Определение № 5248 от 28.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5248 гр. Варна, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502223 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх. №27541/01.11.2024г. от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5 срещу определение №10170/10.09.2024г., постановено по гр. дело №20243110100679 по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК да бъде изменено решение № 2819/23.07.2024г., в частта за разноските като съдът не присъди адвокатско възнаграждение или за го намали.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на определението. Посочва се, че към настоящия момент ищцата чрез същия процесуален представител е образувала 13 производства срещу дружества от финансовата група на ЕМ ФАЙНЕНС, ЕИК 13041623 – „Сити кеш“ ООД и „Кредирект“ ЕООД, като се оспорват идентични кредитни продукти по 13 договора за кредит. Исковите молби са с идентично съдържание. Счита се, че с подадените искови молби се цели само присъждане на разноски за адвокатки възнаграждения и представляват злоупотреба с процесуални права. Ищцата и нейният процесуален представител са могли да ги подадат с една искова молба или е могло делата да бъдат съединени и по тях да се присъди едно възнаграждение. Посочена е съдебна практика.

1

Частният жалбоподател моли съдът да отмени определението и да уважи молбата за изменение на постановеното решение.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Г. А. К., в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Счита се, че не е нарушен чл.3 от ГПК с подадените искови молби.

Делата касаят различни договори, различни ответници. Посочена е съдебна практика.

По изложените съображения моли съдът да остави без уважение частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по предявени от Г. А. К. срещу „Кредирект“ ЕООД два обективно съединени иск с правно основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.3.10 от договор за паричен заем №874371, съгласно която заемателят дължи „такса за експресно разглеждане на документи“ и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 33.55лв., представляваща дадена без основание по нищожна клауза.

С решение №2486/24.06.2024г. са уважени изцяло предявените искове. С този си краен акт съдът е присъдил на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв.

Съдът като съобрази постановките на решение на СЕС по дело С438/2022г. и използва Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ориентир извърши преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В случая са предявени два кумулативно съединени иска, един за нищожност и един осъдителен за присъждане на дадени суми без основание, обективирани в редовна искова молба. Обосновани са пороци за нищожност на 2 атакуваната клауза. Адвокатът допълнително е взел становище по отговора на исковата молба, както е подал и молби по хода на делото, и е изготвил списък на разноски. Делото с оглед с формираната практика е изчистено от към правна сложност, но е изисквало подготовка по фактите за подвеждането им към съответните правни институти и норми, както и защита по възраженията на ответната страна. При определяне на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази, че вторият кумулативно съединен иск е обусловен от първия такъв, защитата по първия иск частично се покрива с защитата и по втория иск. Отделно от това се касае за искове с ниска цена.

Като съобрази горното съдът намира, че следващото се адвокатско възнаграждение за защитата по цялото дело следва да се определи в размер от 400.00лв.

Неоснователни са възраженията на частният жалбоподател, че подадените искове по13бр. дела е следвало да бъда обективирани в една искова молба или делата да бъдат съединени, доколкото същите са образувани за получаването на адвокатски хонорар. Основание би имало за съединяване на делата по реда на чл.213 от ГПК, само ако участват едни и същи лица на страната на ищеца и ответника или които имат връзка помежду си. Случаят не е такъв. Ответниците са различни и предметът на делата не обхваща общи факти за да има основание за общо решение. Договорите за кредит са различни, т.е няма общ правопораждащ факт.

Неоснователно е и възражението, че образуването на дела от този тип е злоупотреба с права. Всеки потребител има право на защита срещу неравноправни и противоречащи на закона клаузи от потребителски договори, когато те са приложени.

С оглед горните мотиви първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №10170/10.09.2024г., постановено по гр. дело №20243110100679 по описа на Районен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4