съответно на 1223.66 лева - по средни цени за страната към деня на настъпването й, на 1335.76 лева - по средни цени за страната към деня на 4 установяването й от въззивника на 08.06.2021г., на 1348.42 лева - по средни пазарни цени на Лукойл към деня на установяването й от въззивника на 08.06.2021 г., и на 1067.80 лева - по средни претеглени отчетни цени на въззивника към деня на настъпването на тази вреда на горепосочените дати в посочените искания - авиза, видно от т. 1 на ЗСИЕ (л. 365-366).

Съдът не кредитира с доверието си показанията на свидетелите Й. и К. в останалата им част, че горепосочените искания - авиза били разписвани от въззиваемия, а не от свидетеля С.. В тази им част показанията им противоречат на направените от същите свидетелки извънсъдебни признания пред свидетеля И., пред който, видно от неговите показания по делото, по време на назначената горепосочена проверка и инвентаризация, същите тези свидетелки са признали, че свидетелят С., а не ответникът, е подписвал горепосочените процесни искания - авиза (л. 351). Съдът не кредитира изцяло и показанията на свидетеля С., че не бил подписвал тези искания - авиза и нямали уговорка с въззиваемия да се вписвало зареденото от него на управлявания от него служебен автомобил гориво, като заредено на управлявания от този свидетел друг служебен автомобил - ГАЗ 66 вишка с рег. № Р1 ***1, както и че същият свидетел не бил подписвал посочените искания - авиза, с което било заредено от въззиваемия това гориво.

Показанията на този свидетел противоречат на представения по делото от въззивника и неоспорен от въззиваемия протокол № 11/01.06.2021 г., и подкрепящите го показания на свидетеля И., от които се установява точно обратното на показанията на този свидетел. Вярно е, че същият свидетел С. дава показания, че не бил прочел този протокол преди да го подпише. Но също така е вярно, че тези му показания съдът също не кредитира. Не само защото са нелогични, тъй като същият свидетел сам признава в тях, че преди да подпише този протокол, който бил попълнен преди това, се обадил на адвоката си да го попита имал ли връзка той и какво трябвало да прави, но въпреки това нелогично твърди сега по делото, че не го бил прочел, преди да се подпише под него. Но и защото подписът му под този протокол, който той не оспорва, а потвърждава в показанията си, с обвързваща съда формална доказателствена сила доказва несъмнено по делото, че изявленията му в същия протокол са на този свидетел, а те противоречат на и опровергават дадените от него по делото показания (чл. 180 ГПК). А тази им нелогичност и противоречие с останалите доказателства, в съчетание с обстоятелството, че същият свидетел се намира в момента в трудовоправен спор с въззивника за дисциплинарното му уволнение за същия случай, оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност (чл. 172 ГПК).В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетелите Й. и К., и изцяло показанията на свидетелите И. и Т., защото са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства 5